Къкрещо гърненце

Къкрещо гърненце

27.07.2015 г.

Палачинкова торта с крем сирене и течен шоколад "Нутела"





Летните жеги не предразполагат към тежки и много сладки десерти. Ето един вариант как да се подсладим с нещо умерено сладко, вкусно и леко.




Продукти: 

За палачинките:
  •  2.5 ч.ч. брашно (с вместимост 250 мл)
  • 3 яйца
  • 400 мл прясно мляко
  • 200 мл газирана вода
  • 1 с.л. захар
  • 2 ванилии
  • 40 мл олио
За крема:
  • 200 г крем сирене (или прясна безсолна извара)
  • 2 с.л. прясно мляко
  • 50 г меко масло
  • 1/2 ч.ч. пудра захар
  • 200 г течен шоколад "Нутела"
  • 1 ванилия
  • 1 с.л. настъргана портокалова кора




Приготвяне:

Брашното, захарта и ванилията се смесват. Постепенно се прибавя по малко мляко до получаване на гъста каша, като се бърка с телена бъркалка. Яйцата се добавят едно по едно до усвояването им. Едва тогава се прибавят останалото мляко и газираната вода, а най-накрая олиото. Изпичат се в загрят тиган, в който се капва малко олио само преди първата палачинка. От тази доза се получават 15 броя.






За крема всички продукти се смесват и разбъркват до хомогенност. Ако използвате извара, е добре да я пасирате задно с млякото и тогава да добавите останалите продукти.
Палачинките трябва да бъдат изстинали. Редят се една върху друга, като всяка се намазва с крем, без последната. Отгоре тортата може да украси с пудра захар, течен шоколад, или друго по желание.
Да ви е сладко!
Адаптирано от тук.





20.07.2015 г.

Казанлъшки понички с "вълшебно" тесто и носталгични спомени от града на розите и на 100-те художници





Казанлък - столица на Долината на розите и на тракийските царе... магичен, цветен, живописен! Този град ме връща във време, което е скъпо и незабравимо за мен. Затова ще си позволя да се отклоня за малко от основната кулинарна насока на публикацията и да дам воля на емоциите, които ме сполетяват, споменавайки това име. Градът на 100-те художници и една емблематична гимназия в него заслужават това.

Съдбата ме свърза с този град по начин, който съхрани у мен много мили спомени и ценни уроци - не само творчески, а и житейски.
През пет от най-хубавите години в моя живот Казанлък беше моят град, а Художествената гимназия - моето училище. Време, когато изкуството беше на почит, въпреки че училищата по изкуствата в страната бяха малко, а художествените гимназии само две. Време, когато на подобни школи се гледаше с респект и уважение. Щастлива съм, че имах възможността да се потопя в атмосферата на този град, пропита от свободния и артистичен дух на многото творци, родени и живели в него - художници, артисти, писатели и музиканти.

Попаднахме там едва 13 - 14 годишни деца, дошли от всички краища на България. Неуверени и неопитни, но мотивирани и обединени от едно - любовта си към изкуството. Излязохме младежи по на 19, минали през трудния път да намерим себе си и да станем самостоятелни личности, да се научим да усещаме и да ценим красивите неща, да сме творци във всяко нещо, което предприемем, но най вече да бъдем хора със свободен дух и свободни идеи. В това ни възпитаваха нашите учители - уникални и незаменими! Те не бяха само преподаватели, те ни учеха и да чувстваме, да мечтаем, да поддържаме пламъчето на твореца не само пред белия лист или платното, а и в живота. Формираха стремежа ни да откриваме стойностните неща, да обичаме изкуството във всичките му форми, учеха ни да бъдем индивидуални личности. Но освен че бяха невероятни учители, те бяха и наши приятели. В спомените ми ясно са се запечатали случаите, в които съм получавала или нужната подкрепа в труден момент, или ценен съвет, или полезен житейски урок. Изпитвам огромна благодарност за това, че присъстваха в живота ми!

Толкова много спомени! Как могат да бъдат забравени ежегодните практики в красиви кътчета от страната, където творяхме на воля и прекарвахме най-забавните си дни! Безбройните катерения в планината, понякога до хижи, друг път ей така, безцелно, просто за да сме заедно и да ни е весело... Губили сме се в снежните преспи и сме се лутали без посока в тъмнината без да осъзнаваме опасностите... Мокри до кости, безгрижни до безразсъдност и дори щастливи, че преживяваме поредното си приключение!?...
Мога още много да напиша, но спирам дотук. Окъпах се отново в спомени, които обичам и ще пазя винаги в сърцето си с благодарност към съдбата, че ги имам.
Спомени от един пленителен град и най-скъпото за мен училище!




А сега, нека затворя страницата на това прекрасно отминало време и да премина по същество към нещо много вкусно и отново свързано с този град - прочутите Казанлъшки понички. Появиха се за първи път тогава, когато все още учех и живеех там. Спомням си дългите опашки, на които се редяхме за тях, но пък неповторимият им вкус си заслужаваше досадното чакане.
В интерес на истината, не съм опитвала да ги правя досега. Когато обаче попаднах на това "вълшебно тесто", не се поколебах да го изпробвам.




