Къкрещо гърненце

Къкрещо гърненце

25.03.2015 г.

Супа от коприва със сметана





Една малка разходка сред природата в първите пролетни дни. Слънце, въздух, радост за очите и отмора за душата. Погледът ми се спира върху пелена от малки зелени стръкчета, нетърпеливо пробили все още студената мартенска пръст. Усърдно приклякваме сред негостоприемната пареща постелка, за да си наберем от крехките листенца на магическото биле, събрало в себе си цялата енергия на природата. Тази съкровищница на витамини е истински еликсир за младост! 
Щастлива съм, че освен  удоволствието от приятната разходка, получих и шанса да държа в ръцете си тези свежи стръкчета коприва, с които ще направя първата животворна пролетна чорбица.




Продукти:
  • 200 г млада свежа коприва
  • 1 малка глава лук (или 2-3 стръка пресен)
  • 2 моркова
  • 3 с.л. ориз
  • 2 средно големи картофа
  • 1/2 червена чушка
  • 1 ч.л. сух джоджен
  • 1 ч.л. червен пипер
  • 150 г заквасена сметана
  • 1 яйце
  • орехи за поръсване




Приготвяне:

Копривата се измива под течаща струя и се пуща във вряща вода. Кипва се за 1-2 минутки и се отцежда, а след това се нарязва. Единият морков се настъргва, а другият се реже на 3-4 части. Единият картоф също се реже на 4, а другият на малки кубчета.
В малко мазнина се задушават ситно нарязаният лук и настърганият морков. Получава се много приятно оцветяване на мазнината. Тенджерата се отстранява от котлона и се прибавя червеният пипер. Налива се 1,4 л гореща вода и се посолява на вкус. Щом кипне, се прибавя оризът и едро нарязаните морков и картоф. По-късно се прибавят картофените кубчета, нарязаната чушка и джодженът, а копривата най-накрая. Когато всичко е готово, с решетъчна лъжица се изваждат едрите парчета морков и картоф и се пасират с малко от бульона. Връщат се в супата и се прави застройка от сметаната и яйцето.
При поднасяне се подправя с лимонов сок и се поръсва със счукани орехови ядки.



22.03.2015 г.

Козунак с кисело мляко





Един малко по-различен вариант на традиционната рецепта за козунак, в който прясното мляко е заменено с кисело. Беше ми любопитно какъв ще е резултатът, а той никак не ме разочарова. Напротив - получи се пухкав, мекичък, а в съчетание с какаото и локума, много вкусен. Ако не държите козунакът непременно да бъде с "конци", а повече държите на добрия вкус, то тогава опитайте и този вариант. Аз си отбелязвам рецептата със знак "сполучливи" и със сигурност ще я правя отново.




Продукти:
  • 200 мл кисело мляко
  • 3 яйца
  • 90 мл смесена мазнина (масло и олио)
  • 7 г суха мая "Dr. Oetker"
  • 2/3 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
  • около 4 ч.ч. брашно
  • 1 ванилия
  • 1/3 капсула есенция козунак
  • настъргана лимонова кора
  • какао за поръсване
  • 1 кутия локум за пълнеж




Приготвяне:

Козунакът може да се замеси ръчно по традиционния начин. Аз ще посоча как правя само замесването в хлебопекарна машина, а печенето във фурната.
Продуктите трябва да бъдат на стайна температура. Брашното се пресява. Яйцата се разбъркват и се отделя малко за намазване. Маслото се стопява и се смесва с олиото. Киселото мляко, яйцата, захарта, ароматите и 1/2 от мазнината се разбъркват с телена бъркалка и се поставят в контейнера на машината за хляб. Отгоре се изсипват 3 и 2/3 чаши брашно, а върху него се поставя маята. Включва се програма "Тесто". На части се добавя още брашно до получаване на мека нелепнеща топка. Програмата се повтаря веднага след приключването на цикъла на замесване. При повторното месене постепенно се добавя и останалата мазнина. Програмата не се изчаква докрай. Тестото се изважда от контейнера и се поставя в по-голяма купа, покрива се и се слага в загрята на 40*-50* фурна да втаса 20-30 минути. Разточва се на правоъгълник, поръсва се равномерно с какао през цедка, реди се нарязаният на кубчета локум и се навива на руло. Леко се усуква и издължава, след което се навива на охлюв и се поставя в тава, постлана с пергаментова хартия. Оставя се да втаса отново до удвояване на обема, маже се с отделената част от разбърканите яйца, поръсва се с кристална захар и се набождат ореховите ядки. Пече се на 200* около 30-35 минути до готовност.





18.03.2015 г.

Шкембе чорба





Традициите все още са това, което бяха. Поне що се отнася до нашата българска национална кухня. Много чужденци недоумяват как така използваме субпродуктите за храна, а не ги изхвърляме както правят те, но... явно не знаят какво пропускат. И въпреки, че още Чърчил навремето е казал: "Европа свършва там, където започват да ядат шкембе чорба", и напук на всички модерни европейци, ние все още си я уважаваме и сърбаме с удоволствие.




Заобичах шкембе чорбата още от времето на студентските ми години. Недалече от площад "Славейков" имаше една закусвалня, в която правеха божествено вкусна шкембе чорба и уникален качамак. И понеже карахме стажа си наблизо, всеки обяд прескачахме там и си вземахме задължително и двете. Вкусът им не мога да забравя и до днес.
В годините опитите ми да сготвя шкембе чорба винаги са били съпътствани с някакви промени в продукти и пропорции, с цел да я напасна за моя вкус, или по-точно да уцеля онзи вкус от шкембеджийницата на "Графа", който все още помня. 
Рецептата, която ви предлагам, се оказа най-близка до него и затова реших да я споделя с вас.
Ако ви се е дояло нещо нашенско, пикантно и много вкусно, опитайте я!




