Двуцветен кейк със сушени сини сливи и мюсли с мед и орехи

Предлагам един много интересен и оригинален начин за оформянето на кейк в два цвята. Идеята ме осени ненадейно и реших да експериментирам. Очаквах и неприятни изненади, но опитът ми се оказа наистина успешен. Ефектът се състои в това, че двете разноцветни части от тестото се изливат във формата не една върху друга, а една до друга. Не е сложно, но пък е интересно и си заслужава отделените няколко минутки в повече.

Продукти:

• 3 яйца
• 1 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
• 100 мл олио
• 125 мл прясно мляко
• настъргана портокалова кора
• 2.5 ч.ч. брашно
• 2 ч.л. бакпулвер
• 3 с.л. мюсли с мед и орехи
• 5-6 броя сушени сини сливи
• 2 с.л. какао

Приготвяне:

Сушените сини сливи се накисват в хладка вода за няколко часа. Подсушават се, почистват се от костилките и се нарязват на малки парченца.
Яйцата се разбиват заедно със захарта с помощта на миксер. Прибавят се последователно олиото, млякото и настърганата портокалова кора. Брашното се пресява и смесва с бакпулвера. Добавя се на части, като се бърка внимателно с шпатула. Следва прибавянето и на мюслите. 
Подготвят се два еднакви съда. В единия се поставя какаото и се разтваря с много малко гореща вода до рядка кашица. В другия съд се поставят парченцата сини сливи. Тестото се разпределя по равно в двата съда и се разбърква добре до хомогенизиране.

Следва най-специалната част - да се направи разделител за двата цвята тесто. Върху едната от дългите странични стени на продълговата форма за кекс (от вътрешната ѝ страна) се поставя тънка чиста хартия и с молив, или само с притискане по контурите се отбелязва формата ѝ. Изрязва се шаблон, който се полага върху картон и отново се изрязва. Получената картонена преграда се поставя по дължина в средата на формата и се пробва дали е точно изрязана. Ако е нужно, се дооформя. Изпълнението трябва да е доста прецизно. 
Формата се облича в хартия за печене. След това, ако имате помощник, който да държи картончето, ще е по-лесно, но аз се справих сама с тази процедура, така че не е невъзможно. Преградата се поставя в средата по дължина на формата и двете смеси се изливат от двете ѝ страни. След това тя се вдига и отстранява внимателно. 

Кейкът се пече на 200* около 50 минути до "суха клечка". Изважда се от фурната, оставя се 5 минути да отпочине, след което се освобождава от формата и хартията и се поставя върху решетка да изстине. За по-представителен вид може да се изреже надигналата се средна част от кейка, т.е. да се изравни отгоре, при което се вижда още по-добре ефекта и резултата от усърдието, което сте положили :).

Рогчета със сирене

Мили спомени от детството ми бяха причината да се опитам да направя тези нежно пръхкави предизвикателни соленки. Да, рогчета им казвахме някога, така ги наричам и в тази рецепта. Вкусът им наистина се доближава твърде много до оригиналните, които си купувахме в училищната лафка или в сладкарниците, затова няма как да пропусна да ви ги представя. 

Продукти:

• 10 г прясна мая
• 1 ч.л. захар
• 100 мл вода
• 450 г брашно
• 1 ч.л. сол
• 2 яйца
• 50 мл олио
• 150 г мас
• 250 г сирене 
• ким за поръсване

Приготвяне:

Маята се поръсва със захарта и се разтваря в хладката вода. Прибавят се олиото и едното яйце, както и част от брашното (смесено със солта) до получаване на гъста смес. След това към нея се добавя меката, а не стопена свинска мас. Останалото брашно се прибавя на части и се меси до поемането му, като целта е да се получи средно меко тесто. Покрива се и се оставя да почине 30 минути.

Отпочиналото тесто се дели на 16 равни части. Всяка от тях се оформя на елипса или с точилка, или с притискане с длан върху тестото.
Второто яйце се разбърква и 1/3 част от него се оставя за намазване, а останалата се смесва с натрошеното сирене. Плънката се разпределя върху елипсите и се оформят рогчета. Редят се в голямата тава от фурната върху хартия за печене.

Оставят се на стайна температура да втасат около 30-40 минути, мажат се с отделената част от яйцето и се поръсват с ким. Пекат се в загрята на 210 * фурна около 20 минути.

Източник на рецептата  тук.

