Казанлък - столица на Долината на розите и на тракийските царе... магичен, цветен, живописен! Този град ме връща във време, което е скъпо и незабравимо за мен. Затова ще си позволя да се отклоня за малко от основната кулинарна насока на публикацията и да дам воля на емоциите, които ме сполетяват, споменавайки това име. Градът на 100-те художници и една емблематична гимназия в него заслужават това.
Съдбата ме свърза с този град по начин, който съхрани у мен много мили спомени и ценни уроци - не само творчески, а и житейски.
През пет от най-хубавите години в моя живот Казанлък беше моят град, а Художествената гимназия - моето училище. Време, когато изкуството беше на почит, въпреки че училищата по изкуствата в страната бяха малко, а художествените гимназии само две. Време, когато на подобни школи се гледаше с респект и уважение. Щастлива съм, че имах възможността да се потопя в атмосферата на този град, пропита от свободния и артистичен дух на многото творци, родени и живели в него - художници, артисти, писатели и музиканти.
Попаднахме там едва 13 - 14 годишни деца, дошли от всички краища на България. Неуверени и неопитни, но мотивирани и обединени от едно - любовта си към изкуството. Излязохме младежи по на 19, минали през трудния път да намерим себе си и да станем самостоятелни личности, да се научим да усещаме и да ценим красивите неща, да сме творци във всяко нещо, което предприемем, но най вече да бъдем хора със свободен дух и свободни идеи. В това ни възпитаваха нашите учители - уникални и незаменими! Те не бяха само преподаватели, те ни учеха и да чувстваме, да мечтаем, да поддържаме пламъчето на твореца не само пред белия лист или платното, а и в живота. Формираха стремежа ни да откриваме стойностните неща, да обичаме изкуството във всичките му форми, учеха ни да бъдем индивидуални личности. Но освен че бяха невероятни учители, те бяха и наши приятели. В спомените ми ясно са се запечатали случаите, в които съм получавала или нужната подкрепа в труден момент, или ценен съвет, или полезен житейски урок. Изпитвам огромна благодарност за това, че присъстваха в живота ми!
Толкова много спомени! Как могат да бъдат забравени ежегодните практики в красиви кътчета от страната, където творяхме на воля и прекарвахме най-забавните си дни! Безбройните катерения в планината, понякога до хижи, друг път ей така, безцелно, просто за да сме заедно и да ни е весело... Губили сме се в снежните преспи и сме се лутали без посока в тъмнината без да осъзнаваме опасностите... Мокри до кости, безгрижни до безразсъдност и дори щастливи, че преживяваме поредното си приключение!?...
Мога още много да напиша, но спирам дотук. Окъпах се отново в спомени, които обичам и ще пазя винаги в сърцето си с благодарност към съдбата, че ги имам.
Спомени от един пленителен град и най-скъпото за мен училище!
А сега, нека затворя страницата на това прекрасно отминало време и да премина по същество към нещо много вкусно и отново свързано с този град - прочутите Казанлъшки понички. Появиха се за първи път тогава, когато все още учех и живеех там. Спомням си дългите опашки, на които се редяхме за тях, но пък неповторимият им вкус си заслужаваше досадното чакане.
В интерес на истината, не съм опитвала да ги правя досега. Когато обаче попаднах на това "вълшебно тесто", не се поколебах да го изпробвам.
Тестото, освен че е уникално вкусно, има и широко приложение. Можете да го използвате както за пирожки, тартове, бриоши, малки кифлички с плънка, така и за още много други видове сладкиши. Ако решите да започнете с поничките, знайте, че те са пухкави, мекички и безумно вкусни!
Направих много малко промени от оригиналната рецепта. Използвах суха мая вместо прясна и замених водата с прясно мляко. И тъй като дозата ми се видя доста голяма, малко съм я намалила, спазвайки пропорциите. Ако вие направите по-голяма доза, можете да замразите част от тестото и да го оползотворите, когато ви се наложи.
