Лесен плодов сладкиш

Това е един от най-лесните сладкиши, които съм правила досега. Необходимите за него продукти обикновено винаги са налице в кухнята, не изисква много време, а и на вкус е превъзходен. Може да се използват както пресни плодове, така и плодове от компот. Аз най-често го правя с плодовете на компот от кайсии и бих казала, че това е най-сполучливият вариант. 

Продукти:

• 2 яйца
• 1 и 1/3 ч.ч. захар (вместимост на чашата 250 мл)
• 2 ванилии
• 3/4 ч.ч. кисело мляко
• 1/3 ч.ч. олио
• 1 и 1/2 ч.ч. брашно (или колкото да се получи кексово тесто)
• 1 ч.л. бакпулвер (пълна)
• какао (по желание)
• 1 компот от кайсии (или пресни кайсии)
• пудра захар за поръсване

Приготвяне:

Плодовете от компота се слагат в цедка и се оставят да се отцедят. Ако са  пресни, се срязват на две и се почистват от костилките.
Яйцата, захарта и ванилията се разбъркват добре с телена бъркалка. Не е необходимо да се разбиват с миксер. Прибавят се млякото и олиото и се разбърква отново. Брашното се пресява, смесва се с бакпулвера и се добавя постепенно, на части. Количеството му  зависи както от големината на яйцата, така и от гъстотата на млякото. Понякога ми е било нужно по-малко от указаното в рецептата, а друг път повече. Трябва да се получи средно гъсто кексово тесто.

Щом сместа стане хомогенна, се разделя на две и към едната половина се прибавя 1 пълна чаена лъжичка пресято какао. Тази процедура не е задължителна. Понякога правя този сладкиш без какао и ви уверявам, че резултатът също е чудесен. Ако обаче обичате какаовия вкус, добавете го. 
На дъното на подмазана тавичка се нареждат отцедените плодове с отрязаната част надолу. Двете смеси се редуват произволно върху тях. Аз изсипвах на купчинки по две лъжици от всяка смес.

Сладкишът се пече на 200* около 30 минути до готовност. След като изстине, отгоре се поръсва с пудра захар.

Сладкиш с тиква, какаови бисквити и пандишпан

Това е най-хубавият сладкиш с тиква, който съм правила досега. Ароматен и неустоимо вкусен. С маслено - бисквитена основа, сочен тиквен крем и хрупкави орехови ядки, покрити с мек и пухкав пандишпанов блат. Истинска наслада за небцето!

Продукти:

• 3 яйца
• 3/4 ч.ч. захар  (1 ч.ч. = 250 мл)
• 3/4 ч.ч. брашно
• 2 ч.л. бакпулвер
• 1 ванилия
• 1 ч.л. канела
• 100 г масло
• 1 пакет чаени бисквити "Роден край" с какао
• 2 ч.ч. пюре от сварена тиква + 2 с.л. пудра захар
• 1/2 ч.ч. едро счукани орехови ядки
• 4-5 с.л. кондензирано мляко (може и без него)

Приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват с миксер до плътен сняг. Прибавят се ванилията и пресятото брашно, смесено с бакпулвера.
Маслото се стопява в тавичка. Върху него плътно се редят бисквитите, като всички празнини между тях се запълват с начупени парченца (бисквитите са кръгли, без дупка в средата). Отгоре се нанася равномерен пласт от тиквеното пюре, смесено с пудрата захар (аз винаги го затоплям в микровълновата фурна, за да не забави изпичането на блата). Поръсват се канелата и ореховите ядки. Пандишпановата смес се излива най-отгоре. Сладкишът се пече в загрята на 200* фурна до готовност.

Това е основната ми рецепта за този сладкиш, но понякога си позволявам импровизации. Този път имах останало малко кондензирано мляко, което полях върху слоя с тиква. Получи се фантастичен вкус.
Да ви е сладко!

Супа топчета с куркума

Предлагам ви моя втори вариант на тази супа, която приготвям изключително бързо в тенджерата под налягане и която застройвам по нестандартен, но според мен много сполучлив начин. Веднъж не бях предвидила факта, че не разполагам с яйце за застройката и ми се наложи да импровизирам, защото не исках супата да придобие бял цвят, използвайки само мляко. Реших да пробвам с куркума, която да придаде апетитния жълтеникав цвят и бях очарована от резултата, защото освен за по-добрия вид, подправката допринесе и за по-добрия вкус на супата. Това е подходящ вариант и за горещите летни месеци, когато не сме много сигурни в доброто качество на яйцата, които купуваме. 
Нека отбележа, че за супа не са подходящи тенджерите под налягане от алуминий, тъй като в тях продуктите се разваряват дори и при кратко варене. Тенджерите от хром-никел са по-щадящи и е по-удачно използването им за тази цел.

