Зелник - баница с кисело зеле

Ето още едно любимо, типично българско ястие, което помня още от детството си, приготвяно с много любов от моята майка. Признавам си, правя го за първи път и осъзнавам, че това е голям пропуск от моя страна. Приготвих го така, както майка ми го прави, а нейната рецепта е семпла, без никакви ароматни подправки. От нея знам, че зелникът трябва да е с натурален вкус и че най-хубав става с домашна свинска мас, която е задължителна в случая. Е, малко намалих количеството ѝ, като я използвах само в сготвянето на зелето (нали се стремим да се храним по-здравословно), а корите намазах олио. Освен това в плънката прибавих от мен и една суха чушка (не люта, а сладка), което само допринесе за по-добрия вкус.

Продукти:

• 1/2 средно голяма кисела зелка
• 400 г кори за баница
• 2 - 3 с.л. свинска мас
• 1 суха чушка (по желание)
• олио за поръсване

Приготвяне:

Киселото зеле се нарязва на тънки ивици, изстисква се и се промива с вода. Това е много важен момент, в който трябва да се прецени колко да се промие, за да не се получи нито солен, нито безсолен зелникът. Отново се изстисква зелето и се запържва с две лъжици свинска мас. Моята добавка, която не е задължителна, е една суха чушка, която предварително се накисва в топла вода, нарязва се и се прибавя при зелето (може да нарежете и малко люто сухо чушле, ако обичате да е пикантно). Налива се 1/2 чаша гореща вода, похлупва се с капак и се оставя да омекне. Ако е нужно, още веднъж се долива малко водичка. Зелето трябва да е сготвено напълно, което отнема около 30-40 минути на огъня. 

Корите се разделят по две. Горната кора се намазва с много малко олио, поръсва се с част от плънката и двете кори се навиват на руло. Рулата се редят на охлюв в намазнена тава. Отгоре баницата се напръсква с малко вода и малко стопена мас. Оставя се така да постои 15-20 минути, за да омекнат корите, след което се пече в предварително загрята на 200* фурна до готовност (около 35 минути).

Лучник

Тази рецепта е в списъка "Топ 3" на моите най-любими тестени домашно приготвени храни. С нетърпение чакам сезона, когато мога да си позволя да готвя с един от най-предпочитаните от мен продукти - сухите чушки. Те придават толкова специфичен вкус на ястията, че се изкушавам да експериментирам и да ги включвам в какви ли не комбинации. И всеки път отново и отново се убеждавам колко благодатен продукт са те. Разбира се, има рецепти, в които присъствието им е просто задължително. Така е и с тази рецепта за лучник, която предпочитам да не правя, ако не разполагам с тях. Тя ми е наследство от моята свекърва и е характерна за плевенския край. Вярвам, че ще се хареса на много от вас.

Продукти:

• 300 мл хладка вода
• 1 ч.л. сол (пълна)
• 1 к.л. захар
• 2 с.л. олио
• 1 с.л. оцет
• 1/2 ч.л. сода за хляб
• 500 г брашно
• 15 г прясна мая, или 1 ч.л. суха мая (Д-р Йоткер) 

За плънката:

• 4 едри глави кромид лук
• 1 стрък праз
• 3-4 сухи чушки
• сол
• 1 ч.л. червен пипер 
• джоджен
• чубрица
• сминдух

Допълнително:

• масло за намазване
• шарена сол за поръсване

Приготвяне:

Два-три часа преди замесването на тестото сухите чушки се почистват и накисват в топла вода.

Тестото може да се замеси на ръка по традиционния начин с прясна мая, или в машината за хляб със суха. В първия вариант  продуктите се слагат последователно в съда, в който ще се меси, като първо маята се размива с част от водата и лъжичката захар, а после се добавят останалите продукти (оцетът и содата отделно се смесват и тогава се прибавят). Содата се слага, за да направи тестото малко по-крехко. Замесва се средно меко тесто, което се оставя да втаса. Не правя закваска преди замесването, което ми спестява време, а резултатът с нищо не е ощетен.

