Портокалов кекс в домашна хлебопекарна

Ето една рецепта, която правя с удоволствие, защото резултатът винаги е сполучлив.
Хлебопекарната не е прадназначена за много пухкави и ефирни сладкиши. Не можем да очакваме от машината да разбие продуктите по начин, който да гарантира онази въздушност и еластичност на пандишпановия кекс. За да е сполучлива, рецептата не трябва да изисква разбиване за въздушност, а продуктите само да се смесват. Тази, която аз ви предлагам, е много лесна и при добро желание може да импровизирате с всякакви добавки. Аз се ограничих само с настъргана портокалова кора, но може да се добавят още: орехи, стафиди, какао, парченца шоколад и всичко друго, което сметнете за подходящо.

Продукти :

• 1 непълна ч. ч. кисело мляко ( чашата е с вместимост 250 мл и се пълни до 1 см под ръбчето)
• 1 яйце
• 45 мл олио
• 1.5 ч.ч. брашно
• 1 непълна ч.ч. захар ( 1 см под ръбчето)
• 1 бакпулвер от 10 г
• 1 к.л. сода
• 1 ванилия
• настъргана портокалова кора

Приготвяне: 

Всички продукти се поставят в купа и се разбъркват с лъжица до получаване на хомогенна смес. Изсипват се в контейнера на машината и се включва програма Кекс. Продължителността ѝ обикновено е около час и половина. При мен има едно 5 минутно разбъркване, 6 минутна почивка, второ 10 минутно разбъркване и след това печене. 

Може да изберете светла, средна или тъмна коричка на кекса при програмирането. Всяка машина пече по различен начин. Аз получавам най-добър резултат, като избера средна коричка и след приключване на програмата, когато автоматично се задейства функцията за поддържане на топлината, оставя още 5 минути без да изключвам, след което вадя контейнера от машината.

По средата на второто разбъркване има сигнал за добавки. Тогава може да се добавят стафиди, ядки, парченца шоколад, ако искате да обогатите кекса. Щом свърши това разбъркване, бъркалката на контейнера се изважда, за да не остане дупка в изпеченото тесто. Така готовият кекс много по-лесно се изважда от съда след изпичането. 

Получава се мекичък, влажен, ароматен кекс, който ще ви осигури вкусен десерт с минимални усилия и време от ваша страна.
Да ви е сладко!

Козунак с локум и стафиди и козуначено руло с мармалад

Тази година модата на козунаците "на конци" е особено актуална. В нет пространството заваляха снимки на конци, конци... да се не нагледа човек :)).
Случвало ми се е да правя козунак и без конци, но с чудесен вкус. Затова мисля, че не конците са най-добрия показател за сполучлив козунак.  
И все пак, като сме на вълна "конци", нека покажа и моя вариант с така възхвалените и толкова очаквани от всички сладки нишки. След дегустацията му освен изобилието им, имаше и от всичко друго, което прави козунака превъзходен - и аромат, и невероятен вкус.

Продукти:

• 3 яйца
• 3/4 ч.ч. захар (чашата е с вместимост 250 мл)
• 200 мл прясно мляко
• 50 мл стопено масло 
• 50 мл олио
• 600 г брашно София мел (предпочитам за баница) 
• 7 г суха мая Йоткер
• 1 ампула есенция ванилия
• настъргана кора от 2/3 лимон
• 1/2 к.л. сол
• локум, стафиди, мармалад, ядки по желание

Приготвяне:

От дозата се получават два козунака, които могат да се изпекат заедно. 
Стафидите се накисват предварително, за да престоят поне 3-4 часа. Заливат се с гореща вода и след като набъбнат, се отцеждат и се разбъркват с 1 лъжица ром. 
Всички продукти трябва да са на стайна температура.
Яйцата се разбиват в купа и се отделя малко за намазване. Прибавя се захарта, ванилената есенция, лимоновата кора и щипка сол. Всичко се разбива с миксер до получаване на крем, а не до сгъстяване. Захарта по този начин се стопява. Добавя се и млякото, след което сместа се изсипва в контейнера на машината за хляб. (Ако се меси на ръка, се излива в кладенче в пресятото брашно, смесено с маята.) Върху сместа в машината се слага пресятото брашно, от което се оставя половин чаша за допълнително добавяне. За предпочитане е да се използва брашно с по-голямо съдържание на глутен (такива са брашното за козунак, или за баница на София мел). Най-отгоре се поставя маята. Включва се програма Тесто, която е само за месене и втасване, без печене. При първоначалното месене (при мен е 20 минутно) постепенно се добавя от отделеното брашно, за да се получи мека, нелепнеща и еластична топка. Към края на месенето на части и по малко се добавя стопеното масло. Щом свърши цикълът на месене, програмата се пуща отново. При второто месене постепенно се добавя и олиото. Тестото се оставя да втаса в машината до приключване на програмата.

