Козунак с локум и стафиди и козуначено руло с мармалад

Тази година модата на козунаците "на конци" е особено актуална. В нет пространството заваляха снимки на конци, конци... да се не нагледа човек :)).
Случвало ми се е да правя козунак и без конци, но с чудесен вкус. Затова мисля, че не конците са най-добрия показател за сполучлив козунак.  
И все пак, като сме на вълна "конци", нека покажа и моя вариант с така възхвалените и толкова очаквани от всички сладки нишки. След дегустацията му освен изобилието им, имаше и от всичко друго, което прави козунака превъзходен - и аромат, и невероятен вкус.

Продукти:

• 3 яйца
• 3/4 ч.ч. захар (чашата е с вместимост 250 мл)
• 200 мл прясно мляко
• 50 мл стопено масло 
• 50 мл олио
• 600 г брашно София мел (предпочитам за баница) 
• 7 г суха мая Йоткер
• 1 ампула есенция ванилия
• настъргана кора от 2/3 лимон
• 1/2 к.л. сол
• локум, стафиди, мармалад, ядки по желание

Приготвяне:

От дозата се получават два козунака, които могат да се изпекат заедно. 
Стафидите се накисват предварително, за да престоят поне 3-4 часа. Заливат се с гореща вода и след като набъбнат, се отцеждат и се разбъркват с 1 лъжица ром. 
Всички продукти трябва да са на стайна температура.
Яйцата се разбиват в купа и се отделя малко за намазване. Прибавя се захарта, ванилената есенция, лимоновата кора и щипка сол. Всичко се разбива с миксер до получаване на крем, а не до сгъстяване. Захарта по този начин се стопява. Добавя се и млякото, след което сместа се изсипва в контейнера на машината за хляб. (Ако се меси на ръка, се излива в кладенче в пресятото брашно, смесено с маята.) Върху сместа в машината се слага пресятото брашно, от което се оставя половин чаша за допълнително добавяне. За предпочитане е да се използва брашно с по-голямо съдържание на глутен (такива са брашното за козунак, или за баница на София мел). Най-отгоре се поставя маята. Включва се програма Тесто, която е само за месене и втасване, без печене. При първоначалното месене (при мен е 20 минутно) постепенно се добавя от отделеното брашно, за да се получи мека, нелепнеща и еластична топка. Към края на месенето на части и по малко се добавя стопеното масло. Щом свърши цикълът на месене, програмата се пуща отново. При второто месене постепенно се добавя и олиото. Тестото се оставя да втаса в машината до приключване на програмата.

Втасалото тесто се поставя върху намазнена, а не набрашнена повърхност и се дели на три равни части. Едната е за правоъгълна кексова форма с размери 25/10 см, а двете за сплитане в кръгла тавичка или форма  с чаша в средата и диаметър 24 см. Всяка част от тестото се обработва по следния начин - притискайки с ръце, се разтегля на правоъгълник, сгъва се на две, отново се разтегля и отново се сгъва. Достатъчни са само 5-6 сгъвания, и то само в едната посока, като или се капва по малко олио върху тестото, или ръцете се намазняват при всяко сгъване. 

Едната от трите части се оформя на руло. Първо се разточва на правоъгълник, след това се правят три среза от средата към края на половината тесто по схемата от картинката. Всяка четвъртина се срязва на три и се плетат общо четири плитки. В единия край на останалата несрязана половина тесто се поставя плънка от мармалад и се навива руло до основата на плитките, които се загръщат отгоре.

Останалите две части от тестото се оформят на два фитила, които се разплескват с ръце, за да станат тесни и дълги правоъгълници. По дължината им се поставя плънка - в единия стафиди (отцедени отново, подсушени и оваляни в брашно), а в другия парченца локум. Навиват се на рула, усукват се първо поединично, след това и двата заедно.

Така подготвените козунаци се слагат в подходящи за печене съдове и се оставят покрити да втасат на топло. След удвояване на обема им се мажат със заделеното яйце, смесено с малко вода, поръсват се със захар и се пекат на 180-190* около 35-40 минути. Ако е необходимо, по средата на печенето се покриват с алуминиево фолио, за да не потъмнеят отгоре.
Визията е видима от снимките. А това, което не се вижда и долавя е - пухкави, много ароматни и много, много вкусни козунаци!
Весели и светли празници!