Щрудел с чийзкрем и течен шоколад

Ето я и втората моя рецепта, с която гостувaх в първото у нас кулинарно блогосписание "SO into FOOD". За желаещите да разгледат януарския брой прилагам линк към него.
Сладкишът е чудесен - ароматен, хрупкав и много вкусен. Подходящ е както за закуска, така и за допълнение към сутрешното или следобедно кафе. В ролята си на десерт също е незаменим. Харесвам го, защото в него присъстват любимите ми продукти - извара и шоколад. Обожавам изварата и всичко, приготвено с нея, а шоколадът е най-голямата ми слабост.

Продукти:

• 400 г фини кори за баница
• 200 г течен шоколад
• 80 г масло
• пудра захар за поръсване

За плънката:

• 1 яйце
• 200 г захар
• 300 г безсолна извара
• 125 г крем сирене
• 2 ванилии
• 80 г стафиди
• 1 ч.л. ром

Приготвяне:

Стафидите се накисват за 30 минути в гореща вода, отцеждат се и се смесват с рома. Яйцето и захарта се разбиват с миксер до кремообразна смес. Прибавят се крем сиренето, изварата и ванилиите и отново се разбива. Ако е нужно, се ползва и пасатор за получаване на гладка текстура. Накрая се прибавят стафидите и се разбърква с лъжица. Маслото се стопява, а шоколадът се загрява за кратко в микровълновата фурна за по-лесно нанасяне.

Взема се една кора, намазва се със стопено масло, а върху нея се поставя втора кора, която се маже с шоколада. Отгоре се слага трета кора, като в единия ѝ край в редица се поставя 1/4 от плънката, а останалата част от кората се маже с масло. От двете страни леко се загръща, за да не изтече плънката и се навива руло, което се поставя в тава с хартия за печене на дъното. Така се процедира и с останалите кори, като се оформят общо четири рула, които се намазват отгоре с масло. Щруделът се пече на 200* до готовност.

След като се охлади, се поръсва с пудра захар.

Вити банички с масло и гостуване в SO into FOOD

Тази рецепта приготвих специално за участието ми в първото българско кулинарно блогосписание "So into FOOD". Благодаря за любезната покана да гостувам в януарския брой и желая много успех на екипа на този прекрасен проект.  Ако искате да разгледате целия брой с много други апетитни рецепти за печива, ето линк към него.
Витите банички, които предлагам, са невероятно уханни, меки и много, много вкусни. Неустоим е ароматът, който се носи в кухнята, още докато се пекат.

Продукти:

• 700 г брашно
• 20 г прясна мая
• 400 мл хладка вода
• 1 ч.л. захар
• 1 равна с.л. сол
• 350 с сирене
• 100 г качествено краве масло

Приготвяне:

Маята се поръсва със захарта и се разтваря в 100 мл от предвидената хладка вода. Добавя се останалата вода и постепенно се прибавя от брашното, смесено със солта. Замесва се меко и еластично тесто. Покрива се с кърпа и се оставя да почине 20 минути. Разделя се на 9 части. Всяка от тях се разточва тънко, намазва се обилно и от двете страни с разтопеното масло, поръсва се с натрошено сирене и се навива първо на руло, а след това на охлюв. Така оформените банички се редят в тава с хартия за печене на дъното и се оставят на топло да втасат отново. Пекат се на 200* до готовност.

Супа в тенджера под налягане

Когато нямам много време за въртене около печката, а ми се иска да сготвя нещо сгряващо, което да ни засити в мразовитите дни като днешния, приготвям ето тази супичка. Подготовката ѝ не е сложна, а времето за сваряване е кратко. Това обаче в никакъв случай не е за сметка на вкуса и аромата ѝ. В студените дни няма по-добър начин да се сгреем и да се заситим с удоволствие.

Продукти:

• 300 г крехко свинско (или пилешко) месо
• 1 неголяма глава лук
• 1 морков
• 2 картофа
• фиде
• 1.2 л вода
• сушена чубрица
• сол
• люта чушка (по желание)
• индийско орехче, черен пипер и лимонов сок за подправяне

За застройката:

• 1 яйце
• 3-4 с.л. кисело мляко

Приготвяне:

Месото се реже на ситни кубчета и се запържва в тенджерата под налягане заедно с дребно нарязания лук. Нека поясня, че супите е добре да се готвят в тенджера под налягане от хром никел, а не от алуминий, тъй като във вторите зеленчуците се преваряват доста дори и при кратко варене. Към леко запърженото месо и лук се прибавят морковените и картофени кубчета, шепа фиде, стрита сушена чубрица и по желание една люта чушка за пикантност. Добавя се и водата, посолява се и капакът се затваря. 