Тестото, освен че е уникално вкусно, има и широко приложение. Можете да го използвате както за пирожки, тартове, бриоши, малки кифлички с плънка, така и за още много други видове сладкиши. Ако решите да започнете с поничките, знайте, че те са пухкави, мекички и безумно вкусни! 
Направих много малко промени от оригиналната рецепта. Използвах суха мая вместо прясна и замених водата с прясно мляко. И тъй като дозата ми се видя доста голяма, малко съм я намалила, спазвайки пропорциите. Ако вие направите по-голяма доза, можете да замразите част от тестото и да го оползотворите, когато ви се наложи.  
Аз  се влюбих в тези вълшебни понички, божествени са, повярвайте! Горещо ви ги препоръчвам!




Продукти:
  • 100 мл хладко прясно мляко
  • 2 големи яйца (не студени)
  • 100 г меко масло
  • 1 с.л. мед
  • 1 пълна ч.л. суха мая (Д-р Йоткер)
  • 2.5 - 3 ч.ч. пресято брашно (с вместимост 240 мл)
  • щипка сол
  • щипка захар




Приготвяне:

Всички съставки без брашното и маята се смесват. Постепенно се добавя и пресятото брашно, заедно с маята. Трябва да се получи меко, а не твърдо тесто. Покрива се и се оставя на топло да втаса около час. 
Другият вариант е да го замесите в машината за хляб, както постъпих и аз. Процедирах по същия начин с продуктите и включих програма "Тесто". До приключването ѝ тестото се беше надигнало двойно. Видът му е като на облаче от коприна - пухкаво, мекичко и е истинско удоволствие да го докосваш! 






След като е втасало добре, тестото се разточва по-дебело - около 1 см. С чашка и подходяща по-малка формичка  се изрязват поничките. Пържат се в повечко олио (на маслена баня), за да се надигнат и оформят добре. И тъй като тестото не е много сладко, може да се комбинират както с пудра захар, конфитюр или течен шоколад, така и с хубаво сиренце. Чудесни са както за сутрешна закуска, така и за следобедното кафе.
Насладете им се!



18.07.2015 г.

Бърза селска лятна пица





Бърза е, защото тестото се приготвя за минути, без да втасва. Селска е, защото е най-хубава със зеленчуците от двора. Лятна е, защото продуктите, които са необходими за плънката, са налични само в този сезон.
Отново и отново ще кажа, че просто обожавам пиците, а този вариант наистина много ми допадна. 
Тестото видях в блога на Тили и никак не се двоумих в какво да го приложа. С много малки промени го пригодих за моята пица. Със сигурност ще послушам и съвета ѝ да го използвам за различни видове печива - и сладки, и солени.
Ето и рецептата за тази бърза и вкусна лятна пица:  




Продукти:

За тестото:
  • 100 мл олио
  • 120 мл топла вода
  • 1 ч.л. сол
  • 2 - 2.5 ч.ч. брашно (с вместимост 240 мл)
  • 1 ч.л. бакпулвер
За плънката:
  • 2 средно големи патладжана
  • 2 средно големи домата
  • 100 г краве сирене
  • 2 с.л. кисело мляко
  • 100 г кашкавал
  • маслини
  • босилек ( или чубрица)




Приготвяне:

Патладжаните се измиват и нарязват на кръгчета с дебелина 5 мм. Поръсват се със сол и се оставят 30 минути да пуснат горчивия си сок. Изплакват се и се подсушават. Редят се в голяма тава с хартия на дъното, леко намазана с олио, без да се застъпват. Отгоре се поливат със струйка олио и се пекат на 200* с вентилатор за около 20 минути. Не трябва да се допуска препичане.




Докато патладжаните са във фурната, се замесва тестото. Това може да стане както на ръка, така и в машината за хляб. Аз използвах втория вариант, като първо поставих в контейнера течните продукти, а след това пресятото брашно, смесено с бакпулвера и солта. Включих програма "Тесто", без да изчаквам процеса на втасване. При ръчното замесване продуктите са в същия порядък, като се замесва средно меко тесто. На тестото с бакпулвер по принцип не му е необходимо време да се отпусне, но спокойно може да изчака, докато приготвите останалите продукти. Доматите се режат или на колелца, ако са по-малки, или на полукръгове, ако са по-големи. Почистват се от воднистата част около семките. Сиренето се намачква и се смесва с млякото.




Тестото се разточва с дебелина около 4 мм върху хартия за печене. Заедно с нея се прехвърля в тава. Отгоре се редуват и се застъпват кръгче домат и кръгче патладжан, върху който е поставена част от сиренето с лъжичка. Най-отгоре се редят парченца кашкавал и маслини. Поръсва се с нарязан пресен босилек, или чубрица. Струйка олио, а не зехтин, за да е в тон с темата, би бил добър завършек на приготовлението. 
Пицата се пече на 200* около 25 минути. Поднася се току-що извадена от фурната, с чаша ледено студена бира. 
Да ви е вкусно!



