Казанлъшки понички с "вълшебно" тесто и носталгични спомени от града на розите и на 100-те художници

Казанлък - столица на Долината на розите и на тракийските царе... магичен, цветен, живописен! Този град ме връща във време, което е скъпо и незабравимо за мен. Затова ще си позволя да се отклоня за малко от основната кулинарна насока на публикацията и да дам воля на емоциите, които ме сполетяват, споменавайки това име. Градът на 100-те художници и една емблематична гимназия в него заслужават това.

Съдбата ме свърза с този град по начин, който съхрани у мен много мили спомени и ценни уроци - не само творчески, а и житейски.
През пет от най-хубавите години в моя живот Казанлък беше моят град, а Художествената гимназия - моето училище. Време, когато изкуството беше на почит, въпреки че училищата по изкуствата в страната бяха малко, а художествените гимназии само две. Време, когато на подобни школи се гледаше с респект и уважение. Щастлива съм, че имах възможността да се потопя в атмосферата на този град, пропита от свободния и артистичен дух на многото творци, родени и живели в него - художници, артисти, писатели и музиканти.

Попаднахме там едва 13 - 14 годишни деца, дошли от всички краища на България. Неуверени и неопитни, но мотивирани и обединени от едно - любовта си към изкуството. Излязохме младежи по на 19, минали през трудния път да намерим себе си и да станем самостоятелни личности, да се научим да усещаме и да ценим красивите неща, да сме творци във всяко нещо, което предприемем, но най вече да бъдем хора със свободен дух и свободни идеи. В това ни възпитаваха нашите учители - уникални и незаменими! Те не бяха само преподаватели, те ни учеха и да чувстваме, да мечтаем, да поддържаме пламъчето на твореца не само пред белия лист или платното, а и в живота. Формираха стремежа ни да откриваме стойностните неща, да обичаме изкуството във всичките му форми, учеха ни да бъдем индивидуални личности. Но освен че бяха невероятни учители, те бяха и наши приятели. В спомените ми ясно са се запечатали случаите, в които съм получавала или нужната подкрепа в труден момент, или ценен съвет, или полезен житейски урок. Изпитвам огромна благодарност за това, че присъстваха в живота ми!

Толкова много спомени! Как могат да бъдат забравени ежегодните практики в красиви кътчета от страната, където творяхме на воля и прекарвахме най-забавните си дни! Безбройните катерения в планината, понякога до хижи, друг път ей така, безцелно, просто за да сме заедно и да ни е весело... Губили сме се в снежните преспи и сме се лутали без посока в тъмнината без да осъзнаваме опасностите... Мокри до кости, безгрижни до безразсъдност и дори щастливи, че преживяваме поредното си приключение!?...
Мога още много да напиша, но спирам дотук. Окъпах се отново в спомени, които обичам и ще пазя винаги в сърцето си с благодарност към съдбата, че ги имам.
Спомени от един пленителен град и най-скъпото за мен училище!

А сега, нека затворя страницата на това прекрасно отминало време и да премина по същество към нещо много вкусно и отново свързано с този град - прочутите Казанлъшки понички. Появиха се за първи път тогава, когато все още учех и живеех там. Спомням си дългите опашки, на които се редяхме за тях, но пък неповторимият им вкус си заслужаваше досадното чакане.
В интерес на истината, не съм опитвала да ги правя досега. Когато обаче попаднах на това "вълшебно тесто", не се поколебах да го изпробвам.

Тестото, освен че е уникално вкусно, има и широко приложение. Можете да го използвате както за пирожки, тартове, бриоши, малки кифлички с плънка, така и за още много други видове сладкиши. Ако решите да започнете с поничките, знайте, че те са пухкави, мекички и безумно вкусни! 
Направих много малко промени от оригиналната рецепта. Използвах суха мая вместо прясна и замених водата с прясно мляко. И тъй като дозата ми се видя доста голяма, малко съм я намалила, спазвайки пропорциите. Ако вие направите по-голяма доза, можете да замразите част от тестото и да го оползотворите, когато ви се наложи.  
Аз  се влюбих в тези вълшебни понички, божествени са, повярвайте! Горещо ви ги препоръчвам!

Продукти:

• 100 мл хладко прясно мляко
• 2 големи яйца (не студени)
• 100 г меко масло
• 1 с.л. мед
• 1 пълна ч.л. суха мая (Д-р Йоткер)
• 2.5 - 3 ч.ч. пресято брашно (с вместимост 240 мл)
• щипка сол
• щипка захар

Приготвяне:

Всички съставки без брашното и маята се смесват. Постепенно се добавя и пресятото брашно, заедно с маята. Трябва да се получи меко, а не твърдо тесто. Покрива се и се оставя на топло да втаса около час. 
Другият вариант е да го замесите в машината за хляб, както постъпих и аз. Процедирах по същия начин с продуктите и включих програма "Тесто". До приключването ѝ тестото се беше надигнало двойно. Видът му е като на облаче от коприна - пухкаво, мекичко и е истинско удоволствие да го докосваш! 

След като е втасало добре, тестото се разточва по-дебело - около 1 см. С чашка и подходяща по-малка формичка  се изрязват поничките. Пържат се в повечко олио (на маслена баня), за да се надигнат и оформят добре. И тъй като тестото не е много сладко, може да се комбинират както с пудра захар, конфитюр или течен шоколад, така и с хубаво сиренце. Чудесни са както за сутрешна закуска, така и за следобедното кафе.
Насладете им се!