Тази торта е едно истинско бижу в моята колекция от сладки изкушения. Отдавна си я бях набелязала, но търпеливо изчаках рождения ми ден, защото исках да направя нещо, което не съм правила досега, а освен това бях много впечатлена от нея. "Червено кадифе" се прави по целия свят и има много почитатели, но историята ѝ започва още от началото на 20 век, когато е била разпространена в САЩ.
За да направя моята торта, заимствах рецептата от блога на Соня "Моето сладко хоби" за сладкиш с това име. Направих и малки промени, но резултатът е страхотен. Прекрасна е, няма какво повече да кажа за нея.
Тортата е малка, за тава с диаметър 22 см. Може да удвоите дозата и да направите 3 блата в тава с диаметър 26 см.
Продукти:
За блата:
- 125 г брашно (1 равна ч.ч. с вместимост 250 мл.)
- 1 ч.л. какао
- 1/4 ч.л. сол
- 60 г меко масло
- 125 г захар
- 1 голямо яйце
- 1/2 ч.л. сода
- 125 мл прясно мляко
- 1 с.л. лимонов сок
- червена сладкарска боя
- 1 ванилия или 1/2 капсула течна ванилия
За крема:
- 250 г крем сирене "Филаделфия с мед"- това използвах аз, но може и обикновено сирене "Крема"
- 100 г пудра захар
- 180 г заквасена сметана
- 30 г меко масло
- портокалова кора (може ванилия)
Приготвяне на блата:
Първо се смесват млякото и лимоновият сок, за да престоят и млякото да се пресече. В съд се разбъркват пресятото брашно, какаото и солта. Захарта и маслото се бият с миксер до пухкавост и към тях се прибавя яйцето, като се бърка до усвояването му. В 1 с.л. от млякото се разтваря боята и се връща при останалото мляко. Към тази смес се слага и содата. Тук искам да кажа, че изпитано добра е боята от Кауфланд в кутийка от 0.4 мг. Използвах 2/3 от кутийката. Към маслената смес последователно се прибавя от сухата смес и от млякото, като се редуват на 3 пъти. Слага се и ванилията. Бърка се с телена бъркалка или лъжица, но не прекалено дълго, а само да се смесят добре. Това е необходимо условие, за да не стане сух блатът. Изсипва се в тавата, на дъното на която има хартия за печене. Пече се на 190* около 20 -25 минути. Внимава се да не се препече, защото може да загуби яркия си цвят. След изпичането блатът остава леко влажен и затова после не е нужно да се сиропира. Охлажда се, след което с нож се остъргват трохи от горната повърхност, но трябва да е място с ярък цвят. После се реже на два блата.
Приготвяне на крема:
Всички продукти се разбъркват с миксер, но пак се внимава да не е много продължително, за да не се разреди кремът.
Сглобяване:
Кремът се нанася между двата блата и отгоре. Тортата се маже и отстрани и се поръсва с отделените трохи.
Една типично българска гозба, свързана с традицията за посрещане на Коледа и много, много вкусна! В първите години, когато я правех, това се случваше само на празника. Но напоследък, тъй като много я обичаме, започнах да я готвя и без повод. Нужни са само хубаво домашно кисело зеле, качествено месце, малко повечко търпение, за да стане магията във фурната и пивко червено вино на масата. Останалото ще го свърши къкрещото гърненце.
Продукти:
- 1 непълна ч.ч. ориз
- 1 средно голяма кисела зелка
- 600 г свинско месо,
- 600 г пилешко месо
- 4 сурови наденици
- 200 г сушени сини сливи без костилки
- 3 дафинови листа, 10-12 зърна черен пипер
- 100 мл червено вино
Приготвяне:
В тиган с повечко мазнина се запържва оризът, докато стане прозрачен. Прехвърля се в съда, в който е нарязана киселата зелка и се разбърква с нея. От зелката се оставя едно цяло листо за покриване отгоре. В по - голям глинен гювеч се редуват зелето и нарязаното на порции месо, като най - отдолу е свинското, после пилешкото и най - отгоре надениците. Между редовете се слагат подправките и сушените сливи. Налива се виното, друга течност не е нужна. Покрива се със зелевия лист и се капва малко олио отгоре. На гърлото на гювеча под капака се слага алуминиево фолио. Поставя се в студена фурна и се включва на последна степен докато заври, а това се случва след около 1 час. Тогава градусите се намаляват на 180 и така къкри още час и половина. Фурната се изключва и гювечът се оставя вътре още 30 минути.