Козуначени кифлички и малки козуначета

Продукти:

• 100 мл прясно мляко
• 60 мл мазнина (1:1 стопено масло и олио)
• 2 яйца
• щипка сол
• 350 г брашно
• 100 г захар (6 супени лъжици)
• настъргана кора от 1/2 лимон
• 2 ванилии
• 7 г суха мая
• 200 г мармалад от сливи

Приготвяне:

Всички продукти трябва да са на стайна температура. В машината за хляб се поставят последователно млякото, смесената мазнина, щипката сол и двете предварително разбъркани яйца (отделя се 1 лъжица за намазване). Брашното се пресява и към него се прибавят захарта, ванилиите и лимоновата кора (аз сложих и портокалова). Разбъркват се и се прибавят в контейнера. Най-отгоре се поставя маята и леко се заравя в брашното. 

Включва се програма "Тесто". Щом приключи бавното разбъркване и започне бързото месене, на няколко пъти се добавят по още 4-5 капки олио. Когато свърши целият цикъл на месене (първоначалното тристепенно месене, 5 минутната почивка и второто десетминутно месене), тестото се изважда и прехвърля в намазнен найлонов плик, поставя се в подходящ съд и се покрива с кърпа. Оставя се на топло да втаса. Ако хлебопекарната ви е по-голяма и не се притеснявате, че тестото ще стигне до прозорчето, може да го оставите да втаса в машината до момента, в който прецените, че е готово за оформяне.

След втасването на тестото се оформят кифлички и малки козуначета. За кифличките се разточват елипси, в единия край на които се правят нарези с нож.

В другия край се поставя плънка от сливов мармалад. Най-подходящ е този, който се продава на калъпи и се реже с нож. Той не протича и тестото около него се изпича много добре, без да остава клисаво. Навиването започва от края с плънката. Щом се навие на руло, се завива на кравайче. За козуначетата се оформят фитили, които се усукват и правят на възли или на осморки.

Оформените кифлички и козуначета се редят в голяма тава върху хартия за печене и се оставят във фурната за повторно втасване. Тя се включва на 50* и щом загрее, се изключва. Ако е необходимо, може да се подгрее още един-два пъти, като се внимава да не превтаса тестото.

Когато кифличките втасат, се изваждат, мажат се с отделеното яйце, смесено с малко прясно мляко и олио, поръсват се с кристална захар и се пекат в загрятата вече на 190* фурна до готовност.

Козунак

Този път реших да направя семпъл класически козунак. Без да го оформям на руло с плънка, без добавка на сушени плодове, локум, или ядки. Досега съм месила козунаците или в домашната хлебопекарна, или на ръка. За пръв път реших да използвам кухненския робот, който ми е голям помощник в кухнята, но никога не бях приготвяла тесто в него. Единственото важно условие, което трябва да се спазва е да не се превишават количеството тесто и времето за месене, позволени в упътването, за да не се претовари мотора. Ако имате хлебопекарна и робот, препоръчвам хлебопекарната, при която измиването след замесване става много лесно. Но ако разполагате само с кухненски робот, пробвайте и този вариант. По-бързо и по-нетрудоемко е отколкото ръчното месене.

Продукти:

• 200 мл прясно мляко
• 3/4 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
• 7 г суха мая Йоткер
• 3 яйца
• 90 мл мазнина (равни части стопена мас, разтопено масло и олио)
• 550 г брашно
• 2 ванилии
• настъргана кора от 1 лимон

Приготвяне:

В купата на кухненския робот се поставят леко затопленото прясно мляко, захарта и маята, като се разбъркват с лъжица. Монтира се пластмасовата приставка за тесто. Сместа се оставя да престои 15 минути, за да се активира маята. През това време се подготвят останалите продукти. Брашното се пресява, маста и маслото се стопяват и смесват с олиото. Яйцата се разбъркват и се отделя малко за намазване, а лимоновата кора се настъргва. 
Когато маята се активира, в купата се добавят половината мазнина и останалите продукти, без брашното. Включва се робота и се оставя на ниски обороти. Брашното се прибавя постепенно на части. Щом се заформи тесто, също постепенно и на части се добавя и останалата мазнина до поемането ѝ. (Внимавайте да не прегреете мотора. Не превишавайте времето за месене, указано в упътването и оставяйте уреда да почива, ако е необходимо). Готовото тесто се прехвърля в подходящ съд, покрива се и се оставя на топло да втаса. Когато удвои обема си, се оформя на плитка, прехвърля се в тавата за печене (с пергаментова хартия на дъното) и втасва повторно. Намазва се с отделената част от яйцата, смесена със съвсем малко прясно мляко и се поръсва с кристална захар. Пече се в загрята фурна на 190-200* около 30-35 минути. Ако е необходимо, по средата на печенето се покрива с лист фолио, за да не потъмнее коричката.

Козунак с кокосова плънка и парченца шоколад

Когато наближава Великден, винаги се чувствам някак особено. На душата ми сякаш е по-леко и имам онова усещане, което е характерно за малкото дете, на което му предстои нещо много хубаво и вълнуващо. Приятно ми е да ангажирам мислите и свободното си време с това, какво да променя в подготовката от миналогодишния празник, какво да напазарувам...
А самият празник е свързан с толкова много и хубави емоции! Суетенето около боядисването на яйцата, приготвянето на празничната украса - все неща, които зареждат с положителна енергия и радостно очакване. Дойде ли време обаче за козунака, еуфорията е пълна! Ритуалът по замесването му, уханието, което се носи из цялата къща докато се пече, стоенето пред фурната с притаен дъх, за да не се пропусне точния момент.
Ето защо винаги на Великден у дома има домашно приготвен козунак. Той внася настроението и аромата на празника.

Рецептата за козунака, която ще споделя, съм наследила от свекърва ми. Разбира се, тя правеше тестото в доста по-големи количества и го замесваше от вечерта, а втасването се случваше през цялата нощ. На сутринта рано-рано се започваше с оформянето и печенето, което включваше редуване на тави с плетени козунаци, рула, кифлички...
Аз също месех на ръка козунаците до момента, в който в дома ми не влезе машината за хляб. Колкото и резервирана да бях към нея относно месенето на този празничен сладкиш, се уверих, че тя е незаменим помощник дори и в това.
И тъй като обичам да експериментирам с плънките, този път се спрях на ето този пълнеж от козунака на Ирина. Доволна съм от резултата и препоръчвам рецептата на всеки, който обича кокосовия вкус и аромат.

Продукти:

• 3 яйца
• 100 мл прясно мляко
• 20 г прясна мая
• 2/3 ч.ч. захар (чашата е с вместимост 250 мл)
• 50 мл стопена мас (или масло)
• 6 с.л. олио
• 4 ч.ч. брашно (500г)
• 1 с.л. лимонов сок (за еластичност)
• 1 ванилия
• настъргана лимонова кора 
• 1/2 капсула козуначена есенция
• щипка сол 
• орехови ядки и захар за поръсване

За плънката:

• 100 г кокосови стърготини
• 30 г масло
• 5 с.л. сладко кондензирано мляко
• 100 г черен шоколад за поръсване (може и млечен)

Приготвяне:

Продуктите трябва да бъдат на стайна температура.
Прави се закваска от маята, 1 ч.л. захар, 50 мл леко затоплено мляко и 1 с.л. брашно, като се бърка до получаване на кашичка. Покрива се и се оставя на топло да шупне около 15 минути. В купа с телена бъркалка се разбъркват яйцата, отделя се малко от тях в чашка за намазване на козунака, а в купата се прибавят захарта, хладкото мляко, ароматите, лимоновият сок и щипката сол. Разбърква се, добавя се шупналата мая и всичко се изсипва в контейнера на машината за хляб, а отгоре се поставя пресятото брашно. Малка част от него може да се остави да бъде добавена по време на месенето, за да се прецени точното количество, тъй като то зависи от големината на яйцата, а и от други фактори. Включва се програма "Тесто" и първоначалният цикъл на месене (3 по 3 минути) се връща 3 пъти, като през това време на части по малко се добавят стопеното масло и олиото. Последният път програмата се оставя докрай, заедно с втасването. Процедирала съм и по друг, също сполучлив начин, като оставям първия път програмата "Тесто" да премине изцяло времето за месене, което включва първоначалните 3 по 3 минути, почивка 6 минути и 10 минути бързо месене, а след това повтарям всичко това отначало. Така само веднъж повтарям програмата. (Ако машината е загряла повече след първия цикъл, което не винаги се случва, защитата не позволява да тръгне отново, но след малко изчакване се охлажда и включвам отначало.)  

За плънката се смесват стопеното масло, кондензираното мляко и кокосовите стърготини. Сместа трябва да е лепкава и ронлива.
Щом тестото втаса, се прехвърля върху намаслен плот и с ръце се оформя на правоъгълник. Върху него се нанася плънката, а нарязаният на малки парченца шоколад се поръсва равномерно навсякъде. Навива се стегнато руло, което се срязва по дължина на две с остър нож и двете части се усукват. Така оформено, тестото се навива на венец в тавичка с хартия за печене на дъното, а в средата се поставя огнеупорна чаша. Другият вариант е да се използва тавата на старите ел. тенджери, които си имат и специална чашка за печене на кекс. 

Покрива се с кърпа, поставя се в затоплена до 40* - 50* и изключена фурна и се оставя да втаса до удвояване на обема. Ако е необходимо, се затопля и изключва отново. Когато е втасало, тестото се намазва с отделеното яйце, смесено с малко прясно мляко, набождат се орехови ядки отгоре и се поръсва с кристална захар. Пече се на 190* - 200* до готовност около 40 минути.

Желая на всички светли Великденски празници!

Козунак с кисело мляко

Един малко по-различен вариант на традиционната рецепта за козунак, в който прясното мляко е заменено с кисело. Беше ми любопитно какъв ще е резултатът, а той никак не ме разочарова. Напротив - получи се пухкав, мекичък, а в съчетание с какаото и локума, много вкусен. Ако не държите козунакът непременно да бъде с "конци", а повече държите на добрия вкус, то тогава опитайте и този вариант. Аз си отбелязвам рецептата със знак "сполучливи" и със сигурност ще я правя отново.

Продукти:

• 200 мл кисело мляко
• 3 яйца
• 90 мл смесена мазнина (масло и олио)
• 7 г суха мая "Dr. Oetker"
• 2/3 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
• около 4 ч.ч. брашно
• 1 ванилия
• 1/3 капсула есенция козунак
• настъргана лимонова кора
• какао за поръсване
• 1 кутия локум за пълнеж

Приготвяне:

Козунакът може да се замеси ръчно по традиционния начин. Аз ще посоча как правя само замесването в хлебопекарна машина, а печенето във фурната.
Продуктите трябва да бъдат на стайна температура. Брашното се пресява. Яйцата се разбъркват и се отделя малко за намазване. Маслото се стопява и се смесва с олиото. Киселото мляко, яйцата, захарта, ароматите и 1/2 от мазнината се разбъркват с телена бъркалка и се поставят в контейнера на машината за хляб. Отгоре се изсипват 3 и 2/3 чаши брашно, а върху него се поставя маята. Включва се програма "Тесто". На части се добавя още брашно до получаване на мека нелепнеща топка. Програмата се повтаря веднага след приключването на цикъла на замесване. При повторното месене постепенно се добавя и останалата мазнина. Програмата не се изчаква докрай. Тестото се изважда от контейнера и се поставя в по-голяма купа, покрива се и се слага в загрята на 40*-50* фурна да втаса 20-30 минути. Разточва се на правоъгълник, поръсва се равномерно с какао през цедка, реди се нарязаният на кубчета локум и се навива на руло. Леко се усуква и издължава, след което се навива на охлюв и се поставя в тава, постлана с пергаментова хартия. Оставя се да втаса отново до удвояване на обема, маже се с отделената част от разбърканите яйца, поръсва се с кристална захар и се набождат ореховите ядки. Пече се на 200* около 30-35 минути до готовност.

