Тарама хайвер

В нашето рибарско семейство понякога се случва да се сдобием с доста голямо количество рибен хайвер. Тогава не пропускаме да си направим този любим наш деликатес. Подходящ за разбиване е хайверът на всички риби, с изключение на бялата мряна, който при някои хора отключва опасна алергия. 
Тарама хайверът е чудесен за намазване на филийка, за топване на хрупкави пържени картофки, или в комбинация с маслини, варени яйца, печени чушки и други подходящи продукти по желание. Добре е да не се прекалява с приетите количества, тъй като е доста калоричен. Удоволствието е пълно, ако се съчетае с чаша ароматно бяло вино.

Осоляване и узряване:

Пресният хайвер се почиства от по-големите ципи. Слага се в широк съд и постепенно се добавя сол, като се бърка с лъжица. При разбъркването останалите ципи полепват по лъжицата и от време на време трябва да се премахват. Прибавянето на сол продължава докато хайверът придобие равномерен цвят. Като ориентир - на 500 грама хайвер са необходими около 120 - 130 грама сол. Осоленият хайвер се слага в буркани и се прибира в хладилника за една седмица. Не се насипва сол на гърлото на буркана, нито се налива олио отгоре. След като престои седем дни в хладилника, се прехвърля във фризера. Оставя се да зрее там до промяна на цвета, който трябва да започне да оранжевее. Това отнема поне още месец време. Едва тогава може да се използва за разбиване, като остатъкът се връща отново във фризера. Така зрелият хайвер може да се съхранява дълго време без да гранясва и без да замръзва, защото солта не го позволява. Стои стегнат, но с лъжица спокойно може да се гребва от него.  

Продукти:

• 1 с.л. осолен хайвер (пълна)
• 1 филия сух хляб (с кората)
• 2 с.л. сок от лимон
• 100 мл вода
• 180 мл олио

Приготвяне:

Най-лесният и най-практичният начин е да се използва малката купа на кухненския робот с приставка метален нож. Ако се прави по-голямо количество, е подходяща голямата купа. Хлябът задължително трябва да е сух. Той се накисва в половината от водата и без да се изстисква, се поставя в робота заедно с осоления хайвер. Разбива се до получаване на еднородна смес, след което постепенно и на много тънка струйка се налива олио при работещ на невисоки обороти мотор. Когато сместа стане много гъста, се разрежда с част от останалата вода и това се повтаря до изчерпването им. Към края се добавя и лимоновият сок.

Получава се нежен, пухкав хайвер, който по желание може да се овкуси със ситно нарязан лук, но само количеството, което ще се ползва в момента. Ако престои с лука, хайверът започва да нагарча от него.  Вкъщи го предпочитаме натурален, затова обикновено не добавям лук.

Да ви е вкусно!

Дип с тиквичка и извара

Изварата е един от любимите ми продукти. Освен, че е полезна и много лесно усвоима, тя има и универсално приложение - с нея може да се приготви както предястие и основно, така и десерт. Предлагам ви един чудесен дип с този диетичен, вкусен и ценен източник на полезни вещества. Намазан върху филийка препечен хляб, с него може дори доволно да закусите. 
Сега, в сезона на тиквичките, не пропускайте да го опитате, заслужава си!
Идеята е от тук, но адаптирана от мен според моите предпочитания.

Продукти:

• 1/2 глава лук
• 1 морков
• 1 тиквичка (неголяма, крехка)
• 200 г извара
• сол
• пресен копър
• олио

Приготвяне:

Лукът се наситнява. Тиквичката и морковът се настъргват на едро ренде. 
В тиган с малко олио се запържват лукът и морковът. Ако предпочитате да е по-пикантно, може да добавите и две-три нарязани скилидки чесън. След минута - две се прибавя тиквичката и се подправя със сол. Бърка се докато зеленчуците поомекнат, но е добре да останат леко хрупкави. 

Тиганът се отстранява от котлона и щом зеленчуците поизстинат, се прибавят към изварата. Горещо препоръчвам да използвате прясна извара, която се продава в насипно състояние, а не пакетираната, която е пълна с консерванти. 
Ако е нужно, се добавя сол на вкус. Подправя се с нарязан на ситно пресен копър. Всичко се разбърква добре и се поднася с филийки хляб, препечени или не - според предпочитанията ви.
Добър апетит!

Домашно веяна скумрия

Веяната риба е спомен от детството ми, когато си я купувахме от магазина и си я изяждахме с огромно удоволствие, защото беше превъзходна на вкус. Отказах се да купувам такава преди доста години, когато няколкото ми опита завършиха с огромно разочарование. А откакто за пръв път си приготвихме домашно веяна скумрия, разбрахме, че това е едно от най-прекрасните мезета, които човек може да си направи сам.