Продукти:

• 250 г кайма
• 1 морков (по-голям)
• 1 глава лук
• 2 с.л. ориз
• 2 с.л. брашно
• 2-3 с.л. оцет
• фиде
• стъбла целина
• сол, чубрица, черен пипер, магданоз

За застройката:

• 200 г кисело мляко
• 1/3 ч.л. куркума

Приготвяне:

Ако каймата предварително не е овкусена, се посолява и се смесва с ориза, черения пипер и чубрицата. Всичко се омесва и се оформят малки топчета (по-лесно става, ако пръстите се намокрят с оцет). След като са готови, топчетата се поръсват с още малко оцет, за да не се слепват. Половината морков се настъргва, а другата половина се реже на дребни кубчета. Лукът се наситнява.
В тенджерата под налягане (припомням - да не е алуминиева) с 2-3 лъжици олио се запържват наситненият лук и настърганият морков. Прибавя се брашното и след кратко разбъркване се добавят 1.5 литра гореща вода и сол на вкус. Щом водата заври, се пущат топчетата от кайма, целината, шепа фиде, кубчетата морков, чубрица и няколко зърна черен пипер. Затваря се капакът и след като вентилът зашуми, се вари 4 минути на по-слаб огън, след което тенджерата се сваля от котлона. Изчаква се налягането да спадне изцяло. Готовата супа се застройва с киселото мляко, разбъркано предварително с куркумата. По желание може да се поръси с пресен магданоз.
Добър апетит!

Зелник - баница с кисело зеле

Ето още едно любимо, типично българско ястие, което помня още от детството си, приготвяно с много любов от моята майка. Признавам си, правя го за първи път и осъзнавам, че това е голям пропуск от моя страна. Приготвих го така, както майка ми го прави, а нейната рецепта е семпла, без никакви ароматни подправки. От нея знам, че зелникът трябва да е с натурален вкус и че най-хубав става с домашна свинска мас, която е задължителна в случая. Е, малко намалих количеството ѝ, като я използвах само в сготвянето на зелето (нали се стремим да се храним по-здравословно), а корите намазах олио. Освен това в плънката прибавих от мен и една суха чушка (не люта, а сладка), което само допринесе за по-добрия вкус.

Продукти:

• 1/2 средно голяма кисела зелка
• 400 г кори за баница
• 2 - 3 с.л. свинска мас
• 1 суха чушка (по желание)
• олио за поръсване

Приготвяне:

Киселото зеле се нарязва на тънки ивици, изстисква се и се промива с вода. Това е много важен момент, в който трябва да се прецени колко да се промие, за да не се получи нито солен, нито безсолен зелникът. Отново се изстисква зелето и се запържва с две лъжици свинска мас. Моята добавка, която не е задължителна, е една суха чушка, която предварително се накисва в топла вода, нарязва се и се прибавя при зелето (може да нарежете и малко люто сухо чушле, ако обичате да е пикантно). Налива се 1/2 чаша гореща вода, похлупва се с капак и се оставя да омекне. Ако е нужно, още веднъж се долива малко водичка. Зелето трябва да е сготвено напълно, което отнема около 30-40 минути на огъня. 

Корите се разделят по две. Горната кора се намазва с много малко олио, поръсва се с част от плънката и двете кори се навиват на руло. Рулата се редят на охлюв в намазнена тава. Отгоре баницата се напръсква с малко вода и малко стопена мас. Оставя се така да постои 15-20 минути, за да омекнат корите, след което се пече в предварително загрята на 200* фурна до готовност (около 35 минути).

Лучник

Тази рецепта е в списъка "Топ 3" на моите най-любими тестени домашно приготвени храни. С нетърпение чакам сезона, когато мога да си позволя да готвя с един от най-предпочитаните от мен продукти - сухите чушки. Те придават толкова специфичен вкус на ястията, че се изкушавам да експериментирам и да ги включвам в какви ли не комбинации. И всеки път отново и отново се убеждавам колко благодатен продукт са те. Разбира се, има рецепти, в които присъствието им е просто задължително. Така е и с тази рецепта за лучник, която предпочитам да не правя, ако не разполагам с тях. Тя ми е наследство от моята свекърва и е характерна за плевенския край. Вярвам, че ще се хареса на много от вас.

Продукти:

• 300 мл хладка вода
• 1 ч.л. сол (пълна)
• 1 к.л. захар
• 2 с.л. олио
• 1 с.л. оцет
• 1/2 ч.л. сода за хляб
• 500 г брашно
• 15 г прясна мая, или 1 ч.л. суха мая (Д-р Йоткер) 

За плънката:

• 4 едри глави кромид лук
• 1 стрък праз
• 3-4 сухи чушки
• сол
• 1 ч.л. червен пипер 
• джоджен
• чубрица
• сминдух

Допълнително:

• масло за намазване
• шарена сол за поръсване

Приготвяне:

Два-три часа преди замесването на тестото сухите чушки се почистват и накисват в топла вода.

Тестото може да се замеси на ръка по традиционния начин с прясна мая, или в машината за хляб със суха. В първия вариант  продуктите се слагат последователно в съда, в който ще се меси, като първо маята се размива с част от водата и лъжичката захар, а после се добавят останалите продукти (оцетът и содата отделно се смесват и тогава се прибавят). Содата се слага, за да направи тестото малко по-крехко. Замесва се средно меко тесто, което се оставя да втаса. Не правя закваска преди замесването, което ми спестява време, а резултатът с нищо не е ощетен.