Ако се меси в машината, продуктите се слагат точно в реда, в който са записани и се включва програма "Тесто", която само замесва и втасва, без да пече. 

Докато замесеното тесто втасва, се приготвя плънката. В 3-4 лъжици олио се запържват нарязаните на едро лук и праз, заедно с накиснатите и нарязани сухи чушки. Когато хубаво омекнат, се прибавят солта, червеният пипер и останалите подправки. Ако обичате пикантно, може да сложите малко ситно нарязана сушена люта чушка (или чили от пакетче), но внимавайте да не прекалите. Хубаво е лютивината да се усеща съвсем леко.

Готовото втасало тесто се дели на две части, които се разточват. Едната трябва да е много малко по-голяма от другата. В тава (моята е с диаметър 28 см) с хартия за печене на дъното, или намазнена и поръсена с брашно, се поставя първата кора така, че да се образува ръбче по стените. Изсипва се плънката и се покрива с втората кора. По края се оформя витка. Отгоре се дупчи с нож или вилица, за да излиза парата и да не се надигне. Пече се в загрята на 200* фурна до готовност. Веднага щом се извади, се маже с масло и се поръсва с шарена сол. Покрива се с кърпа и се оставя да се задуши и омекне.

Добър апетит! 

Патладжани с топено сирене "Президент"

Напоследък все по-често разгръщам старите мои кулинарни тефтери. Има рецепти, които съм означила със звездичка, което означава, че особено много са ни харесали. Тази патладжанена вкусотия също е сред тях. Не пропускам да я правя, когато дойде сезонът на хубавите градински патладжани. 

Продукти:

• 1 кг патладжани
• 100 г топено сирене Президент
• 200 мл гореща вода
• 2 моркова
• 8-10 скилидки чесън
• 2 чушки
• 2 средно големи домата
• щипка  джинджифил 
• босилек 
• сол
• магданоз

Приготвяне

Патладжаните се обелват, нарязват се на филийки и се посоляват. Оставят се 30 минути да пуснат горчивия си сок. Изплакват се и се подсушават. Режат се ситно, почти до накълцан вид. Най-добре е, ако разполагате с блендер, първо да ги срежете много едро, после да ги блендирате в него, но трябва да внимавате да останат на парченца, които да се усещат. Не прекалявайте с наситняването. 

В широк и дълбок тиган с повечко мазнина се запържват 2-3 скилидки чесън, нарязани на тънки филийки. Прибавят се настърганите моркови и наситнените чушки. Следват патладжаните, останалите скилидки чесън (срязани на две) и сол на вкус. Сместа се бърка често, за да не загори. Щом се сготви до омекване (отнема около 20 минути), се прибавят нарязаните ситно домати, босилекът и джинджифилът. Когато гозбата остане на мазнина, се добавят топеното сирене и 200 мл гореща вода. Бърка се до получаване на хомогенна смес, която трябва да поври няколко минути. След отстраняването от котлона се поръсва с магданоз.

Галет с извара и домашно сушени домати

Идеята да направя този мнооого вкусен галет се роди в момента, в който попаднах на ето тази рецепта. С повечко промени в плънката и с по-малко в тестото, си напаснах моя вариант. Още с първата хапка разбрах, че тази вкусотийка ще бъде повторена, потретена, и най-вероятно приготвяна още много пъти от мен.
Предпочетох изварата да бъде преобладаващият продукт и в съчетание със заквасената сметана се получи много фин и нежен вкус. Тестото е едновременно и меко и хрупкаво, тъй като е с мая, но в него присъства и известно количество царевичен грис. Освен това му липсва характерният за класическия галет наситен маслен вкус, което го прави лек и ненакъртващ.
Този галет може да бъде една чудесна закуска, но също така и една перфектна лека разтоварваща вечеря.

