Конфитюр от смокини и прясна мента

Подобна комбинация опитах за пръв път неотдавна, когато дъщеря ми донесе от Мелник бурканче с конфитюр от зелени смокини и мента. Цветът му беше наситено зелен, а вкусът - божествен и освежаващо ментов.
В дворчето си имам смокиня, отглеждам и мента, но досега не ми беше хрумвало да ги съчетая. Реших да направя конфитюра от зрели смокини, вместо зелени. Използвах добре познатия вече Гелфикс  Dr Oetker, с който процесът на варене е кратък, цветът се запазва, а вкусът на готовия продукт не се различава от останалите домашно приготвени сладка. Консистенцията също е перфектна. Аз не спазих точно упътването на опаковката, а въз основа на опита ми с него направих малки промени. Получи се великолепен на вкус и гъстота конфитюр със свеж ментов аромат.

Продукти:

• 1 кг смокини
• 600 г захар
• 10 листа прясна мента
• 150 мл вода
• 1 пакетче Гелфикс Екстра 2:1 Dr Oetker
• 1 равна ч.л. лимонтозу

Приготвяне:

Бързам да поясня, че Гелфикс Екстра 2:1, който аз използвах, е за по-сладки и зрели плодове, при които съотношението 2:1 между плод и захар е достатъчно. Съществува и Гелфикс Класик 1:1, който е за по-кисели плодове, които се нуждаят от повече захар. 

Смокините се измиват и поставят в кухненския робот, където се смилат. За тази цел може да се използва и машинка за мелене на месо. Прехвърлят се в подходяща тава и се налива водата. Ментата се нарязва ситно и също се добавя. Гелфиксът се разбърква с 3 лъжици захар и се поръсва върху смокините. Всичко се смесва добре и се поставя на котлона. Изчаква се да заври, като непрекъснато се бърка. След като поври около 2 минути, се прибавя останалата захар и отново се бърка. Когато повторно заври е необходимо да покъкри 5 минути. Тогава се прибавя лимонтозуто и след още 4 минути на котлона конфитюрът е готов. Веднага се насипва в сухи буркани, които се затварят и се обръщат с капачката надолу до изстиването им.

Млечен дип със слънчогледови семки

Думата "дип" буквално означава "потапям" и този вид овкусител обикновено се поднася към храна, която може да се топне в него. Подходящ е за препечени филийки от франзела, сухари, хрупкави зеленчуци - печени или сурови и каквото друго подходящо се сетите. Оригиналната рецепта за този дип видях ето тук, и на момента се залових да го приготвя, защото много ми допадна, а и всичко, което съм заимствала от Йоли, е било безпогрешно. Опитахме го в комбинация с препържена дребна рибка и хрупкави кръгчета патладжан, оваляни в галета и изпечени. Уверявам ви, превъзходно е! Моят вариант е с малка промяна, състояща се в увеличаване на количеството мазнина и овкусяване с лимонов сок вместо оцет. Опитайте! 

Продукти:

• 1 ч.ч. суров белен слънчоглед
• 2 скилидки чесън
• 6-7 с.л. олио
• 1/2 ч.ч. кисело мляко
• 1 с.л. лимонов сок
• сол на вкус

Приготвяне:

Слънчогледовите семки се накисват в студена вода за едно денонощие, като през това време водата се сменя няколко пъти. Измиват се, отцеждат се и се поставят в подходящ съд за пасиране. Добавят се чесънът, половината от олиото и 2 лъжици от киселото мляко. 

Всичко се пасира и след като се получи еднородна консистенция, постепенно се добавят останалите количества олио и мляко. Дипът се овкусява със сол и лимонов сок на вкус, а за финал се поръсва с предварително отделени за целта слънчогледови семки. 

Да ви е вкусно!