Включва се котлонът, ( в случая използвах газов, така че времето се отнася за този тип котлони) и след като вентилът зашуми, е достатъчно да ври 4-5 минути на по-слаб огън. След това котлонът се изключва, а когато налягането спре, капакът се отваря и се изчакват 5-10 минутки до застройването, за да не се пресече.
За застройката яйцето и млякото се разбиват с домакинска тел, към тях се добавя малко от бульона, след което се връща обратно в тенджерата с енергично разбъркване. 
При поднасяне супата задължително се подправя с прясно настъргано индийско орехче и лимонов сок на вкус, а може и с черен пипер, ако не е подлютена. 
Добър апетит с тази сгряваща супичка в снежните и мразовити януарски дни!

Тиквеник със стафиди и портокалов аромат

Ето една по-нестандартна рецепта за много ароматен и вкусен тиквеник. В сезона, в който по магазините изобилства от тикви и цитрусови плодове, тя е подходящ избор. Наситеният портокалов аромат, вкусът на свежа тиква и сладостта на кехлибарените стафиди се съчетават перфектно и правят този сладкиш наистина неустоим. Подходящ е както за десерт или закуска, така и като допълнение към чашата кафе.

Продукти:

• 1 кг тиква
• 400 г фини точени кори за баница
• 1.5 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
• 80 г стафиди
• 2 с.л. настъргана портокалова кора
• 100 мл олио
• 20 г масло
• пудра захар за поръсване

Приготвяне:

Стафидите се изплакват, заливат се с чиста вода, кипват се и се оставят 15 минути да престоят, за да омекнат. Тиквата се настъргва и се смесва със захарта, портокаловата кора и отцедените стафиди, като водата им се запазва. Всичко се разбърква добре и се оставя 30 минути да постои, за да се обединят ароматите и захарта леко да се постопи. Винаги съм предпочитала тиквата да не се запържва предварително, тъй като изпичането във фурната е достатъчно като термична обработка, а вкусът е някак по-свеж.

Използвах фини точени кори "Златната царица", от които съм много доволна и горещо препоръчвам. Всяка кора се намазва с по една лъжица олио и се ръси с част от плънката. Навива се на руло, което се завива на охлюв. Подредените в тава с хартия за печене охлювчета се намазват с ръка с останалата течност от плънката, смесена с малко от водата на стафидите. Целта е да се овлажнят добре, за да не станат сухи при печенето. Отгоре се подреждат тънки люспи от маслото. Пекат се на 200* да леко златист цвят. 

Поднасят се поръсени с пудра захар.
Да ви е сладко!

Брауни чийзкейк с шоколад и портокал

Любим десерт, завладяващ сетивата. А и поводът за направата му си заслужава - двама именици си имаме у дома. Да са ни живи и здрави, както и всички, празнуващи в тези два големи и почитани християнски празници - Богоявление и Ивановден.
Приготвих една великолепна комбинация от неустоим шоколадов вкус и свеж портокалов аромат.
Ето и рецептата:

Продукти:

• 100 г тъмен шоколад
• 125 г масло
• 2/3 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
• 2 яйца
• 1 с.л. какао
• 1 с.л. настъргана кора от портокал
• 2/3 ч.ч. брашно

За белия крем:

• 250 г крем сирене
• 4 с.л. пудра захар
• 1 яйце 
• 1 ванилия
• 2 с.л. брашно (непрепълнени)

Приготвяне:

Начупеният шоколад и маслото се стопяват на водна баня, или в микровълновата фурна. Прибавя се захарта и се разбърква добре. Последователно се добавят яйцата, портокаловата кора, какаото и 2/3 чаши пресято брашно. 
В отделен съд се поставят съставките за белия крем и се разбъркват с миксер до хомогенност. Ако сместа се получи по-гъста, може да се разреди с 1-2 лъжици прясно мляко, за да се нанася по-лесно.
В тавичка, постлана с хартия за печене, се изсипват тъмната и бялата смес, като с лъжица се правят въртеливи движения, за да се получи мраморен ефект. 

Така приготвеното тесто се изпича в загрята фурна на 200* около 30 минути. Добре е да не се препича, а при проба за готовност с клечка, тя да излиза леко влажна.
Удоволствието ще е гарантирано, ако опитате!
Добър апетит!