Продукти:

За тестото:

• 180 мл хладка вода
• 80 мл олио
• 1 ч.л. сол
• 2 ч.ч. брашно (с вместимост 250 мл)
• 1/2 ч.ч. царевичен грис
• 1 ч.л. суха мая (Др Йоткер)

За плънката:

• 250 г извара 
• 150 г заквасена сметана
• 2 яйца
• 80 г краве сирене
• сол на вкус
• пресен босилек

За сушените домати:

• 4 домата
• олио
• сол на вкус
• пресен босилек

Приготвяне:

В машината за хляб се поставят първо водата, олиото и солта, а след това смесените два вида брашно, като бялото се пресява предварително. Най-отгоре се слага маята и се включва програма "Тесто". Трябва да се получи добре оформена топка. Ако е необходимо, се добавя малко брашно, или вода.
Относно доматите, разбира се, няма да получите автентичния вкус на истинските сушени домати, но и този вариант с бързо печене и обдухване им придава специфичен аромат и усещането за нестандартност във вкуса. 

Доматите се режат на кръгчета с дебелина 3-4 мм и се нареждат в голяма тава, намазана с олио. Слагат се във фурната, когато тя достигне 200*. Веднага градусите се вдигат на 250 и се включва вентилатор. (От този момент при мен доматите станаха готови след 20 минути. Изключих фурната и оставих тавата вътре още 5 минути, но е важно да се следи цвета на доматите. Не трябва да се препичат, защото изсъхват, но не трябва да бъдат и недопечени, а тук-там леко да покафенеят ръбчетата им и да се поизсушат.)

За плънката всички продукти се смесват и разбъркват добре до хомогенна смес, като само босилекът се добавя накрая. Препоръчвам да използвате качествена прясна извара, и в никакъв случай не тази, която се продава в обвивка с формата на колбас. Аз пазарувам от магазин, където съм сигурна в качеството ѝ и затова често я употребявам в различни рецепти - сладки и солени.
Тестото, което е втасвало около час, се вади от контейнера и се разточва върху хартия за печене на кръг, по-голям от диаметъра на тавата с около 6 см. Аз използвах тава с d 30 см. Заедно с хартията се прехвърля в тавата и тестото по стените и по дъното се оформя. Поръсва се малко царевичен грис (около 1ч.л.) и се редят доматите. Посоляват се и се поръсват с нарязан босилек. Отгоре се изсипва плънката. Краищата на тестото леко се загръщат. Така приготвеният галет се пече на 200* около 45 минути. 

Оставя се малко да поизстине, за да се обединят вкусовете и насладата от хапването да бъде истинско удоволствие.
Добър апетит! 

Капоната

Това много вкусно и типично есенно ястие идва от Италия, като най-популярна е Сицилианската капоната. Съществуват много варианти, но задължително е в нея да присъстват патладжан, домати и маслини. Предлагам ви една моя интерпретация, която се оказа много сполучлива. Не пържих зеленчуците отделно, както се прави по принцип, а практикувах най-бързия и лесен начин. Освен това побългарих типично италианската рецепта, като добавих чубрица и резултатът беше чудесен. 

Продукти:

• 2 средно големи патладжана
• 1 глава лук
• 1 чушка (червена или зелена)
• 1 голям  домат
• 10 скилидки чесън
• 12 маслини
• зехтин
• сол 
• щипка захар
• чубрица
• пресен босилек  

Приготвяне:

Патладжаните се режат на филии, посоляват се и се оставят 20-30 минути да престоят. Изплакват се, отцеждат се и се режат на едри кубчета. В по-голям и дълбок тиган с незалепващо покритие се запържва нарязаният лук и се добавят патладжаните, заедно с почистените и срязани на две скилидки чесън. Щом патладжаните се позапържат, се добавя чушката, нарязана на ивици, а малко след това наситненият домат и маслините. Посолява се на вкус и се поръсва с чубрица и щипка захар. Ако доматът не е сочен и не пуща течност, се налива малко гореща вода и ястието къкри на котлона докато остане на мазнина. Когато се отстрани от огъня, се поръсва с пресен босилек.