Аз се влюбих в тези вълшебни понички, божествени са, повярвайте! Горещо ви ги препоръчвам!
Продукти:
- 100 мл хладко прясно мляко
- 2 големи яйца (не студени)
- 100 г меко масло
- 1 с.л. мед
- 1 пълна ч.л. суха мая (Д-р Йоткер)
- 2.5 - 3 ч.ч. пресято брашно (с вместимост 240 мл)
- щипка сол
- щипка захар
Приготвяне:
Всички съставки без брашното и маята се смесват. Постепенно се добавя и пресятото брашно, заедно с маята. Трябва да се получи меко, а не твърдо тесто. Покрива се и се оставя на топло да втаса около час.
Другият вариант е да го замесите в машината за хляб, както постъпих и аз. Процедирах по същия начин с продуктите и включих програма "Тесто". До приключването ѝ тестото се беше надигнало двойно. Видът му е като на облаче от коприна - пухкаво, мекичко и е истинско удоволствие да го докосваш!
Насладете им се!
Вилиии, неустоими са!! Грабвам си няколко (колко съм нахална - не една, ами няколко) и бягам :) .
ОтговорИзтриванеПрегръдка, мила и хубава вечер!!
Руми, грабвай колкото ти душа иска, не само една!
ИзтриванеПрегръдка и от мен!
Това тесто ще стане ли с форма за понички
ИзтриванеНе съм пробвала с форма и не искам да те подведа, Мария, но мисля, че за форма тестото трябва да е по-меко, а моето е подходящо за разточване и рязане. Може да опиташ с по-малко брашно, до консистенция, удобна за формата. Успех! И сподели резултата!
ИзтриванеИзключително съблазнителни изглеждат Вили.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Маргарита!
ИзтриванеМного са апетитни ......!Поздрави за прекрасните снимки!
ОтговорИзтриванеБлагодаря Милена! И ти правиш прекрасни снимки!
ИзтриванеМного вкусни благодаря!!!!!!!!!!!!
ОтговорИзтриванеРадвам се, ако сте ги опитали, ако ли не, не пропускайте!
ИзтриванеРазкошни понички, Вили!
ОтговорИзтриванеПоздравления и благодаря за рецептата! :)
Аз благодаря, Хриси! Наистина станаха разкошни и свършиха за нула време. Следващия път май ще правя цялата доза! :)) :))
Изтриванечудесни са
ОтговорИзтриванеБлагодаря!
ИзтриванеТоку що приготвих тестото ,с нетърпение чакам да втаса и да ги пробвам. хихи
ОтговорИзтриванеДа ви е вкусно, Катя! Ще се радвам да споделиш мнение, след като ги хапнете!
ИзтриванеВили, много ми беше интересно да прочета тези твои спомени...Вярваш или не, но наистина от блога ти личи, че си човек на изкуството! Рисуваш ли? И какво? Ще ми е интересно да споделиш.
ОтговорИзтриванеАз за пръв път прези живота си тази година ходих до Казанлък, командировка. Но бяхме само за ден, отиване и връщане от София и не успях за жалост да видя града. Само Института по розата, ходихме на прибиране до Косматка, но беше в ремонт и до Църквата. Много е красива.
Колкото до поничките - чудни са и непременно ще направя, но да минат жегите, че в момента е мор у дома.
Веси, благодаря много за милите думи и за това, че си обърнала внимание не само на рецептата в блога! За съжаление (а може би за добро), рисуването не се превърна в моя професия, а си остана мое хоби. Всички знаем, че с изкуство днес е много трудно да се преживява. Професията ми обаче в известна степен позволява прилагане на творчество и това ме радва. А и чрез блога се опитвам да си доставя дозата творческо вдъхновение. Кулинарията и фотографията също са вид изкуство - за хората, които имат специфично отношение към това, разбира се.
