Къкрещо гърненце

Къкрещо гърненце

22.07.2014 г.

Пасти "Витоша"





Помните ли онези фантастични пастички Витоша, които се предлагаха в сладкарниците преди доста години и бяха любими на много от нас? Уви, днес вече не могат да се намерят почти никъде, или ако все пак в някоя сладкарница ги има, те нямат нищо общо с оригиналния им вкус.
Аз се опитах да направя сладкиш, който да наподобява този, който помня от детските си години. Нямам претенции, че вкусът е същият, но се постарах да се доближа максимално до него.
Ако и вие с носталгия си спомняте за онези чудесни триъгълни пастички (Витошки, както ги наричахме), или просто ви е интересно да направите нещо по-нестандартно като визия, пробвайте ги!




Продукти:
  • 1 непълна ч.ч. кисело мляко (с вместимост 250 мл)
  • 2 яйца
  • 1 ч.ч. захар
  • 1/2 ч.ч. олио
  • 1 ванилия
  • 1 пакетче амонячна сода
  • около 4.5 ч.ч. брашно
За крема:
  • 250 г меко масло
  • 6 пълни с.л. пудра захар
  • 2 ванилии
  • 1 с.л. какао
  • 300 мл сладкарска сметана
  • 1 ч.ч. смлени орехи за поръсване




Приготвяне:

От всички продукти за блатовете се замесва меко тесто, като амонячната сода се смесва с брашното. Дели се на две и се разточват две платки с размери 38/26 см всяка. Пекат се поотделно в тава с хартия за печене на 200* по 13-14 минути. В никакъв случай не трябва да се препичат, за да не станат сухи. След като изстинат, краищата им се изрязват така, че да останат с размери 36/24 см. Всяка от платките се реже по дължина на две и по този начин се получават общо 4 платки с размери 36/12 см.




Приготвя се кремът, като първо се разбива сметаната и се оставя да постои на стайна температура. Това е нужно, за да не се пресече кремът при смесването ѝ с маслото. Мекото масло се разбива с пудрата захар, какаото и ванилиите, след което на части се прибавя сметаната, но вече не се бие с миксера, а се разбърква с шпатула, което намалява вероятността от пресичане. Не е за предпочитане това да се случи, но ако все пак се пресече, не го смятайте за фатално. 




Предварително искам да споделя, че в моя вариант пастичките стават малко по-сухички (такива ги предпочитам аз), но ако обичате по-сочните сладкиши, препоръчвам да навлажните леко и задължително с четка със захарен сироп платките при нареждането. Имайте предвид обаче, че заради по-мекичките платки ще се наложи след слепването да ги срежете в легнало положение, а не в изправено, както направих аз, защото сметнах, че е по-лесно.
Платките се редят една върху друга, като всяка се маже с крем, без последната (фигура1). Оставят се в камерата на хладилника за 2 часа, след което предстои основната манипулация. Оформеният от платките паралелепипед се поставя така, че да лежи на една от най-малките си страни, т.е. да стърчи като коминче (фигура 2). 




Ножът, който трябва да е много остър, се поставя по диагонала на горната повърхност и се реже до долу. При тази доста сложна процедура ще ви е по-лесно, ако някой ви помага, като придържа стените. Е, малко страшничко си е, но с повечко внимание ще се справите без инциденти. Аз успях сама, така че и това е възможно. Преди малко споменах, че ако навлажните платките, може би ще се затрудните с рязането в изправено положение. Ако това се случи, опитайте да го срежете в легнало (фигура 3). След тази фина манипулация се получават две триъгълни призми. Те се поставят една до друга така, че гледайки триъгълните им страни, посоките на блатовете им да са вертикално насочени и да съвпаднат (фигура 4). Изглежда сложно, но когато стигнете до тук, ще се ориентирате лесно в сглобяването. Двете части се залепват с крем една за друга. 




Следва цялостно измазване на сладкиша с крем и поръсването му със смлените орехи. Така приготвен, той се оставя да отлежи поне едно денонощие, за да могат блатовете добре да поемат от крема и да омекнат. Чак след това ще можете да му се насладите истински.
С тази доза се получава по-големичък сладкиш. Това, което съм снимала, е 2/3 от общата му дължина. Ако нямате толкова дълга табла, която да го побере целия, може да го разделите на две като мен за по-лесно съхранение.   
Да ви е сладко!



2 коментара:

  1. Страхотно си ги направила, Вили! Благодаря ти за този мил спомен. Фантастични са, браво!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря ти, Йоли! Тези пастички наистина са моят най-мил детски кулинарен спомен! Много се надявам да се харесат на всеки, който ги направи!
    Поздрав и усмивка от мен!

    ОтговорИзтриване