При този вариант е необходимо разбъркването да става внимателно, за да не се смачкат парченцата патладжан в края на готвенето.

Задушени моркови със сметана

 Едно предложение за лека вечеря, едновременно с това засищаща и галеща окото с живописни цветове! Семпла, бърза за приготвяне, здравословна и много, много вкусна!

Продукти:

• 4-5 моркова
• 2-3 с.л. олио
• 200 г заквасена сметана
• пресен босилек
• сол на вкус
• черен пипер

Приготвяне:

Морковите се режат на кръгчета и се задушават в тиган с малко олио. Посоляват се, прибавя се сметаната и се разбърква. Добавя се малко гореща вода до получаването на желаната гъстота и се оставя да поври 1-2 минути. След свалянето от огъня се поръсва с наситнен пресен босилек и смлян черен пипер.

Постна яхния с тиквички и ориз

Това е една чудесна гозба, много подходяща за горещите летни дни и вечери, когато предпочитаме да хапнем нещо леко и ненатоварващо. Ако обаче имате навика да си замразявате тиквички за зимата, тази яхнийка е много добър вариант да ги оползотворявате, тъй като при размразяването те обикновено се оводняват доста и не са подходящи за пържене. Така на практика може да си я приготвяте през цялата година. Никак не е трудоемка, а освен това е засищаща и много вкусна.

Продукти:

• 1 малка глава лук
• 2 средно големи тиквички
• 1 к.ч. ориз
• 1 домат
• 8-10 скилидки чесън
• 1 ч.л. червен пипер
• чубрица
• копър
• магданоз

Приготвяне:

Лукът се нарязва и се запържва в тенджера с повечко мазнина. Всички знаем, че постните ястия не са вкусни, когато тя е малко. Щом лукът омекне, се прибавя измитият ориз и се пържи до прозрачност. Поръсва се с червения пипер и веднага, за да не загорчи, се добавя нарязаният на ситно домат. Минутка-две по-късно се пущат нарязаните тиквички и обелените цели скилидки чесън. Налива се гореща вода в съотношение 1:7 с ориза и се посолява на вкус. Подправя се с чубрица и ако копърът е сух, се добавя сега, ако е пресен, към края на готвенето. Гозбата ври до готовност, а след отстраняването от огъня се поръсва с пресен магданоз. 

Гювечета със сирене

Доста често ми се случва да приготвям гювечета, но обикновено в основата поставям сварени кубчета картофи, а с останалите продукти импровизирам. Тези гювечета са без картофки. Идеята за тях открих тук и не се поколебах да ги изпробвам, защото предусещах, че ще се получи голяма вкусотия. Е, не съм се излъгала. Наистина станаха превъзходни, въпреки, че аз направих някои малки промени.
Ако и вие сте любители на гювечетата, непременно ги опитайте!

Продукти за 1 гювече:

• 1 яйце
• 50 г сирене
• 50 г извара
• 50 г топено сирене от кутийка с вкус на синьо сирене
• 50 г кашкавал
• 1 с.л. гъби от консерва
• 2 с.л. нарязан колбас по ваш вкус
• 3-4 маслини
• 1 неголям домат
• магданоз
• олио

Приготвяне:

Яйцата се запържват в тиган с малко мазнина, като се бъркат, но трябва да останат рохки. Всички останали продукти се нарязват дребно, с изключение на маслините. Смесват се с яйцата, без доматите и маслините. Разбъркват се внимателно. Доматените кубчета се посоляват. Гювечетата се намазняват и сместа се разпределя в тях, като се редува с доматите, а най-отгоре се бодват маслинките. В съда, в който е била сместа, се сипва малко гореща вода, разбърква се и във всяко гювече се полива по 2-3 лъжици, за да се получи сосче при печенето. 

