Сладкиш с праскови

Реших да направя този десерт, след като видях рецептата за Клафути на Ивана. Направих обаче една съществена промяна, затова не си позволих да нарека моя сладкиш със същото име. Клафути е френски десерт на основата на палачинково тесто и плодове. Прекрасен е, правила съм го с вишни и череши, но този път исках с продуктите от рецептата на Ивана да получа друг тип сладкиш. С добавка на бакпулвер и повече брашно, целях тестото да придобие текстурата на кекс, който плодовете обогатиха и разнообразиха като вкус.
Десертът, който ви предлагам е много нежен и пухкав благодарение на нишестето в него, с аромат на праскова, в който се усеща лек цитрусов нюанс. Получава се една идея по-сухичък, на ако предпочитате по-сочни сладкиши, може да добавите 80 мл олио в тестото.

Продукти:

• 3 яйца
• 2/3 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
• 120 мл прясно мляко
• 80 мл олио (по желание)
• 60 г нишесте с вкус на лимон
• 1 ч.л. бакпулвер
• 1 и 1/3 ч.ч. брашно (максимум 1.5 чаша)
• 1 ванилия
• настъргана кора от 1/2 лимон
• 2 праскови

Приготвяне:

Яйцата се разбиват със захарта до пухкав крем. Прибавя се млякото и ако искате да бъде по-сочен сладкишът, добавете и 80 мл олио. Аз не сложих, защото исках да се получи с "дунапренена" визия. Определено е много вкусен, но леко сухичък, затова предлагам и добавка на олио като опция. След това на части се прибавят нишестето и пресятото брашно с бакпулвера. Ароматизира се с лимоновата кора и ванилията и полученото тесто се излива в подходяща тавичка, намаслена и поръсена с брашно. Отгоре се редят измитите, подсушени и нарязани на полумесеци необелени праскови.

Готовата смес се изпича в загрята на 200* фурна до готовност. Пробва се с клечка, която трябва да излезе суха от сладкиша. Ако е необходимо, се поставя парче фолио или хартия за печене върху тавичката когато тестото порозовее, за да не се препече отгоре.

Сладкишът се поднася добре изстинал, по желание поръсен с пудра захар.
Бон апети!

Тарама хайвер

В нашето рибарско семейство понякога се случва да се сдобием с доста голямо количество рибен хайвер. Тогава не пропускаме да си направим този любим наш деликатес. Подходящ за разбиване е хайверът на всички риби, с изключение на бялата мряна, който при някои хора отключва опасна алергия. 
Тарама хайверът е чудесен за намазване на филийка, за топване на хрупкави пържени картофки, или в комбинация с маслини, варени яйца, печени чушки и други подходящи продукти по желание. Добре е да не се прекалява с приетите количества, тъй като е доста калоричен. Удоволствието е пълно, ако се съчетае с чаша ароматно бяло вино.

Осоляване и узряване:

Пресният хайвер се почиства от по-големите ципи. Слага се в широк съд и постепенно се добавя сол, като се бърка с лъжица. При разбъркването останалите ципи полепват по лъжицата и от време на време трябва да се премахват. Прибавянето на сол продължава докато хайверът придобие равномерен цвят. Като ориентир - на 500 грама хайвер са необходими около 120 - 130 грама сол. Осоленият хайвер се слага в буркани и се прибира в хладилника за една седмица. Не се насипва сол на гърлото на буркана, нито се налива олио отгоре. След като престои седем дни в хладилника, се прехвърля във фризера. Оставя се да зрее там до промяна на цвета, който трябва да започне да оранжевее. Това отнема поне още месец време. Едва тогава може да се използва за разбиване, като остатъкът се връща отново във фризера. Така зрелият хайвер може да се съхранява дълго време без да гранясва и без да замръзва, защото солта не го позволява. Стои стегнат, но с лъжица спокойно може да се гребва от него.  

Продукти:

• 1 с.л. осолен хайвер (пълна)
• 1 филия сух хляб (с кората)
• 2 с.л. сок от лимон
• 100 мл вода
• 180 мл олио

Приготвяне:

Най-лесният и най-практичният начин е да се използва малката купа на кухненския робот с приставка метален нож. Ако се прави по-голямо количество, е подходяща голямата купа. Хлябът задължително трябва да е сух. Той се накисва в половината от водата и без да се изстисква, се поставя в робота заедно с осоления хайвер. Разбива се до получаване на еднородна смес, след което постепенно и на много тънка струйка се налива олио при работещ на невисоки обороти мотор. Когато сместа стане много гъста, се разрежда с част от останалата вода и това се повтаря до изчерпването им. Към края се добавя и лимоновият сок.