ИзтриванеА поничките, непременно ги опитай, засега те черпя само виртуално!
Чудесна нова седмица ти желая!
:))
ИзтриванеПрекрасни,мили и незабравими спомени, чудесно понички - пухкави и въздушни!
ОтговорИзтриванеЕ, личи си че си човек на изкуството! Сега разбирам защо с такова удоволствие посещавам блога ти!
Прегръдки и успешна нова седмица, Вили!
Тили, хубавите спомени се появяват и при най-малкия повод, който може да ни припомни за тях. Така сме устроени вероятно, да не забравяме хубавите и значимите неща от живота си. Ето, дори нещо, приготвено в кухнята, може да бъде такъв повод.
ИзтриванеПрегръдки и от мен!
razkosnni sa.
ОтговорИзтриванеСтрахотни понички,днес ги направих.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви, Алекс и Снежи! Радвам се, че опита и сподели, Снежи. :)
ОтговорИзтриванеПравя ги вече няколко пъти. Чудесни са . Благодаря за споделената рецепта. Цвета
ОтговорИзтриванеТова ме радва, Цвети! Благодаря, че сподели!
ОтговорИзтриванеЗдравейте, страхотни понички и смятам утре да ги направя. Имам само 1 въпрос. Ще бъде ли проблем да се замеси тестото тази вечер, да се постави в хладилник и утре само да се оформят и изпържат. Няколко пъти съм процедирала с тесто с мая по този начин, но пак да си питам.
ОтговорИзтриванеПоздрави
Дафи
Признавам, този вариант с престояване в хладилника не съм пробвала, но мисля, че проблем не би трябвало да има, щом това тесто може и да се замразява. Добре е обаче хубаво да се отпусне преди пърженето. Успех, и споделете резултата! :)
ИзтриванеНаправих ги и наистина станаха страхотни! Благодаря за рецептата още веднъж. Не съм го замразявала тестото. Просто в самия хладилник го оставям. Тестото си втасва, но по-бавно. Изчаках 2 часа и след като стана меко го разточих, оформих и изпържих. Станаха много вкусни.
ОтговорИзтриванеРадвам се, че поничките са се получили страхотни и сте останали доволни! Също, и че споделихте. Ще имам предвид, че и така също стават сполучливи.
ИзтриванеПоздрави!
Чудесни станаха Вили. Благодаря, че сподели с нас.
ОтговорИзтриванеХапвайте ги с удоволствие, Кали! И аз благодаря, че сподели.
ИзтриванеЗдравей Вили, случайно попаднах на рецептата ти от препратка на ФБ групата Домашни вкусотии. И аз съм от Казанлък, учих в ХГ-то! От кой випуск си ти? Чудесна рецепта, ще си я препиша в тефтера!
ОтговорИзтриванеПонички те втасват ли втори път
ОтговорИзтриванеНе е необходимо повторно втасване.
ИзтриванеПоздравления, Вили ! Прекрасно си описала спомените от гимназията! Чудно време беше!
ОтговорИзтриванеИ поничките са страхотни!
Благодаря,за чудесната рецепта, припомних си вкуса, аз също съм отХГ-то, випуск 83!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за рецептата! Уникални са на вкус и лесни за изпълнение.
ОтговорИзтриванеЗдравейте ,искам да ви споделя ,че след дълго търсене на рецептата за тези Казанлъшки понички от детството ни , този неповторим вкус и тази пухкавина, аз с голяма радост искам да споделя ,че открих точната рецепта, и то благодарение на Вас!! БЛАГОДАРЯ Ви от сърце. Днес на този голям християнски празник аз ги направих и съм толкова щастлива , станаха точно такива каквито си ги спомням от детството ми. Семейството ми са възхитени и най-вече съпругът ми. БЛАГОДАРЯ ВИ още веднъж и продължавайте да ни радвате с още вкуснотии !!!
ОтговорИзтриване