Така приготвените гювечета се поставят в студена фурна, която се включва на последна степен. Щом сместа заври, градусите се намаляват на 200 и се пекат до готовност. Обикновено общото време, което им е необходимо за престой във фурната е около 25-30 минути. Поръсват се с пресен магданоз и се сервират обезателно с люто чушле.

Да ви е вкусно!

Боб яхния в тенджера под налягане

Всеки път, когато готвя боб, обичам да променям по нещичко от основната ми рецепта, за да намеря най-добрата комбинация и да напасна най-доброто съотношение на продуктите. Харесва ми да експериментирам и да търся все по-добро решение. Тази рецепта е една от най-сполучливите досега и затова я предлагам и на вас. Аз не се колебая да използвам тенджерата под налягане и твърдя, че се получават страхотни гозби с нея. Бързо е, лесно е, и е много вкусно.
Тези дни се снабдих с домашен боб от най-нова реколта и... повярвайте ми, няма нищо общо с вносния, пакетиран под името Добруджански, Смилянски, или пък Традиционен български... Така че, ако искате да се насладите на истински вкусен боб, потърсете си домашно производство.
Рецептата ми е семпла  и ако сте заета домакиня, мисля, че ще ви допадне бързината на приготвянето ѝ. 

Продукти:

• 250 г зрял боб
• 750 мл вода
• 1 малка глава лук
• 1 червена чушка
• 1 морков
• сух и пресен джоджен
• сух и пресен девесил
• чубрица
•  сол

За запръжката:

• 5-6 с.л. олио
• 2 с.л. брашно
• 1 равна с.л. червен пипер

Приготвяне:

Дозата е за 3, максимум 4 порции. Бобът се измива и накисва от предната вечер. Водата се сменя, поставя се на котлона да заври, след което бобът се отцежда. Слага се в тенджерата под налягане заедно с лука (аз го режа само на две), нарязаните ситно чушка и морков, както и сухите джоджен, чубрица и девесил. От опит съм установила, че когато се вари със сухи подправки, бобът става по-ароматен. Пресните оставям накрая, когато яхнията е готова. Така те запазват свежестта си и придават хубав вид на ястието. Добавят се водата и солта и капакът се затваря. След като вентилът засвисти, аз варя боба 9-10 минути, след което оттеглям от котлона. Уточнявам, че моята тенджера е алуминиева, и в нея всичко увира доста по-бързо, в сравнение с тенджерите под налягане от неръждаема стомана.

Следва запръжката. Брашното се запържва в олиото до леко порозовяване, отстранява се от котлона и след секунди (за да не прегори и загорчи), се прибавя червеният пипер. Изсипва се при боба и се вари на слаб огън 7-8 минути вече без капак, като се разбърква от време на време. Когато гозбата е напълно готова, се поръсва със ситно нарязаните пресен джоджен и пресен девесил. 

Яйца по панагюрски с праз

Продукти:

• 6 яйца
• 200 г сирене
• 1 кофичка кисело мляко
• 1 стрък праз
• 2 с.л. олио
• 20 г масло
• 1 ч.л. червен пипер
• 2 скилидки чесън
• лют червен пипер
• магданоз
• сол

Приготвяне:

В тиган с незалепващо покритие се налива подсолена вода и се поставя на котлона да заври. Намалява се силата на огъня и от ниско се чукват яйцата. След като се забулят, яйцата се изваждат. В чиниите за сервиране се разпределят натрошеното сирене и млякото. Прибавя се съвсем малко от водата в тигана, както и счуканият чесън и се разбърква. Отгоре се подреждат яйцата. Отделно в смесените олио и масло се запържва нарязаният праз до омекване. Отстранява се от огъня, добавя се червеният пипер и се изсипва върху порциите. По желание се поръсват с лют червен пипер и пресен магданоз. 
В пролетния сезон празът може да бъде заменен с пресен лук, а в останалото време успешно може да се използва и стар кромид лук.