Приготвяне

Скумрията е добре да бъде по-едра, около 500 г. Почиства се много добре от вътрешностите, хрилете и съсирека по гръбнака, без да се маха главата. Измива се старателно и се подсушава. Поставя се в подходящ съд, в който от всички страни, включително и в корема на рибата, трябва да има обилно количество едра морска сол. За целта е необходимо около 700-800 г сол за една риба. Така тя престоява около 36 часа. След това за кратко се облива със студена вода, само да падне солта и се подсушава добре. В коремната кухина се поставя дървена клечица (може клечка за зъби), за да я държи отворена. Връзва се за опашката с канап и се провисва на студено и проветриво място. Ако изберете това да стане на терасата, поставете под рибата хартия, която да поеме капките  мазнина при сушенето. Достатъчни са 7-10 дни, в зависимост от времето, за да узрее и да стане годна за консумация. След това може да се съхранява в камерата на хладилника (в найлонов плик), при което месото се стяга и много по-качествено може да се нареже.
Досега приготвянето на веяна скумрия съм практикувала само в студените зимни месеци - между декември и февруари, за което време винаги съм получавала отличен резултат.

Маринована риба

Доста често, когато решим да отдъхнем от работа, със съпруга ми стягаме въдиците и отмаряме на някоя река или язовир, където времето спира и се отдаваме на пълен релакс. Е, невинаги си тръгваме с пълен живарник, но когато пипа само дребна риба, пак сме много доволни. Това означава, че ще си направим любимата ни рецепта за маринована риба. Тя е специалитет на съпруга ми и аз не му отнемам възможността да се изяви в кухнята. У дома винаги я прави той. Превъзходна е, уверявам ви. Предлагам я за всички любители на риболова и за тези от вас, които могат да се снабдят с прясно уловена риба.

Не е необходимо да давам грамаж на продуктите. Количеството риба е по желание, важно е да е прясно уловена. Става с всякакъв вид дребна риба, но ако питате мен, най-добър резултат се получава с уклей.
Рибата се почиства, махат се главите и се измива хубаво. Приготвя се саламура, като пропорцията е на 500 мл вода да се сложат 4 много пълни супени лъжици сол. Рибата престоява в нея 24 часа. Изплаква се леко, отцежда се и се полива с оцет да я покрие. Стои 8 часа в него и отново се изплаква. 

Приготвя се мазнината. На котлона се загрява олио и в него се пуща кубче хляб. Количеството мазнина преценете на око, трябва леко да покрие рибата в бурканчетата. Щом хлебчето се зачерви, съдът се оттегля от огъня и се оставя да изстине.
Рибата се реди плътно в буркани, като се редува с дафинов лист, зърна черен пипер, а ако обичате люто, може и малко лют червен пипер. Понякога ние слагаме и пресен девесил, когато му е сезонът. Може да се пусне и бахар, но само по 1 зрънце в буркан. Изстиналата мазнина се полива и с помощта на вилица се прави място да навлезе между рибките.
Готовите буркани се прибират в хладилника и след 2 дни ще разполагате с прекрасно мезе!

Филе "Елена"

И докато все още зимата не е взела решението да се премести на други географски ширини, ще споделя една рецепта, която може да се приготви само в този сезон. Кръстила съм я така, защото много наподобява по вкус някогашния специалитет с това име. Много е лесна за направа, а и времето, за което става готова за консумация е доста кратко. В резултат се получава едно перфектно мезе, което не може да се сравни по нищо с купените от магазина. Домашното си е домашно. Е, месото купих, но не от кой да е магазин, а от надежден, на който се доверявам винаги. Ако вие имате възможност да го направите с месо от домашно отгледано прасенце, това ще е идеалният вариант.

Продукти:

• 500 г свинско бон филе 
• 500 мл вода
• 4 пълни с.л.сол 
• 1 ч.л. захар

За овалване:

• 1 ч.л. суха чубрица
• 1 ч.л. червен пипер
• 1 к.л. смлян кимион 

Приготвяне:

Бон филето се почиства от ципите и тлъстините по повърхността. Изрязват се най - тънките краища, за да се оформи добре. В подходящ съд се разтварят водата и солта с разбъркване. Аз използвах малка тенджера, в която месото беше леко извито, но това не пречи. Ако го поставите в по-голям съд и не ви стигне саламурата,  направете още, защото тя трябва да го покрива, но спазете пропорциите. Месото се измива и се поставя вътре. Притиска се с малка чинийка, похлупва се и се оставя в хладилника за 3 дни. След това се измива добре, подсушава се хубаво и се овалва много старателно в смесените подправки, за да го покрият навсякъде. Ако чубрицата ви е едра, по - добре е да я стриете малко. С ръце подправките се притискат към месото, за да полепнат по него. Прави се дупка, промушва се дебел конец (канап) и се окачва на проветриво място да съхне. След 9 дни ще получите това, което виждате на снимките ми. В началото филето няма изразен солен вкус, но ако го оставите дълго време да съхне, солта се усеща повече. Препоръчвам ако искате да направите няколко такива филета, това да става последователно през седмица, за да имате винаги идеалния вариант.