Козуначен сладкиш с извара

До Великденските празници остава само месец и все по-често се замислям за това, какво бих могла да приготвя тогава. Не, че няма да замеся традиционния български козунак, но живо ме интересуват и по-нестандартни рецепти, които са познати в други страни. Този сладкиш е популярен в Чехия и наподобява вкуса на козунака. Много лесен за направа, без месене и втасване и безспорно много вкусен. Който иска да опита нещо сладичко с козуначен аромат и вкус, нека го изпробва, сигурна съм, че няма да съжалява!

Продукти:

• 100 г меко масло
• 100 г захар
• 1 и 1/2 яйца
• 170 г извара
• 1 и 1/2 ч.ч. брашно (вместимост на чашата 250 мл)
• 1 и 1/2 пакетче бакпулвер
• 1 ванилия
• настъргана кора от 1/2 лимон
• 60 г стафиди
• 1 ч.л. ром
• орехови ядки и захар за поръсване

Приготвяне:

Мекото масло, захарта и яйцата се разбъркват с миксер до хомогенна смес. Прибавят се изварата, ванилията, лимоновата кора, ромът и отново се разбърква до гладкост. Постепенно се добавя брашното, смесено с бакпулвера. Бърка се с лъжица, като крайният резултат трябва да е меко и лепкаво тесто. В никакъв случай да не е твърдо. Количеството брашно зависи както от сочността на изварата, така и от големината на яйцата. При мен изварата беше по-сухичка и ми бяха достатъчни чаша и половина. Последно се прибавят стафидите. Ако желаете, може да ги накиснете предварително в рома, но това не е задължително. Сместа се прехвърля в продълговата форма за кекс с размери 24/10 см, постлана по дъното и стените с пергаментова хартия. Поръсва се с кристална захар и се набождат едро начупени орехови ядки.

Сладкишът се пече на 200* около 45 минути. Ако е необходимо, към края на печенето се покрива с фолио, за да не се препече отгоре. Готовността му се проверява с дървена клечица. След изваждане от фурната се оставя за малко в съда, след което се освобождава от хартията и се поставя върху скара да изстине. 
Естествено, в този вариант няма как да очаквате получаването на конци, характерни за месения козунак, но вкусът си заслужава, уверявам ви!

Адаптирано от тук.

Козуначени ябълкови рози

Ако вече сте опитали печените бухти, със сигурност ще намерите сходство с тази рецепта. И при двете тестото е тип козуначено. Но докато при бухтите вкусът се доближава по-скоро до този на кифличките заради плънката с мармалад, тук е нещо средно между щрудел и козуначена кифличка. Много са вкусни, уверявам ви. Оригиналът може да видите тук, в блога на Йоли, а моята рецепта е с някои малки промени както в продуктите, така и в оформлението. Не правих закваска, използвах суха мая и месих в машината за хляб. Рецептата е перфектна! Сами ще се убедите, ако я опитате.

Продукти:

• 3 яйца на стайна температура
• 5 с.л. захар
• настъргана лимонова кора
• 1/2 капсула козуначена есенция (или ванилия) 
• 150 мл леко затоплено прясно мляко
• 80 мл стопено масло
• 400 г брашно (дозата е ориентировъчна)
• 1 пакетче суха мая от 7 г

За плънката:

• 2 големи ябълки
• 2/3 ч.ч. счукани орехи
• 1 ванилия
• 3 с.л. фини овесени ядки (или галета)
• 1/2 ч.ч. захар

Приготвяне:

Предварително се отделя малко от едното яйце за намазване.