Лозови сарми с млечен сос

Продукти:

• 1 ч.ч. ориз
• 1 червена чушка
• 3 стръка пресен лук
• 1 к.ч. сладка царевица от консерва
• чубрица 
• пресен джоджен
• прясна мента
• магданоз
• сол на вкус

За соса:

• 2 пълни с.л. брашно
• 2/3 кофичка кисело мляко
• 1 яйце
• 2 чаши от бульона на сармите
• щипка сол

Приготвяне:

Лукът и чушката се нарязват ситно и се запържват в 4-5 с.л. олио. Прибавя се измитият ориз и се бърка докато стане прозрачен. Ако разполагате със спанак, може да сложите малко, аз пуснах 5-6 листа, нарязани едро, но ако нямате, може и без него. Добавя се 1 чаша гореща вода, царевицата и подправките на вкус, след което се посолява. Изчаква се оризът да поеме водата и се отстранява от котлона. 

Завиват се сарми в лозови листа, които се попарват с вряла вода, за да омекнат, ако са пресни. Ако са стояли във фризера, това също ги прави меки и годни за завиване, без да се попарват. Редят се в тенджера и се похлупват с чиния. Заливат се с 4 чаши гореща подсолена вода и се слагат на огъня. След около 20-25 минути, когато са готови, излишната течност се отцежда в друг съд. 
За соса в тенджерка се смесват брашното, млякото и яйцето с телена бъркалка до гладкост. Постепенно се прибавя една чаша от течността на сармите и всичко се слага на котлона да заври, като непрекъснато се бърка. Щом започне да се сгъстява, се добавя още течност до необходимата гъстота. При тези пропорции при мен се отделиха 2 чаши течност, които бяха точното количество за соса, но ако има необходимост, може да се добави малко гореща вода. Сосът трябва да поври 7-8 минути. Отделно се запържват 2 с.л. олио, смесени с 1 с.л. масло и съдът се отстранява от котлона, след което се прибавя малко червен пипер. При сервиране сармите се поливат със соса и отгоре се капва от запържената мазнинка за вкус и аромат.

Леща яхния в глинено гърне

Определено този вариант на готвене на леща е най-вкусният. Яхнията от леща не е сред най-предпочитаните ястия в моето семейство, но откакто я сготвих по този начин, вече е много харесвана. Гърнето ѝ придава онзи специфичен вкус и аромат, характерни за бавно къкрещите бабини гозби.

Продукти:

• 250 г леща
• 2 стръка пресен лук
• 1 стрък пресен чесън
• 1 морков
• 1 чушка
• 1 малък домат
• чубрица 
• целина
• магданоз
• 900 мл вода
• 1 с.л.сол

За запръжката:

• 4 с.л. олио
• 2 с.л. брашно
• 1 с.л. червен пипер

Приготвяне:

Лещата се измива добре и се слага в гърнето. Зеленчуците и подправките се нарязват и се добавят, без домата и магданоза. Налива се горещата вода и се посолява. 

Прави се запръжка, като в сгорещеното олио се слага брашното и се бърка до леко порозовяване. Дръпва се от огъня и се прибавя червеният пипер. Внимава се той да не загори- за целта мъничко се изчаква преди да се сложи и се бърка след това. Запръжката се изсипва в гърнето, похлупва се с капака и се пъха в студената фурна. Градусите се настройват на 250 и след като заври яхнията (около 30 минути по-късно), се намаляват на 180. След още 20 минути се прибавя доматът. Времето, необходимо за сваряването на лещата зависи както от сорта, така и от други фактори, но на мен това ми отне 45 минути, което прави общо 1 час и 15 минути от поставянето във фурната. Преди сервиране се поръсва с пресен магданоз.