Продукти:
  • 500 г почистено телешко шкембе
  • 1 л вода
  • 500 мл прясно мляко
  • 2 с.л. брашно 
  • 1 с.л. (равна) червен пипер
  • 2-3 с.л. масло
  • сол, чесън, оцет и лют червен пипер за подправяне




Приготвяне:

Шкембето се измива и слага в тенджера под налягане заедно с водата и сол на вкус. Винаги варя със сол, защото вкусът е много по-добър, а и не съм забелязала да се отразява на времето за сваряване. Вари се 30 минути ако тя е алуминиева, в хром-никелова времето е повече. В обикновена тенджера ще са необходими около 3 часа. Добре е да се уцели момента и да не се допуска преваряване. Шкембето се изважда и оставя малко да поизстине. През това време в друг съд брашното се запържва в мазнината, отстранява се от котлона и се прибавя червеният пипер. Постепенно се сипва сгорещеното мляко (отново извън котлона) при непрекъснато разбъркване и всичко се връща в бульона. Никога не слагам студено мляко, защото и това се отразява негативно на вкуса, а и на вида. Не се притеснявайте за образуване на бучки, ако разбърквате с телена бъркалка, няма никаква опасност да се появят. Чорбата се оставя да поври на слаб огън 7-8 минути. Шкембето се нарязва и се връща в тенджерата. Ври още 1-2 минутки за обединяване на вкуса и е готово.
При сервиране се подправя с лют червен пипер и счукан чесън, смесен с оцет.
Приятно сърбане  :) :)  и добър апетит!



15.03.2015 г.

Руло със сладко от ягоди





Продукти:
  • 4 яйца
  • 2/3 ч.ч. захар
  • 3 с.л. хладка вода
  • 3 с.л. олио
  • 1 ч.ч. брашно + 1 с.л. (вместимост на чашата 250 мл)
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • 1 ванилия
  • сладко от ягоди




Приготвяне:

Яйцата не трябва да бъдат студени. След като се извадят от хладилника, се поставят в подходящ съд и се заливат с топла (не гореща ) вода да постоят 5-10 минути, докато се подготвят другите продукти. 
Брашното се пресява и смесва с бакпулвера и ванилията. Тавата (от фурната на печката, моята е с размери на дъното 32/38 см) се постила с пергаментова хартия.




Яйцата и захарта се разбиват с миксер (5-10 минути в зависимост от мощността на миксера и температурата на яйцата) до пухкава гъста пяна. Прибавят се водата и олиото, като се бърка отново с миксера кратко на малки обороти. Постепенно се добавя от брашнената смес и внимателно се бърка с шпатула с въртящи движения, за да влезе въздух в тестото и за да не спадне. Сместа се изсипва в тавата, заглажда се с шпатулата и се слага в загрята на 190* фурна. Пече се 10-12 минути, като в никакъв случай не трябва да се допуска препичане, защото блатът ще стане чуплив.




Изпеченият блат, още топъл, се обръща върху пергаментова хартия и внимателно се отстранява тази, върху която е изпечен. Навива се на руло заедно с хартията. Оставя се така да изстине, след което се развива, намазва се със сладкото и отново се оформя на руло. Украсява се по желание. 



11.03.2015 г.

Козуначен сладкиш с извара





До Великденските празници остава само месец и все по-често се замислям за това, какво бих могла да приготвя тогава. Не, че няма да замеся традиционния български козунак, но живо ме интересуват и по-нестандартни рецепти, които са познати в други страни. Този сладкиш е популярен в Чехия и наподобява вкуса на козунака. Много лесен за направа, без месене и втасване и безспорно много вкусен. Който иска да опита нещо сладичко с козуначен аромат и вкус, нека го изпробва, сигурна съм, че няма да съжалява!




Продукти:
  • 100 г меко масло
  • 100 г захар
  • 1 и 1/2 яйца
  • 170 г извара
  • 1 и 1/2 ч.ч. брашно (вместимост на чашата 250 мл)
  • 1 и 1/2 пакетче бакпулвер
  • 1 ванилия
  • настъргана кора от 1/2 лимон
  • 60 г стафиди
  • 1 ч.л. ром
  • орехови ядки и захар за поръсване




Приготвяне:

Мекото масло, захарта и яйцата се разбъркват с миксер до хомогенна смес. Прибавят се изварата, ванилията, лимоновата кора, ромът и отново се разбърква до гладкост. Постепенно се добавя брашното, смесено с бакпулвера. Бърка се с лъжица, като крайният резултат трябва да е меко и лепкаво тесто. В никакъв случай да не е твърдо. Количеството брашно зависи както от сочността на изварата, така и от големината на яйцата. При мен изварата беше по-сухичка и ми бяха достатъчни чаша и половина. Последно се прибавят стафидите. Ако желаете, може да ги накиснете предварително в рома, но това не е задължително. Сместа се прехвърля в продълговата форма за кекс с размери 24/10 см, постлана по дъното и стените с пергаментова хартия. Поръсва се с кристална захар и се набождат едро начупени орехови ядки.




Сладкишът се пече на 200* около 45 минути. Ако е необходимо, към края на печенето се покрива с фолио, за да не се препече отгоре. Готовността му се проверява с дървена клечица. След изваждане от фурната се оставя за малко в съда, след което се освобождава от хартията и се поставя върху скара да изстине. 
Естествено, в този вариант няма как да очаквате получаването на конци, характерни за месения козунак, но вкусът си заслужава, уверявам ви!

Адаптирано от тук.