Постна яхния с тиквички и ориз

Това е една чудесна гозба, много подходяща за горещите летни дни и вечери, когато предпочитаме да хапнем нещо леко и ненатоварващо. Ако обаче имате навика да си замразявате тиквички за зимата, тази яхнийка е много добър вариант да ги оползотворявате, тъй като при размразяването те обикновено се оводняват доста и не са подходящи за пържене. Така на практика може да си я приготвяте през цялата година. Никак не е трудоемка, а освен това е засищаща и много вкусна.

Продукти:

• 1 малка глава лук
• 2 средно големи тиквички
• 1 к.ч. ориз
• 1 домат
• 8-10 скилидки чесън
• 1 ч.л. червен пипер
• чубрица
• копър
• магданоз

Приготвяне:

Лукът се нарязва и се запържва в тенджера с повечко мазнина. Всички знаем, че постните ястия не са вкусни, когато тя е малко. Щом лукът омекне, се прибавя измитият ориз и се пържи до прозрачност. Поръсва се с червения пипер и веднага, за да не загорчи, се добавя нарязаният на ситно домат. Минутка-две по-късно се пущат нарязаните тиквички и обелените цели скилидки чесън. Налива се гореща вода в съотношение 1:7 с ориза и се посолява на вкус. Подправя се с чубрица и ако копърът е сух, се добавя сега, ако е пресен, към края на готвенето. Гозбата ври до готовност, а след отстраняването от огъня се поръсва с пресен магданоз. 

Салата от печени чушки с чеснов сос

Нещо много нашенско, традиционно и много любимо. Едва ли има българин, който да не обича тази вкусотийка. Ние често си я правим у дома даже и през зимата със запаси от фризера, но през лятото, с току-що изпечени уханни чушки, този специалитет е истинска фантазия! Ако пък на трапезата има и една домашно омесена питка, залъците на която да топиш в чесновото сосче, май освен сиренце, нищо друго не е нужно за една перфектна лятна вечеря...
За тази салата дори не са необходими пропорции, защото всичко се прави на вкус. Аз ще дам примерни дози, но не е нужно те да се спазват. Опитвайте и напасвайте според вашите предпочитания.

Продукти:

• 10 печени чушки
• 4-5 скилидки чесън
• 150 мл оцет
• 150 мл вода
• 1 ч.л. сол 
• 1 ч.л. мед (или захар)
• 2 с.л. олио
• магданоз

Приготвяне:

Чушките се изпичат и се завиват в найлонов плик. Оставят се да изстинат. Продуктите за соса, без олиото, се смесват и разбъркват. Опитва се на вкус и ако има нужда, се добавя някоя от съставките. Чушките  се обелват, а връхчетата им се цепват и течността, която изтича от тях се излива в сосчето, за да го овкуси допълнително. Леко се посоляват и се редят в подходящ съд. Поливат се първо със соса, а след това с олиото. Поръсват се с магданоз и се прибират в хладилника за 2-3 часа, за да се охладят и да поемат всички вкусове и аромати.  

Тази салата чудесно подхожда на бобена яхния, както и на всички други традиционни български гозби. Непременно опитайте да топнете залък хляб в соса, а най-добре домашна питка! 

Да ви е вкусно!

Гювечета със сирене

Доста често ми се случва да приготвям гювечета, но обикновено в основата поставям сварени кубчета картофи, а с останалите продукти импровизирам. Тези гювечета са без картофки. Идеята за тях открих тук и не се поколебах да ги изпробвам, защото предусещах, че ще се получи голяма вкусотия. Е, не съм се излъгала. Наистина станаха превъзходни, въпреки, че аз направих някои малки промени.
Ако и вие сте любители на гювечетата, непременно ги опитайте!