Всички продукти за тестото без брашното и маята се смесват с телена бъркалка в купа и се изливат в контейнера на машината. Добавят се не повече от 3 равни чаени чаши брашно (375 г), а върху него се слага маята и съвсем леко се заравя. Включва се програма "Тесто", която е за месене и втасване. При нужда се добавя още малко брашно до оформянето на мека топка. Когато свърши цикълът на месене, можете или да оставите тестото да втаса вътре, или да го прехвърлите в купа, да го покриете и да го сложите във фурната да втасва на 40-50*. Всичко това може да направите, като омесите тестото и на ръка.

За плънката ябълките се настъргват и се смесват с орехите, ванилията и овесените ядки. Захарта се слага в последния момент, за да не се овлажни плънката. Когато тестото  хубаво се надигне (при топло време това се случва за около 30 минути), се дели на 12 равни части. Всяка от тях се разтяга до плоско кръгче с диаметър около 12 см, а може и да се разточи. С нож се правят срезове от периферията към центъра на 4 места, все едно се реже на кръст, но се срязва само до половината от разстоянието до него. В средата се слага пълна супена лъжица от плънката и се оформя като роза. Поставят се в тава с хартия за печене и се оставят отново да втасат на 50*. Мажат се с разбито яйце, ръсят се с кристална захар и се пекат на 190*. 

По желание може да ги поръсите и с пудра захар при сервиране. Леко топлички са най-вкусни.

Козунак "Маймунски хляб"

Ето една интересна идея за направата на козунак, която ме осени още първия път, когато пробвах рецептата за популярната американска закуска „Маймунски хляб". Реших и експериментирах. Получи се нещо различно и нестандартно като визия. Това беше и целта ми, защото продуктите, които използвах, както и пропорциите, бяха от моя изпитана рецепта за козунак, който най-много харесваме у дома. Оформлението е такова, че няма как да се получат конци при разчупването, но заради оригиналния външен вид си заслужава да се прежали този факт. Ако ви допада идеята, опитайте я!

Продукти:

• 20 г прясна мая
• 150 мл прясно мляко
• 1 ч.ч. захар (от 250 мл)
• 3 големи яйца
• 600-700 г брашно
• 2 ванилии
• настъргана кора от 1 лимон
• щипка сол
• 50 г стопено масло 
• 50 мл олио

Допълнително:

• 1 кутия цветен локум
• 100 г стафиди
• 80 мл ром 
• 150 г орехи
• 1 к.л. канела + 150 г захар за овалване
• 60 мл стопено масло

За глазурата:

• 3 с.л. пудра захар
• лимонов сок до гъста каша

Приготвяне:

Всички продукти трябва да бъдат със стайна температура.

Стафидите се кипват, отцеждат и накисват в рома.

Маята, заедно с 50 мл от млякото (леко затоплено), 1 ч.л. от захарта и малко брашно се разбъркват до получаването на каша и закваската се оставя на топло да шупне за около 20 минути. С телена бъркалка леко се разбиват яйцата (отделя се малко за намазване) и заедно с останалата захар, млякото (леко затоплено), закваската, лимоновата кора, ванилията, солта и половината от смесените масло и олио се разбъркват. Постепенно се прибавя брашното и се замесва тесто. На части, с 2-3 почивки, към него се добавя и останалата мазнина, докато изцяло се поеме от тестото. Покрива се с кърпа и се оставя да втаса до удвояване на обема. Дели се на 32 топчета, които се топят в стопеното масло и се овалват в смесените захар и канела, след което се редят в намаслена форма за кекс. Аз сложих много малко канела, защото не исках да се смесват много вкусовете, но ако желаете, може да сложите повече. Между редовете се поръсват отцедените стафиди, локумът, нарязан на кубчета, и орехите, начупени едро. Така оформеното тесто отново се оставя да втаса, покрито с кърпа, след което се пече в загрята на 200* фурна. Ако е необходимо, по време на печенето се покрива с фолио, за да не прегори.

Когато е готов, козунакът се оставя 10-15 минути във формата и се обръща в подходящ съд. Щом изстине, пудрата захар и лимоновият сок се смесват до гъста каша и глазурата се полива отгоре за по-апетитен външен вид. При разчупването топчиците се отделят и това е по-атрактивният вариант за поднасяне, но ако предпочитате, може и да го нарежете.