Къкрещо гърненце

Къкрещо гърненце

31.07.2017 г.

Сладкиш с праскови





Реших да направя този десерт, след като видях рецептата за Клафути на Ивана. Направих обаче една съществена промяна, затова не си позволих да нарека моя сладкиш със същото име. Клафути е френски десерт на основата на палачинково тесто и плодове. Прекрасен е, правила съм го с вишни и череши, но този път исках с продуктите от рецептата на Ивана да получа друг тип сладкиш. С добавка на бакпулвер и повече брашно, целях тестото да придобие текстурата на кекс, който плодовете обогатиха и разнообразиха като вкус.
Десертът, който ви предлагам е много нежен и пухкав благодарение на нишестето в него, с аромат на праскова, в който се усеща лек цитрусов нюанс. Получава се една идея по-сухичък, на ако предпочитате по-сочни сладкиши, може да добавите 80 мл олио в тестото.




Продукти:
  • 3 яйца
  • 2/3 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
  • 120 мл прясно мляко
  • 80 мл олио (по желание)
  • 60 г нишесте с вкус на лимон
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • 1 и 1/3 ч.ч. брашно (максимум 1.5 чаша)
  • 1 ванилия
  • настъргана кора от 1/2 лимон
  • 2 праскови




Приготвяне:

Яйцата се разбиват със захарта до пухкав крем. Прибавя се млякото и ако искате да бъде по-сочен сладкишът, добавете и 80 мл олио. Аз не сложих, защото исках да се получи с "дунапренена" визия. Определено е много вкусен, но леко сухичък, затова предлагам и добавка на олио като опция. След това на части се прибавят нишестето и пресятото брашно с бакпулвера. Ароматизира се с лимоновата кора и ванилията и полученото тесто се излива в подходяща тавичка, намаслена и поръсена с брашно. Отгоре се редят измитите, подсушени и нарязани на полумесеци необелени праскови.




Готовата смес се изпича в загрята на 200* фурна до готовност. Пробва се с клечка, която трябва да излезе суха от сладкиша. Ако е необходимо, се поставя парче фолио или хартия за печене върху тавичката когато тестото порозовее, за да не се препече отгоре.




Сладкишът се поднася добре изстинал, по желание поръсен с пудра захар.
Бон апети!




26.07.2017 г.

Тарама хайвер





В нашето рибарско семейство понякога се случва да се сдобием с доста голямо количество рибен хайвер. Тогава не пропускаме да си направим този любим наш деликатес. Подходящ за разбиване е хайверът на всички риби, с изключение на бялата мряна, който при някои хора отключва опасна алергия. 
Тарама хайверът е чудесен за намазване на филийка, за топване на хрупкави пържени картофки, или в комбинация с маслини, варени яйца, печени чушки и други подходящи продукти по желание. Добре е да не се прекалява с приетите количества, тъй като е доста калоричен. Удоволствието е пълно, ако се съчетае с чаша ароматно бяло вино.




Осоляване и узряване:

Пресният хайвер се почиства от по-големите ципи. Слага се в широк съд и постепенно се добавя сол, като се бърка с лъжица. При разбъркването останалите ципи полепват по лъжицата и от време на време трябва да се премахват. Прибавянето на сол продължава докато хайверът придобие равномерен цвят. Като ориентир - на 500 грама хайвер са необходими около 120 - 130 грама сол. Осоленият хайвер се слага в буркани и се прибира в хладилника за една седмица. Не се насипва сол на гърлото на буркана, нито се налива олио отгоре. След като престои седем дни в хладилника, се прехвърля във фризера. Оставя се да зрее там до промяна на цвета, който трябва да започне да оранжевее. Това отнема поне още месец време. Едва тогава може да се използва за разбиване, като остатъкът се връща отново във фризера. Така зрелият хайвер може да се съхранява дълго време без да гранясва и без да замръзва, защото солта не го позволява. Стои стегнат, но с лъжица спокойно може да се гребва от него.  




Продукти:
  • 1 с.л. осолен хайвер (пълна)
  • 1 филия сух хляб (с кората)
  • 2 с.л. сок от лимон
  • 100 мл вода
  • 180 мл олио




Приготвяне:

Най-лесният и най-практичният начин е да се използва малката купа на кухненския робот с приставка метален нож. Ако се прави по-голямо количество, е подходяща голямата купа. Хлябът задължително трябва да е сух. Той се накисва в половината от водата и без да се изстисква, се поставя в робота заедно с осоления хайвер. Разбива се до получаване на еднородна смес, след което постепенно и на много тънка струйка се налива олио при работещ на невисоки обороти мотор. Когато сместа стане много гъста, се разрежда с част от останалата вода и това се повтаря до изчерпването им. Към края се добавя и лимоновият сок.




Получава се нежен, пухкав хайвер, който по желание може да се овкуси със ситно нарязан лук, но само количеството, което ще се ползва в момента. Ако престои с лука, хайверът започва да нагарча от него.  Вкъщи го предпочитаме натурален, затова обикновено не добавям лук.




Да ви е вкусно!