Продукти за 1 гювече:

• 1 яйце
• 50 г сирене
• 50 г извара
• 50 г топено сирене от кутийка с вкус на синьо сирене
• 50 г кашкавал
• 1 с.л. гъби от консерва
• 2 с.л. нарязан колбас по ваш вкус
• 3-4 маслини
• 1 неголям домат
• магданоз
• олио

Приготвяне:

Яйцата се запържват в тиган с малко мазнина, като се бъркат, но трябва да останат рохки. Всички останали продукти се нарязват дребно, с изключение на маслините. Смесват се с яйцата, без доматите и маслините. Разбъркват се внимателно. Доматените кубчета се посоляват. Гювечетата се намазняват и сместа се разпределя в тях, като се редува с доматите, а най-отгоре се бодват маслинките. В съда, в който е била сместа, се сипва малко гореща вода, разбърква се и във всяко гювече се полива по 2-3 лъжици, за да се получи сосче при печенето. 

Така приготвените гювечета се поставят в студена фурна, която се включва на последна степен. Щом сместа заври, градусите се намаляват на 200 и се пекат до готовност. Обикновено общото време, което им е необходимо за престой във фурната е около 25-30 минути. Поръсват се с пресен магданоз и се сервират обезателно с люто чушле.

Да ви е вкусно!

Боб яхния в тенджера под налягане

Всеки път, когато готвя боб, обичам да променям по нещичко от основната ми рецепта, за да намеря най-добрата комбинация и да напасна най-доброто съотношение на продуктите. Харесва ми да експериментирам и да търся все по-добро решение. Тази рецепта е една от най-сполучливите досега и затова я предлагам и на вас. Аз не се колебая да използвам тенджерата под налягане и твърдя, че се получават страхотни гозби с нея. Бързо е, лесно е, и е много вкусно.
Тези дни се снабдих с домашен боб от най-нова реколта и... повярвайте ми, няма нищо общо с вносния, пакетиран под името Добруджански, Смилянски, или пък Традиционен български... Така че, ако искате да се насладите на истински вкусен боб, потърсете си домашно производство.
Рецептата ми е семпла  и ако сте заета домакиня, мисля, че ще ви допадне бързината на приготвянето ѝ. 

Продукти:

• 250 г зрял боб
• 750 мл вода
• 1 малка глава лук
• 1 червена чушка
• 1 морков
• сух и пресен джоджен
• сух и пресен девесил
• чубрица
•  сол

За запръжката:

• 5-6 с.л. олио
• 2 с.л. брашно
• 1 равна с.л. червен пипер

Приготвяне:

Дозата е за 3, максимум 4 порции. Бобът се измива и накисва от предната вечер. Водата се сменя, поставя се на котлона да заври, след което бобът се отцежда. Слага се в тенджерата под налягане заедно с лука (аз го режа само на две), нарязаните ситно чушка и морков, както и сухите джоджен, чубрица и девесил. От опит съм установила, че когато се вари със сухи подправки, бобът става по-ароматен. Пресните оставям накрая, когато яхнията е готова. Така те запазват свежестта си и придават хубав вид на ястието. Добавят се водата и солта и капакът се затваря. След като вентилът засвисти, аз варя боба 9-10 минути, след което оттеглям от котлона. Уточнявам, че моята тенджера е алуминиева, и в нея всичко увира доста по-бързо, в сравнение с тенджерите под налягане от неръждаема стомана.

Следва запръжката. Брашното се запържва в олиото до леко порозовяване, отстранява се от котлона и след секунди (за да не прегори и загорчи), се прибавя червеният пипер. Изсипва се при боба и се вари на слаб огън 7-8 минути вече без капак, като се разбърква от време на време. Когато гозбата е напълно готова, се поръсва със ситно нарязаните пресен джоджен и пресен девесил. 

Пасти "Витоша"

Помните ли онези фантастични пастички Витоша, които се предлагаха в сладкарниците преди доста години и бяха любими на много от нас? Уви, днес вече не могат да се намерят почти никъде, или ако все пак в някоя сладкарница ги има, те нямат нищо общо с оригиналния им вкус.
Аз се опитах да направя сладкиш, който да наподобява този, който помня от детските си години. Нямам претенции, че вкусът е същият, но се постарах да се доближа максимално до него.
Ако и вие с носталгия си спомняте за онези чудесни триъгълни пастички (Витошки, както ги наричахме), или просто ви е интересно да направите нещо по-нестандартно като визия, пробвайте ги!