Получава се нежен, пухкав хайвер, който по желание може да се овкуси със ситно нарязан лук, но само количеството, което ще се ползва в момента. Ако престои с лука, хайверът започва да нагарча от него.  Вкъщи го предпочитаме натурален, затова обикновено не добавям лук.

Да ви е вкусно!

Мляко с портокалов грис и какао

За мнозина от нас млякото с грис навява носталгични спомени от детството, когато беше неотменна част от менюто в детските градини, училищните и лагерни столове. Разбира се, той не можеше да конкурира домашно приготвения от мама или баба. Днес може би е позабравен, може би не е модерен, но със сигурност си има своите предимства и не е за пренебрегване. Аз се старая винаги, когато го правя, да внасям някакви вкусови промени. Този път заложих на комбинацията от портокалов аромат и любимото ми какао за поръсване. 
Ако някой има лоши спомени от детската градина и е намразил млякото с грис, защото са го карали да си изяжда всичко, нека не пропуска тази рецепта, защото тя няма нищо общо с не толкова ароматния и не толкова вкусен вариант, който някога не е обичал...  :))  :)) 

Продукти:

• 1 л прясно мляко
• 3/4 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
• 2/3 ч.ч. пшеничен грис
• 1 с.л. (пълна) настъргана портокалова кора 
• какао за поръсване

Приготвяне:

Mлякото се разбърква със захарта и се загрява до завиране. Грисът се изсипва на струйка с непрекъснато бъркане. Добавя се и портокаловата кора. Сместа трябва да ври 5-6 минути, като се бърка без прекъсване. Оставя се да изстине.

При сервиране се поръсва с какао през цедка. Разбира се, не е задължително, но препоръчвам да опитате. Вярвам, че ще ви хареса в този вариант.

Шоколадов крем-сладолед

Любител съм единствено на шоколадовия сладолед. Никакъв друг представител на това ледено вълшебство не е в състояние да ме изкуши. Затова, когато реша да си го приготвя у дома, предпочитам да е с шоколадов вкус.
По принцип правя сладоледа в комбинация със сметана. Този път импровизирах с продукти, каквито имах на разположение. Поради липсата на сметана очаквах повече кристализация след замразяването, но консистенцията на готовия продукт ме изненада приятно. Така че, не се колебайте да го опитате, ако сте почитатели на тази шоколадова магия.

Продукти:

• 500 г прясно мляко
• 100 г течен шоколад
• 1 с.л. пшеничен грис
• 1 с.л. какао
• 3 с.л. захар
• 2 яйца

Приготвяне:

Млякото се загрява на котлона заедно с течния шоколад при непрекъснато разбъркване. Щом заври, се отмества от огъня. Какаото, две лъжици захар и малко от горещото мляко се смесват добре и към тях се прибавят двата жълтъка. Сместа се изсипва към млякото с шоколада и отново се слага на котлона. Добавя се и грисът, след което бъркането продължава до сваряването му - около 7-8 минути, най-добре с телена бъркалка, за да не се получат бучици. Готовият шоколадов крем (с консистенция по-рядка от обикновен крем) се оставя да се охлади.

Белтъците се разбиват с една лъжица захар до сгъстяване. Прибавят се внимателно към крема до пълно хомогенизиране. Готовата смес се изсипва в кутия, или подходящи формички и се поставя във фризера да замръзне. 

Може да се сервира с парченца шоколад, ягоди, малини, или просто в натурален вид. Вкусът е гарантиран.

Да ви е сладко!

Брауни чийзкейк с течен шоколад и череши

Продукти:

• 100 г масло
• 120 г течен шоколад
• 4 яйца
• 160 г захар
• 150 г брашно
• 1 с.л. какао Д-р Йоткер
• 2 ч.л. бакпулвер
• 2 ванилии
• 300 г извара
• 300 г череши

Приготвяне:

Течният шоколад и маслото се загряват в микровълнова фурна до стопяване. Две яйца се разбиват с 80 грама захар до пухкав крем. Прибавят се шоколадовата смес и една ванилия и се хомогенизира с миксера. Добавят се пресятото брашно с бакпулвера и какаото и отново се миксира. 

В отделен съд се смесват изварата, 80 грама захар, две яйца и една ванилия. Най-добре е да се пасират, ако изварата има зърнеста структура.