11.07.2015 г.

Галет с извара и домашно сушени домати





Идеята да направя този мнооого вкусен галет се роди в момента, в който попаднах на ето тази рецепта. С повечко промени в плънката и с по-малко в тестото, си напаснах моя вариант. Още с първата хапка разбрах, че тази вкусотийка ще бъде повторена, потретена, и най-вероятно приготвяна още много пъти от мен.
Предпочетох изварата да бъде преобладаващият продукт и в съчетание със заквасената сметана се получи много фин и нежен вкус. Тестото е едновременно и меко и хрупкаво, тъй като е с мая, но в него присъства и известно количество царевичен грис. Освен това му липсва характерният за класическия галет наситен маслен вкус, което го прави лек и ненакъртващ.
Този галет може да бъде една чудесна закуска, но също така и една перфектна лека разтоварваща вечеря.




Продукти:

За тестото:
  • 180 мл хладка вода
  • 80 мл олио
  • 1 ч.л. сол
  • 2 ч.ч. брашно (с вместимост 250 мл)
  • 1/2 ч.ч. царевичен грис
  • 1 ч.л. суха мая (Др Йоткер)
За плънката:
  • 250 г извара 
  • 150 г заквасена сметана
  • 2 яйца
  • 80 г краве сирене
  • сол на вкус
  • пресен босилек
За сушените домати:
  • 4 домата
  • олио
  • сол на вкус
  • пресен босилек




Приготвяне:

В машината за хляб се поставят първо водата, олиото и солта, а след това смесените два вида брашно, като бялото се пресява предварително. Най-отгоре се слага маята и се включва програма "Тесто". Трябва да се получи добре оформена топка. Ако е необходимо, се добавя малко брашно, или вода.
Относно доматите, разбира се, няма да получите автентичния вкус на истинските сушени домати, но и този вариант с бързо печене и обдухване им придава специфичен аромат и усещането за нестандартност във вкуса. 




Доматите се режат на кръгчета с дебелина 3-4 мм и се нареждат в голяма тава, намазана с олио. Слагат се във фурната, когато тя достигне 200*. Веднага градусите се вдигат на 250 и се включва вентилатор. (От този момент при мен доматите станаха готови след 20 минути. Изключих фурната и оставих тавата вътре още 5 минути, но е важно да се следи цвета на доматите. Не трябва да се препичат, защото изсъхват, но не трябва да бъдат и недопечени, а тук-там леко да покафенеят ръбчетата им и да се поизсушат.)




За плънката всички продукти се смесват и разбъркват добре до хомогенна смес, като само босилекът се добавя накрая. Препоръчвам да използвате качествена прясна извара, и в никакъв случай не тази, която се продава в обвивка с формата на колбас. Аз пазарувам от магазин, където съм сигурна в качеството ѝ и затова често я употребявам в различни рецепти - сладки и солени.
Тестото, което е втасвало около час, се вади от контейнера и се разточва върху хартия за печене на кръг, по-голям от диаметъра на тавата с около 6 см. Аз използвах тава с d 30 см. Заедно с хартията се прехвърля в тавата и тестото по стените и по дъното се оформя. Поръсва се малко царевичен грис (около 1ч.л.) и се редят доматите. Посоляват се и се поръсват с нарязан босилек. Отгоре се изсипва плънката. Краищата на тестото леко се загръщат. Така приготвеният галет се пече на 200* около 45 минути. 




Оставя се малко да поизстине, за да се обединят вкусовете и насладата от хапването да бъде истинско удоволствие.
Добър апетит! 



3.07.2015 г.

Плодов крем "Йогурт" с овесени ядки, крем сирене и сметана





Предлагам ви да опитате нещо изключително лесно, много свежо, фино като вкус, и не на последно място - полезно и за деца, и за възрастни. Един десерт (а може и закуска), съдържащ в себе си много фибри заради овесените ядки и много аромат и сладост заради пресните плодове и меда. Засищащ, ободряващ и освежаващ летен крем! 
Ето и рецептата:




Продукти:
  • 300 г гъсто кисело мляко
  • 6 с.л. фини овесени ядки
  • 100 г крем сирене
  • 100 г заквасена сметана
  • 3-4 с.л. мед
  • пресни плодове - череши, праскови, круши, или други по желание






Приготвяне:

Овесените ядки се смесват с киселото мляко и престояват една нощ. Крем сиренето, сметаната и меда се разбъркват и към тях се прибавят овесените ядки с млякото. Плодовете се нарязват на кубчета и също се добавят. Всичко се разбърква и се разсипва в купички, или чашки.






Декорират се с кубчета от плодовете, или струйка мед.
Да ви е сладко!