Продукти:

• 1 непълна ч.ч. кисело мляко (с вместимост 250 мл)
• 2 яйца
• 1 ч.ч. захар
• 1/2 ч.ч. олио
• 1 ванилия
• 1 пакетче амонячна сода
• около 4.5 ч.ч. брашно

За крема:

• 250 г меко масло
• 6 пълни с.л. пудра захар
• 2 ванилии
• 1 с.л. какао
• 300 мл сладкарска сметана
• 1 ч.ч. смлени орехи за поръсване

Приготвяне:

От всички продукти за блатовете се замесва меко тесто, като амонячната сода се смесва с брашното. Дели се на две и се разточват две платки с размери 38/26 см всяка. Пекат се поотделно в тава с хартия за печене на 200* по 13-14 минути. В никакъв случай не трябва да се препичат, за да не станат сухи. След като изстинат, краищата им се изрязват така, че да останат с размери 36/24 см. Всяка от платките се реже по дължина на две и по този начин се получават общо 4 платки с размери 36/12 см.

Приготвя се кремът, като първо се разбива сметаната и се оставя да постои на стайна температура. Това е нужно, за да не се пресече кремът при смесването ѝ с маслото. Мекото масло се разбива с пудрата захар, какаото и ванилиите, след което на части се прибавя сметаната, но вече не се бие с миксера, а се разбърква с шпатула, което намалява вероятността от пресичане. Не е за предпочитане това да се случи, но ако все пак се пресече, не го смятайте за фатално. 

Предварително искам да споделя, че в моя вариант пастичките стават малко по-сухички (такива ги предпочитам аз), но ако обичате по-сочните сладкиши, препоръчвам да навлажните леко и задължително с четка със захарен сироп платките при нареждането. Имайте предвид обаче, че заради по-мекичките платки ще се наложи след слепването да ги срежете в легнало положение, а не в изправено, както направих аз, защото сметнах, че е по-лесно.

Платките се редят една върху друга, като всяка се маже с крем, без последната (фигура1). Оставят се в камерата на хладилника за 2 часа, след което предстои основната манипулация. Оформеният от платките паралелепипед се поставя така, че да лежи на една от най-малките си страни, т.е. да стърчи като коминче (фигура 2). 

Ножът, който трябва да е много остър, се поставя по диагонала на горната повърхност и се реже до долу. При тази доста сложна процедура ще ви е по-лесно, ако някой ви помага, като придържа стените. Е, малко страшничко си е, но с повечко внимание ще се справите без инциденти. Аз успях сама, така че и това е възможно. Преди малко споменах, че ако навлажните платките, може би ще се затрудните с рязането в изправено положение. Ако това се случи, опитайте да го срежете в легнало (фигура 3). След тази фина манипулация се получават две триъгълни призми. Те се поставят една до друга така, че гледайки триъгълните им страни, посоките на блатовете им да са вертикално насочени и да съвпаднат (фигура 4). Изглежда сложно, но когато стигнете до тук, ще се ориентирате лесно в сглобяването. Двете части се залепват с крем една за друга. 

Следва цялостно измазване на сладкиша с крем и поръсването му със смлените орехи. Така приготвен, той се оставя да отлежи поне едно денонощие, за да могат блатовете добре да поемат от крема и да омекнат. Чак след това ще можете да му се насладите истински.
С тази доза се получава по-големичък сладкиш. Това, което съм снимала, е 2/3 от общата му дължина. Ако нямате толкова дълга табла, която да го побере целия, може да го разделите на две като мен за по-лесно съхранение.   
Да ви е сладко!