Втасалото тесто се поставя върху намазнена, а не набрашнена повърхност и се дели на три равни части. Едната е за правоъгълна кексова форма с размери 25/10 см, а двете за сплитане в кръгла тавичка или форма  с чаша в средата и диаметър 24 см. Всяка част от тестото се обработва по следния начин - притискайки с ръце, се разтегля на правоъгълник, сгъва се на две, отново се разтегля и отново се сгъва. Достатъчни са само 5-6 сгъвания, и то само в едната посока, като или се капва по малко олио върху тестото, или ръцете се намазняват при всяко сгъване. 

Едната от трите части се оформя на руло. Първо се разточва на правоъгълник, след това се правят три среза от средата към края на половината тесто по схемата от картинката. Всяка четвъртина се срязва на три и се плетат общо четири плитки. В единия край на останалата несрязана половина тесто се поставя плънка от мармалад и се навива руло до основата на плитките, които се загръщат отгоре.

Останалите две части от тестото се оформят на два фитила, които се разплескват с ръце, за да станат тесни и дълги правоъгълници. По дължината им се поставя плънка - в единия стафиди (отцедени отново, подсушени и оваляни в брашно), а в другия парченца локум. Навиват се на рула, усукват се първо поединично, след това и двата заедно.

Така подготвените козунаци се слагат в подходящи за печене съдове и се оставят покрити да втасат на топло. След удвояване на обема им се мажат със заделеното яйце, смесено с малко вода, поръсват се със захар и се пекат на 180-190* около 35-40 минути. Ако е необходимо, по средата на печенето се покриват с алуминиево фолио, за да не потъмнеят отгоре.
Визията е видима от снимките. А това, което не се вижда и долавя е - пухкави, много ароматни и много, много вкусни козунаци!
Весели и светли празници!

Бял хляб в домашна хлебопекарна

Обикновено правя пълнозърнест хляб в моята домашна хлебопекарна. От доста време той е основният хляб за мен.  Вкусен ми е, засищам се с малко количество и съм свикнала с него. Отдавна съм описала рецептата за моя "Пълнозърнест хляб в домашна хлебопекарна" в блога. Рядко ми се случва да посегна към белия хляб, но това не значи, че не го правя, защото домочадието си обича и него.
Реших най-после да напиша и моята изпитана рецепта за хляб от бяло брашно, към което обаче понякога добавям и малко царевично, за да го обогатя и да разнообразя вкуса му. В описанието на рецептата ще споделя и двата варианта.

Продукти за хляб 900 г : 

• 330 мл хладка вода
• 1.5 ч.л. сол
• 1.5 ч.л. захар
• 2 с.л. олио
• 4 мерителни чаши брашно + 1-2 с.л. при нужда
• 1 ч.л. суха мая (ползва се мерилката)

Приготвяне:

Относно продуктите - от белите брашна най-добри резултати получавам със София Мел. Използвам за добавка фино смляно царевично, а не царевичен грис. От маята освен на "Д-р Йоткер", се доверявам единствено на марката "Vili", която купувам от Кауфланд. 

Брашното се пресява. Ако се комбинира с царевично, се заместват 3 пълни супени лъжици от общото количество брашно с него. Първо се слага царевичното брашно в мерилката и се добавя бяло до опредленото количество. Пресятото два вида брашно се разбърква. 
В контейнера продуктите се слагат последователно по реда на записване. Маята се поставя най-отгоре, като леко се заравя. Включва се програма Основна. При замесването трябва да се получи мека, еластична и нелепнеща топка тесто. Ако е необходимо, се добавят допълнително една или две лъжици брашно.
Когато приключи първото втасване и машината направи няколко леки завъртания на бъркалката (обикновено след малко повече от час от началото на програмата), аз предпочитам да извадя бъркалката (става много лесно дори и без помощта на куката, внимателно с набрашнени или намазнени пръсти), при което след изпичане хлябът се изважда много по-лесно, а и така хлябът става по-добре оформен. 
Приготвен по този начин, хлябът ми винаги е ставал сполучлив. Мек, ароматен, вкусен и стократно по-добър от въздушния и незасищащ хляб, който купуваме от магазина.

Scacce Ragusane или пица-руло

Ако сте голям почитател на пицата, не пропускайте да опитате и този нестандартен вариант на приготвянето ѝ. Аз обожавам пица във всичките ѝ разновидности. Скоро попаднах на тази рецепта и ми допадна интересното оформяне. В оригинала ястието се нарича "Скача" и е типично за провинция Рагуза - Южна Сицилия. 
И тъй като обичам да експериментирам често, този път смених стандартното тесто за пица (в случая и на Скача) с друго, което съм използвала при направата на Лучник. Получи се невероятна комбинация между крехко хрупкаво тесто и ароматна, топяща се в устата плънка.
Надявам се да се хареса и на вас!

