Къкрещо гърненце

Къкрещо гърненце

20.07.2018 г.

Лазаня с патладжани





Всеки от нас, ако не е опитвал, то поне е чувал за прочутата сицилианска капоната, за френския рататуй, гръцката мусака, популярната в Близкия Изток салата-пюре "Баба Гануш" и не само за тях, в източната кухня изобилства от ястия, включващи в състава си патладжан.
У нас обаче този вкусен и полезен зеленчук сякаш е недооценен и за жалост не присъства достатъчно на трапезата ни. Използваме го най-вече в гювечи или самостоятелно приготвен - печен или пържен.
Ако патладжанът е сред любимите ви зеленчуци, не пропускайте да го опитате и в този вариант, който аз категорично бих наредила сред първите в моята класация на най-вкусните и любими мои ястия. Уникалният аромат на босилек и чудесното съчетание на продуктите със сигурност ще погалят сетивата ви. А към тази невероятна комбинация като прибавим и разтапящия се в устата кашкавал... няма как всичко това да остави вкусовите ви рецептори равнодушни.
Ето моето предложение:




Продукти:
  • 1 кг патладжани (3 броя средно големи)
  • 150 г кашкавал
За доматения сос:
  • 1 глава лук
  • 300 г кайма
  • 4 домата
  • бульон около 150 мл
  • пресен босилек
  • черен пипер
За белия сос:
  • 2 пълни с.л. брашно
  • 2 с.л. масло
  • 150 мл прясно мляко
  • бульон около 1 ч.ч.
  • 150 г заквасена сметана
  • черен пипер





Приготвяне:

Патладжаните се режат на филийки и се посоляват. Оставят се да постоят 30 минути, изплакват се, изцеждат се и се редят леко застъпени в тава. Поливат се равномерно с растителна мазнина. Пекат се до готовност в загрята на 200* фурна с вентилатор около 20 минути.
Лукът се наситнява и се запържва с малко мазнина. Прибавя се каймата, която е най-добре, ако си смелите сами. Аз използвам кухненския робот за тази цел, като месото оставям преди това в камерата леко да стегне (тук ще вмъкна, че ако желаете, може да приготвите лазанята и без месо, като просто го пропуснете). Щом и каймата се запържи, се добавят доматите, също смлени в робота, или настъргани (за предпочитане е да са от по-месести сортове). Сместа ври до изпаряване на течността. Тогава се прибавя малко бульон. Той има функцията както да овкуси, така и да придаде необходимата консистенция на соса, който трябва да се получи леко редичък. Клоква няколко минути, след което се посолява и подправя с пресен босилек. Аз винаги имам в камерата си домашно приготвен бульон, който прибирам в малки бутилки, когато варя месо за супа или друго ястие. За тази цел предвидливо слагам повечко от необходимото количество вода при варенето, за да ми остане и за съхранение. Така избягвам използването на кубчетата бульон, които определено не са за предпочитане.
За приготвянето на белия сос брашното се запържва в загрятото масло. Прибавя се млякото, а след него бульон - толкова, че да се получи с гъстотата на боза. Нужно е да поври 3-4 минути при непрекъснато разбъркване, след което се посолява и подправя с черен пипер. Извън котлона се добавя заквасената сметана.
В тавичката първо се сипва по малко от двата вида сос и се реди един слой патладжани. Процедурата се повтаря още два пъти, като се завършва с белия сос. Ястието се пече на 200*. Необходимо е да покъкри около 15-20 минути след завирането му. Изважда се и се поръсва с настърган кашкавал, който се разтапя сам от топлината на гозбата, без да се допича.
Ароматно и удивително вкусно!
Добър апетит!



28.06.2018 г.

Плодов сладкиш с крема сирене и кокос





Продукти:
  • 4 яйца
  • 1 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
  • 6 с.л. олио
  • 1 ч.ч. кисело мляко
  • 2 ч.ч. брашно
  • 2 с.л. какао
  • 2 ванилии
  • 1 бакпулвер
  • 3 с.л. кокосови стърготини
  • 125 г крема сирене
  • 2 с.л. пудра захар
  • 150 г заквасена сметана
  • 8-10 броя кайсии




Приготвяне:

Яйцата и захарта се разбиват с миксер до сгъстяване. Прибавят се олиото и киселото мляко и отново се разбива, но на слаби обороти. В отделен съд се смесват пресятите: брашно, какао, бакпулвер и ванилиите. Постепенно и на части се добавят към сместа и се миксира отново на слаби обороти.