В тавичка с хартия за печене (с размери 20/30 см) се изсипва половината тъмна смес, върху нея цялата светла, а най-отгоре останалата тъмна. Редят се черешите, почистени от костилките и подсушени.

Сладкишът се пече в загрята на 200* фурна около 40 минути. Поднася се добре изстинал и нарязан на квадрати.

Добър апетит!
Идеята е от тук, адаптирана от мен.

Лазаня с талиатели

Ако някой обича лазаня толкова, колкото мен  :))  и се чуди по какъв начин да разнообрази рецептите, предлагам му този много вкусен, малко необичаен, но много ароматен и деликатно пикантен вариант.

Продукти:

• 250 г талиатели (с див чесън)
• 1/2 глава лук
• 1 морков
• 300 г кайма 
• 2 - 3 домата
• 400 - 500 мл бульон
• 2 с.л. масло
• 2 с.л. брашно
• 130 мл прясно мляко
• 150 г заквасена сметана
• 150 г кашкавал
• пресен босилек
• индийско орехче
• чер пипер

Приготвяне:

Първи сос:  В тиган с 2-3 лъжици зехтин (или олио) се запържват наситнените лук и морков. Добавя се каймата. Може да използвате готова, но домашно смляната е за предпочитане. Аз употребих около 150 г пилешки гърди и същото количество крехко свинско месо. Когато мелите месо в кухненския робот, не го слагайте в отпуснато състояние, защото каймата става като пастет. Нарежете го на едри кубчета и го оставете да се полузамрази. Така се получава перфектна по структура кайма.
След като месото се запържи добре - течността да се изпари и каймата да добие леко златист цвят, се прибавят смлените в робота, или настъргани домати. Щом отново течността се изпари, се добавя около 100 - 150 мл бульон и се посолява на вкус. Изчаква се да поври малко и се отстранява от котлона. Сосът не трябва да е гъст. Подправя се с пресен босилек и чер пипер. 

Втори сос : В тенджерка се слага маслото и в него се запържват две пълни супени лъжици брашно. Прибавя се млякото и бульон до получаване на средно гъст сос. Вари се 5-6  минути, посолява се на вкус и се подправя с индийско орехче. Сосът трябва да е с нормална гъстота. Ако е нужно, се добавя още малко от бульона. Извън котлона се прибавя сметаната и се разбърква добре.
Талиателите се сваряват според упътването, след което се отцеждат. Аз използвах паста с марката EXQUISIT с див чесън (има я в Кауфланд), които придадоха много деликатен и ненатрапчиво пикантен привкус на лазанята. 

В неголяма тавичка първо се сипва по малко от двата соса, след което се редуват пластовете - паста, доматен сос, бешамелов сос... до свършване на продуктите. Завършва се със сос бешамел. Добре е да се капне малко зехтин отгоре. Запича се на 200* около 15 минути от момента на завиране, след което се изважда от фурната и отгоре се настъргва кашкавал. Не се запича допълнително, а се оставя 5 минути кашкавалът да се разтопи от топлината на ястието, след което се сервира. 
Бон апети!

Дип с тиквичка и извара

Изварата е един от любимите ми продукти. Освен, че е полезна и много лесно усвоима, тя има и универсално приложение - с нея може да се приготви както предястие и основно, така и десерт. Предлагам ви един чудесен дип с този диетичен, вкусен и ценен източник на полезни вещества. Намазан върху филийка препечен хляб, с него може дори доволно да закусите. 
Сега, в сезона на тиквичките, не пропускайте да го опитате, заслужава си!
Идеята е от тук, но адаптирана от мен според моите предпочитания.

Продукти:

• 1/2 глава лук
• 1 морков
• 1 тиквичка (неголяма, крехка)
• 200 г извара
• сол
• пресен копър
• олио

Приготвяне:

Лукът се наситнява. Тиквичката и морковът се настъргват на едро ренде. 
В тиган с малко олио се запържват лукът и морковът. Ако предпочитате да е по-пикантно, може да добавите и две-три нарязани скилидки чесън. След минута - две се прибавя тиквичката и се подправя със сол. Бърка се докато зеленчуците поомекнат, но е добре да останат леко хрупкави. 

Тиганът се отстранява от котлона и щом зеленчуците поизстинат, се прибавят към изварата. Горещо препоръчвам да използвате прясна извара, която се продава в насипно състояние, а не пакетираната, която е пълна с консерванти. 
Ако е нужно, се добавя сол на вкус. Подправя се с нарязан на ситно пресен копър. Всичко се разбърква добре и се поднася с филийки хляб, препечени или не - според предпочитанията ви.
Добър апетит!