Продукти:

• 300 мл хладка вода
• 1 ч.л. сол
• 1 к.л. захар
• 2 с.л. олио
• 1 с.л. оцет 
• 1/2 ч.л. сода за хляб
• 400 - 500 г брашно
• 1 ч.л. суха мая 

За плънката:

• 5 домата
• 2 с.л. зехтин
• 200 г кашкавал
• 80 г маслини
• пресен босилек

Приготвяне:

Доматите се режат на кубчета и се слагат в загрят тиган с малко зехтин и щипка захар. Готвят се до получаване на сос. Посолява се на вкус и се подправя със ситно нарязан пресен босилек. 
Тестото може да се замеси в домашна хлебопекарна, като продуктите се поставят в контейнера по реда на записване и се включва програма Тесто. Може да се замеси и по стандартния начин ръчно. След втасването тестото се разделя на 6 части, които се разточват тънко във формата на правоъгълник. Мажат се с доматения сос и се поръсват с парченца маслини, почистени от костилките. Отгоре се редят ленти от тънко нарязан кашкавал. Откъм дългите страни на правоъгълника краищата се загъват до средата, без да се припокриват. Отново се маже отгоре с малко доматен сос. От едната къса страна към другата се завива няколко пъти така, че да се получи плоско руло.
Готовите рулца се поставят в тава с хартия за печене на дъното и се пекат в загрята на 200* фурна около 20 минути.
Да ви е вкусно! 

Малки вити банички със сирене

Семпли, лесни за приготвяне и много вкусни банички за закуска или междинно похапване. Може да се замесят както в домашната хлебопекарна, така и на ръка. Стават фини, меки и засищащи. Дозата е малка - за 8 малки банички, достатъчни за 2 порции.

Продукти:

• 100 мл хладка вода
• 80 мл олио
• 1/2 ч.л. сол
• около 1 и 2/3 ч.ч. брашно
• сирене

Приготвяне:

Всички продукти без сиренето се поставят в машината за хляб по реда на записване. Включва се програма Тесто, която има функциите месене и втасване. Достатъчен е само първият 10 минутен цикъл на месене, след което тестото се изважда, леко се премесва на ръка и се оставя в найлонов плик да почине 30 минути. Дели се на осем равни части. Всяка от тях се разточва на много тънка продълговата елипса и по дължина в редичка се поставя натрошено сирене. Завива се на руло, а след това на охлюв. Готовите банички се нареждат в тава и се пекат на 200* около 20 минути.
Да ви е вкусно!

Рецептата за тестото е адаптирана от тук.

Питки със сирене

Продукти:

• 250 мл кисело мляко
• 1 яйце
• 50 мл стопена свинска мас
• 1 ч.л. сол 
• 1 ч.л. захар
• 380 г брашно
• 10 г суха мая

За плънката:

• 250 г сирене
• 1 яйце
• семена за поръсване

Приготвяне:

В машината за хляб се поставят последователно продуктите за тестото по реда на записване. Всички те трябва да бъдат на стайна температура. Включва се програма Тесто, която само меси и втасва тестото. Не е нужно изчакване на цялата програма. След приключване на двата цикъла месене, при мен бяха достатъчни 20 минути втасване и тестото беше достатъчно отпуснато, за да може да се манипулира с него. През това време се приготвя плънката - отделя се малко от яйцето за намазване, а останалата част се смесва с натрошеното сирене. 
Тестото се изважда от контейнера и се дели на 6 топки. Всяка от тях се притиска с ръце и се оформя плосък кръг. Върху него се поставя част плънката и краищата се събират. Получената топка отново се притиска с ръце, за да стане плоска.

Оформените питки се редят в голямата тава от фурната, постлана с хартия за печене. Оставят се да втасат повторно и се мажат с отделената част от яйцето. Поръсват се с микс от семена и се пекат на 200* до готовност.
Добър апетит!

Вити питки

Продукти:

• 130 мл кисело мляко
• 150 мл вода
• 80 мл олио
• 1 ч.л. сол
• 1 к.л. захар
• 380 - 400 г бяло брашно
• 2 с.л. пълнозърнесто брашно
• 7 г суха мая
• яйце за намазване

Приготвяне:

Ако се ползва машината за хляб, продуктите (без яйцето) се поставят в нея по реда на записване. Включва се програма "Тесто" и след двата цикъла на месене тестото престоява вътре около 20 минути, след което се изважда, за да се оформи. Ако се меси по традиционния начин, последователността е същата. 