Отделно се смесват крема сиренето, пудрата захар, сметаната и кокосовите стърготини. 
Основното тесто се изсипва в тавичка с размери около 32/20 см, постлана с хартия за печене. От бялата смес се гребва с лъжица и се поставят топки върху тестото без да се разбърква. Най-отгоре се редят половинки или четвъртинки от почистените от костилки кайсии.  




Пече се в загрята на 200* фурна около 35 минути, или до суха клечка. 
Да ви е сладко!
Адаптирано от тази рецепта.



28.04.2018 г.

Шоколадова мус торта





 Продукти:

За блата:
  • 100 г захар
  • 100 г брашно
  • 25 г какао
  • 1 пълна ч.л. бакпулвер
  • 80 мл айрян
  • 40 мл олио
  • 2 яйца
  • 1 ванилия
  • 1/2 ч.ч. счукани орехови ядки
  • 11 броя бишкоти




За карамеления сироп:
  • 2 с.л. захар
  • 120 мл вода
За крем муса:
  • 200 г сладкарска сметана
  • 40 мл портокалов сок
  • 2 с.л. захар
  • 1 с.л. какао
  • 2 жълтъка
  • 100 г шоколад (или течен)
  • настъргана портокалова кора
За сметановия крем:
  • 200 г заквасена сметана
  • 1-2 с.л. пудра захар






Приготвяне:

Блат: Захарта, пресятото брашно, какаото, бакпулверът и ванилията се смесват. Прибавят се айрянът, яйцата, олиото и всичко се разбърква с телена бъркалка. Щом се получи гладка еднородна смес, се добавят орехите и отново се разбърква. Тестото се изсипва в постлана с хартия за печене форма за торта с диаметър 24 см. Пече се в загрята на 200* фурна за 20 - 25 минути.





Карамелен сироп: Приготвя се, като захарта се карамелизира на умерен огън, след което внимателно (защото може да пръска) се добавя водата и се бърка, загрявайки отново до разтваряне на карамела.




Крем мус: Какаото, захарта, портокаловия сок и жълтъците се загряват до завиране и леко сгъстяване при непрекъснато разбъркване. След сваляне от котлона се добавя шоколадът и се бърка до стопяването му. Щом сместа се охлади, се прибавя на части към разбитата сметана, заедно с настърганата портокалова кора.
Отделно заквасената сметана се смесва с пудрата захар само с помощта на лъжица. Не се използва миксер, за да не се втечни.




Сглобяване:

Блатът се поставя в табла и се стяга с обръч. Сиропира се с карамеления сироп. Бишкотите се режат на две и се редят по стените на обръча върху блата. Изсипва се крем мусът и се заглажда. Отгоре се излива подсладената заквасена сметана. 




Може да украсите с настърган шоколад, ядки, резенчета портокал, крокан, или каквото ви хрумне. В случая аз използвах течен шоколад. 
Добре е тортата да престои една нощ, след което можете да ѝ се насладите с удоволствие и с добър апетит.
Да ви е сладко!



19.04.2018 г.

Портокалов кекс в домашна хлебопекарна





Ето една рецепта, която правя с удоволствие, защото резултатът винаги е сполучлив.
Хлебопекарната не е прадназначена за много пухкави и ефирни сладкиши. Не можем да очакваме от машината да разбие продуктите по начин, който да гарантира онази въздушност и еластичност на пандишпановия кекс. За да е сполучлива, рецептата не трябва да изисква разбиване за въздушност, а продуктите само да се смесват. Тази, която аз ви предлагам, е много лесна и при добро желание може да импровизирате с всякакви добавки. Аз се ограничих само с настъргана портокалова кора, но може да се добавят още: орехи, стафиди, какао, парченца шоколад и всичко друго, което сметнете за подходящо.




Продукти :
  • 1 непълна ч. ч. кисело мляко ( чашата е с вместимост 250 мл и се пълни до 1 см под ръбчето)
  • 1 яйце
  • 45 мл олио
  • 1.5 ч.ч. брашно
  • 1 непълна ч.ч. захар ( 1 см под ръбчето)
  • 1 бакпулвер от 10 г
  • 1 к.л. сода
  • 1 ванилия
  • настъргана портокалова кора




Приготвяне: 

Всички продукти се поставят в купа и се разбъркват с лъжица до получаване на хомогенна смес. Изсипват се в контейнера на машината и се включва програма Кекс. Продължителността ѝ обикновено е около час и половина. При мен има едно 5 минутно разбъркване, 6 минутна почивка, второ 10 минутно разбъркване и след това печене. 




Може да изберете светла, средна или тъмна коричка на кекса при програмирането. Всяка машина пече по различен начин. Аз получавам най-добър резултат, като избера средна коричка и след приключване на програмата, когато автоматично се задейства функцията за поддържане на топлината, оставя още 5 минути без да изключвам, след което вадя контейнера от машината.