Ако се меси в машината, продуктите се слагат точно в реда, в който са записани и се включва програма "Тесто", която само замесва и втасва, без да пече. 

Докато замесеното тесто втасва, се приготвя плънката. В 3-4 лъжици олио се запържват нарязаните на едро лук и праз, заедно с накиснатите и нарязани сухи чушки. Когато хубаво омекнат, се прибавят солта, червеният пипер и останалите подправки. Ако обичате пикантно, може да сложите малко ситно нарязана сушена люта чушка (или чили от пакетче), но внимавайте да не прекалите. Хубаво е лютивината да се усеща съвсем леко.

Готовото втасало тесто се дели на две части, които се разточват. Едната трябва да е много малко по-голяма от другата. В тава (моята е с диаметър 28 см) с хартия за печене на дъното, или намазнена и поръсена с брашно, се поставя първата кора така, че да се образува ръбче по стените. Изсипва се плънката и се покрива с втората кора. По края се оформя витка. Отгоре се дупчи с нож или вилица, за да излиза парата и да не се надигне. Пече се в загрята на 200* фурна до готовност. Веднага щом се извади, се маже с масло и се поръсва с шарена сол. Покрива се с кърпа и се оставя да се задуши и омекне.

Добър апетит! 

Шоколадов бисквитен сладкиш с ядки и тахан халва

На празник като на празник. Не може без сладкиш! Именик си имахме у дома във вчерашния, имаме си и в днешния мразовит, че и леден зимен ден. Метеоролозите определиха нашия град като в епизод от "Ледена епоха". Навън е студено, но в кухнята е топло и уютно. Особено когато е празник! 
Сладкишът ни в този специален ден е изкушаващо шоколадов, с дъх на ром и с хрупкави парченца орехови ядки. Много лесен и много вкусен.
Черпя ви виртуално с него в днешния хубав християнски празник Ивановден!

Продукти:

• 100 мл прясно мляко
• 1/3 ч.ч. захар
• 100 г тъмен шоколад
• 1 ч.л. какао
• 125 г масло
• 1 с.л. тъмен ром
• 100 г орехови ядки
• 300 г обикновени бисквити
• 170 г тахан халва
• 1 ванилия

Приготвяне:

Бисквитите се смилат в кухненския робот, но трябва да останат на малки парченца. Халвата се натрошава, а орехите се счукват по-едро, за да се усещат в сладкиша.

Захарта и какаото се смесват, прибавя се млякото и се загряват на котлона до кипване. Шоколадът се начупва, пуща се в горещото мляко заедно с маслото (съдът се оттегля от огъня) и се бърка непрекъснато до пълно стопяване. Ако е нужно, за кратко отново се слага на котлона, но не се допуска завиране на сместа. Добавят се ромът, ванилията, бисквитите, халвата и орехите. Всичко се разбърква внимателно до хомогенна смес.

Изсипва се върху пергаментова хартия и се оформя на триъгълник. Завива се стегнато и се оставя в хладилника за една нощ. 

Весел и щастлив празник ви желая!

Погача с многолистно маслено тесто

Днес си имаме именик у дома. И как на празник без пита? Пухкава, многолистна, ухаеща на масло и много вкусна е днешната погача на нашата трапеза!

Продукти:

• 20 г прясна мая
• 300 мл топло прясно мляко
• 2 яйца
• 65 мл олио
• 1 ч.л. захар
• 1.5 ч.л. сол
• 4-5 ч.ч. брашно

Допълнително:

• 100 г масло на стайна температура (не меко)
• семена за поръсване
• смес за намазване след печене от 1 ч.л. захар, 1 ч.л. вода и 1 ч.л. олио

Приготвяне:

Яйцата се разбъркват и се отделя малко за намазване преди печене. Брашното се пресява. Маята се разтваря със захарта и малко от топлото мляко в подходящ по-голям съд. Прибавят се постепенно останалото мляко, олиото и яйцата. Брашното се добавя на части, като едновременно с него се слага и солта. Замесва се средно меко, еластично тесто. Покрива се с кърпа и се оставя на топло да престои около 30 минути.

Втасалото тесто се дели на 4 части. Първата част се разточва на правоъгълник с дебелина около 2 см и върху него се поставят тънки резенчета от маслото. Втората част се точи по същия начин, поставя се върху първата и отново се реди масло. Така се процедира и с останалите. 

Подредени една върху друга, корите се сгъват на две. Точат се до дебелина 2 см и следва ново сгъване на две. Отново разточване до 2 см, но този път на кръг. Режат се триъгълници като торта, които се завиват на кифлички и се редят в тава, постлана с хартия за печене. Покриват се с кърпа и се оставят за повторно втасване около 45 минути. Втасалото тесто се маже с отделеното яйце и се поръсва със семена. 

Пече се в предварително загрята фурна на 200* до готовност. Щом се извади от печката, веднага се маже със сместа от захар, вода и олио за лъскавина и приятен, леко сладък вкус. 

Да ви е вкусно!

Рецептата е адаптирана от тук.