Втасалото тесто се дели на 6 части, които се разточват на дълги елипси. Всяка от тях надлъжно се нарязва с нож (най-добре ролков) на ленти през 1 см, като целостта на елипсата се запазва, т.е. започва се на сантиметър от единия край и се завършва на сантиметър от другия край. След това се навива диагонално на нарезите, а полученото руло се оформя като охлюв. 
Питките се оставят да втасат повторно 20-30 минути (или колкото е необходимо), след което се намазват с разбито яйце и се пекат в загрята на 200* фурна до готовност.

Малки питки

Винаги, когато меся хлебно тесто, се старая да е нещо ново, различно от това, което вече съм опитала. Може би, защото все нещичко не ми е достигало като вкус и съм търсила онова тесто, което ще удовлетвори всичките претенции на вкусовите ми рецептори. Е, с тези малки питки нещата си дойдоха на мястото. С удоволствие бих ги правила и пак, и пак, и пак... Пухкави, меки, дори и без да се задушават веднага след печене, както по принцип се прави.  
Вкусът е гарантиран, според мен това са най-вкусните питки от всички, които съм правила досега. Погрижете се само да ги оформите по свое усмотрение и опитайте!

Продукти за 4 питки:

• 125 мл прясно мляко
• 125 мл вода
• 80 мл олио
• 1.5 ч.л. сол
• 420 г брашно 
• 1 ч.л. захар
• 7 г суха мая Йоткер

Приготвяне:

Тестото може да се замеси на ръка по стандартния начин. Аз замесих в машината за хляб, но дори и да месите ръчно, можете да следвате същите стъпки, с единствената разлика, че маята се разбърква предварително с пресятото брашно.
В контейнера на машината се поставят леко затопленото мляко и водата, олиото, солта и пресятото брашно в последователността, в която са записани. Отгоре се прави малко кладенче и в него леко се заравят захарта и маята. Включва се програма „Тесто“. Когато свършат двата цикъла на месене, тестото се оставя да втасва в машината около 25 минути. Изважда се и се дели на 4 части. Оформят се гладки топчета, които се поръсват с брашно, поставят се в намазнена тава (или с хартия за печене на дъното) и се слагат във фурната на 40* за повторно втасване, което отнема около час. Пекат се в загрята на 200* фурна до готовност. 

Козуначени кифлички и малки козуначета

Продукти:

• 100 мл прясно мляко
• 60 мл мазнина (1:1 стопено масло и олио)
• 2 яйца
• щипка сол
• 350 г брашно
• 100 г захар (6 супени лъжици)
• настъргана кора от 1/2 лимон
• 2 ванилии
• 7 г суха мая
• 200 г мармалад от сливи

Приготвяне:

Всички продукти трябва да са на стайна температура. В машината за хляб се поставят последователно млякото, смесената мазнина, щипката сол и двете предварително разбъркани яйца (отделя се 1 лъжица за намазване). Брашното се пресява и към него се прибавят захарта, ванилиите и лимоновата кора (аз сложих и портокалова). Разбъркват се и се прибавят в контейнера. Най-отгоре се поставя маята и леко се заравя в брашното. 

Включва се програма "Тесто". Щом приключи бавното разбъркване и започне бързото месене, на няколко пъти се добавят по още 4-5 капки олио. Когато свърши целият цикъл на месене (първоначалното тристепенно месене, 5 минутната почивка и второто десетминутно месене), тестото се изважда и прехвърля в намазнен найлонов плик, поставя се в подходящ съд и се покрива с кърпа. Оставя се на топло да втаса. Ако хлебопекарната ви е по-голяма и не се притеснявате, че тестото ще стигне до прозорчето, може да го оставите да втаса в машината до момента, в който прецените, че е готово за оформяне.

След втасването на тестото се оформят кифлички и малки козуначета. За кифличките се разточват елипси, в единия край на които се правят нарези с нож.

В другия край се поставя плънка от сливов мармалад. Най-подходящ е този, който се продава на калъпи и се реже с нож. Той не протича и тестото около него се изпича много добре, без да остава клисаво. Навиването започва от края с плънката. Щом се навие на руло, се завива на кравайче. За козуначетата се оформят фитили, които се усукват и правят на възли или на осморки.

Оформените кифлички и козуначета се редят в голяма тава върху хартия за печене и се оставят във фурната за повторно втасване. Тя се включва на 50* и щом загрее, се изключва. Ако е необходимо, може да се подгрее още един-два пъти, като се внимава да не превтаса тестото.

Когато кифличките втасат, се изваждат, мажат се с отделеното яйце, смесено с малко прясно мляко и олио, поръсват се с кристална захар и се пекат в загрятата вече на 190* фурна до готовност.