По средата на второто разбъркване има сигнал за добавки. Тогава може да се добавят стафиди, ядки, парченца шоколад, ако искате да обогатите кекса. Щом свърши това разбъркване, бъркалката на контейнера се изважда, за да не остане дупка в изпеченото тесто. Така готовият кекс много по-лесно се изважда от съда след изпичането. 




Получава се мекичък, влажен, ароматен кекс, който ще ви осигури вкусен десерт с минимални усилия и време от ваша страна.
Да ви е сладко!



14.04.2018 г.

Крем пита с юфка и ванилов меренг





Поредният ми експеримент за крем пита, този път с юфка. Вече имам описана в блога една от успешните ми рецепти - Ванилова крем пита с парченца шоколад. Обичам този сладкиш и пробвам различни варианти. 
След доволното похапване на козунаци по празниците, време е да преминем към по-леките десерти. Крем питата е добро решение в случая.




Продукти:
  • 1.3 л прясно мляко
  • 1 пакетче пудинг Ванилия "Д-р Йоткер"
  • 3 с.л. брашно
  • 1 и 1/3 ч.ч. захар
  • 1 ванилия
  • 2 жълтъка
  • 70 г масло
  • 200 г юфка
За меренга:
  • 4 с.л. захар
  • 2 белтъка
  • 1 ванилия




Приготвяне:

Смесват се пудингът, брашното, двата жълтъка и половин чаша захар. Прибавя се малко от млякото и всичко се разбърква с телена бъркалка до еднородна смес без бучки. Останалото мляко и останалата захар се слагат в тенджерка на котлона. Щом заври млякото, съдът се отстранява от огъня и се прибавя пудинговата смес. Отново се поставя на котлона и се бърка непрекъснато в продължение на 5 минути. Добавят се юфката и ванилията, след което трябва да поври още 3-4 минути. След сваляне от огъня се прибавя маслото и се бърка до поемането му. Изсипва се в подходяща тавичка и се оставя да изстине.




Белтъците се разбиват на сняг с една лъжица захар и една ванилия. Другите три лъжици захар се карамелизират на умерен огън и постепенно се прибавят към белтъците при непрекъснато разбъркване с миксера. Сгъстената смес се нанася върху изстиналия сладкиш и тавата се поставя за кратко време в загрята фурна на грил до получаване на светъл загар.



30.03.2018 г.

Козунак с локум и стафиди и козуначено руло с мармалад





Тази година модата на козунаците "на конци" е особено актуална. В нет пространството заваляха снимки на конци, конци... да се не нагледа човек :)).
Случвало ми се е да правя козунак и без конци, но с чудесен вкус. Затова мисля, че не конците са най-добрия показател за сполучлив козунак.  
И все пак, като сме на вълна "конци", нека покажа и моя вариант с така възхвалените и толкова очаквани от всички сладки нишки. След дегустацията му освен изобилието им, имаше и от всичко друго, което прави козунака превъзходен - и аромат, и невероятен вкус.




Продукти:
  • 3 яйца
  • 3/4 ч.ч. захар (чашата е с вместимост 250 мл)
  • 200 мл прясно мляко
  • 50 мл стопено масло 
  • 50 мл олио
  • 600 г брашно София мел (за козунаци или за баница) 
  • 7 г суха мая Йоткер
  • 1 ампула есенция ванилия
  • настъргана кора от 2/3 лимон
  • 1/2 к.л. сол
  • локум, стафиди, мармалад, ядки по желание




Приготвяне:

От дозата се получават два козунака, които могат да се изпекат заедно. 
Стафидите се накисват предварително, за да престоят поне 3-4 часа. Заливат се с гореща вода и след като набъбнат, се отцеждат и се разбъркват с 1 лъжица ром. 
Всички продукти трябва да са на стайна температура.
Яйцата се разбиват в купа и се отделя малко за намазване. Прибавя се захарта, ванилената есенция, лимоновата кора и щипка сол. Всичко се разбива с миксер до получаване на крем, а не до сгъстяване. Захарта по този начин се стопява. Добавя се и млякото, след което сместа се изсипва в контейнера на машината за хляб. (Ако се меси на ръка, се излива в кладенче в пресятото брашно, смесено с маята.) Върху сместа в машината се слага пресятото брашно, от което се оставя половин чаша за допълнително добавяне. За предпочитане е да се използва брашно с по-голямо съдържание на глутен (такива са брашното за козунак, или за баница на София мел). Най-отгоре се поставя маята. Включва се програма Тесто, която е само за месене и втасване, без печене. При първоначалното месене (при мен е 20 минутно) постепенно се добавя от отделеното брашно, за да се получи мека, нелепнеща и еластична топка. Към края на месенето на части и по малко се добавя стопеното масло. Щом свърши цикълът на месене, програмата се пуща отново. При второто месене постепенно се добавя и олиото. Тестото се оставя да втаса в машината до приключване на програмата.





Втасалото тесто се поставя върху намазнена, а не набрашнена повърхност и се дели на три равни части. Едната е за правоъгълна кексова форма с размери 25/10 см, а двете за сплитане в кръгла тавичка или форма  с чаша в средата и диаметър 24 см. Всяка част от тестото се обработва по следния начин - притискайки с ръце, се разтегля на правоъгълник, сгъва се на две, отново се разтегля и отново се сгъва. Достатъчни са само 5-6 сгъвания, и то само в едната посока, като или се капва по малко олио върху тестото, или ръцете се намазняват при всяко сгъване. 




Едната от трите части се оформя на руло. Първо се разточва на правоъгълник, след това се правят четири среза от средата към края на половината тесто по схемата от картинката. Всяка четвъртина се срязва на три и се плетат общо четири плитки. В единия край на останалата несрязана половина тесто се поставя плънка от мармалад и се навива руло до основата на плитките, които се загръщат отгоре.




Останалите две части от тестото се оформят на два фитила, които се разплескват с ръце, за да станат тесни и дълги правоъгълници. По дължината им се поставя плънка - в единия стафиди (отцедени отново, подсушени и оваляни в брашно), а в другия парченца локум. Навиват се на рула, усукват се първо поединично, след това и двата заедно.








Така подготвените козунаци се слагат в подходящи за печене съдове и се оставят покрити да втасат на топло. След удвояване на обема им се мажат със заделеното яйце, смесено с малко вода, поръсват се със захар и се пекат на 180-190* около 35-40 минути. Ако е необходимо, по средата на печенето се покриват с алуминиево фолио, за да не потъмнеят отгоре.
Визията е видима от снимките. А това, което не се вижда и долавя е - пухкави, много ароматни и много, много вкусни козунаци!
Весели и светли празници!



24.03.2018 г.

Бял хляб в домашна хлебопекарна





Обикновено правя пълнозърнест хляб в моята домашна хлебопекарна. От доста време той е основният хляб за мен.  Вкусен ми е, засищам се с малко количество и съм свикнала с него. Отдавна съм описала рецептата за моя "Пълнозърнест хляб в домашна хлебопекарна" в блога. Рядко ми се случва да посегна към белия хляб, но това не значи, че не го правя, защото домочадието си обича и него.
Реших най-после да напиша и моята изпитана рецепта за хляб от бяло брашно, към което обаче понякога добавям и малко царевично, за да го обогатя и да разнообразя вкуса му. В описанието на рецептата ще споделя и двата варианта.





Продукти за хляб 900 г : 
  • 330 мл хладка вода
  • 1.5 ч.л. сол
  • 1.5 ч.л. захар
  • 2 с.л. олио
  • 4 мерителни чаши брашно + 1-2 с.л. при нужда
  • 1 ч.л. суха мая (ползва се мерилката)




Приготвяне:

Относно продуктите - от белите брашна най-добри резултати получавам със София Мел. Използвам за добавка фино смляно царевично, а не царевичен грис. От маята освен на "Д-р Йоткер", се доверявам единствено на марката "Vili", която купувам от Кауфланд. 

Брашното се пресява. Ако се комбинира с царевично, се заместват 3 пълни супени лъжици от общото количество брашно с него. Първо се слага царевичното брашно в мерилката и се добавя бяло до опредленото количество. Пресятото два вида брашно се разбърква. 
В контейнера продуктите се слагат последователно по реда на записване. Маята се поставя най-отгоре, като леко се заравя. Включва се програма Основна. При замесването трябва да се получи мека, еластична и нелепнеща топка тесто. Ако е необходимо, се добавят допълнително една или две лъжици брашно.
Когато приключи първото втасване и машината направи няколко леки завъртания на бъркалката (обикновено след малко повече от час от началото на програмата), аз предпочитам да извадя бъркалката (става много лесно дори и без помощта на куката, внимателно с набрашнени или намазнени пръсти), при което след изпичане хлябът се изважда много по-лесно, а и така хлябът става по-добре оформен. 
Приготвен по този начин, хлябът ми винаги е ставал сполучлив. Мек, ароматен, вкусен и стократно по-добър от въздушния и незасищащ хляб, който купуваме от магазина.