Както вече казах, червеното вино на масата си е направо задължително... Да ви е вкусно!
Тази торта направих за първи път за рождения ден на дъщеря ми. Нямах необходимото време за печене на блат, затова предпочетох да е с бишкоти. Не отнема много време и е невероятно вкусна. Ухае на кафе и шоколад. Аз обожавам тъмен шоколад, но ако обичате белия, може да направите крема по средата вместо с черен, с бял.
Ето моят вариант:
Продукти за блата:
- 200 г бишкоти " Савоярди"
- 1 пак. кафе "3 в 1"
За крем 1:
- 80 г масло
- 100 г тъмен шоколад
- 2 с.л. пудра захар
За крем 2:
- 80 г масло
- 100 г тъмен шоколад
- 2 ч.л. мляно кафе
- 2 яйца
- 10 г желатин
- 250 г сладкарска сметана
- 100 г захар
За украса:
- какао за поръсване
- шоколад за настъргване
Приготвяне:
Върху подноса, в който ще се сервира тортата, се поставя ринга на форма с диаметър 26 см. Стените се обличат в целофан. Бишкотите се топят за кратко в хладко кафе "3 в 1". То се приготвя, като пакетчето се разтваря в 250 мл. гореща вода и се охлажда. Празните места се попълват с парченца бишкоти.
За крем 1 всички продукти се стопяват в микровълновата фурна много внимателно. Оставят се в камерата за кратко, докато се стегнат и се разбиват с миксер не много дълго, а само до получаването на лек крем.
За крем 2 отново в микровълновата фурна се стопяват шоколадът и маслото. Към тях се прибавят горещото кафе, приготвено със 160 мл. вода, а след това и двата жълтъка. Следва желатинът, който набъбва с малко студена вода и се стопява или на водна баня, или в микровълновата фурна. Цялата смес се охлажда и към нея постепенно се добавят разбитата сметана и разбитите със захар белтъци.
Тортата се сглобява, като върху бишкотите се намазва тъмният крем, а върху него по - светлият. Щом стегне, се маха рингът, а тортата се поръсва с едри стружки шоколад и какао.
И отново спомени. Този път от моето детство. В онези студени зимни дни, когато играехме до забрава на пързалката, търкаляхме се в снега и едва когато се приберяхме вкъщи, разбирахме колко сме премръзнали и изгладнели. Спомням си не един такъв случай, когато още с отварянето на вратата у дома усещах уханието на мамините неповторими гюзлеми. Изпечени на сача, напръскани със солена водичка и намазани с масълце (онова, чийто вкус помним от нашето детство). Е, признавам си, че не бих могла да повторя вкуса на мамините гюзлеми, но и тези, които ще ви покажа, са много, наистина много вкусни. Моите са с мая, а мамините не бяха, моите са печени на тиган, а мамините на сач. Моето тесто замесих в машината за хляб, но въпреки това са превъзходни!
Продукти:
- 250 мл хладка вода
- 15 г прясна мая
- 1 с.л. олио
- 1 равна ч.л. захар
- 3 мерителни чашки брашно, с вместимост 250 мл или около 400 г
- 1 ч.л. сол
За плънката:
- 200 г сирене
- смесени червен пипер, смляна чубрица и сминдух
- 50 г меко масло
Приготвяне:
В машината за хляб се поставят всички продукти за тестото в реда, в който са записани, като маята се размива във водата и се включва програма "тесто". Програмата е с втасване, но ако тестото бухне достатъчно по-рано от предвиденото, се вади и се дели на 5 части. Всяка от тях се разточва върху набрашнена повърхност на кръг с големината на чиния за сервиране. Маже се с мекото масло, поръсва се с подправките и натрошеното сирене и се навива на руло. След това рулото малко се разтяга и усуква, а после се оформя като охлюв. С точилката леко се разточва. Когато всички гюзлеми са готови, се загрява незалепващ тиган, капва се много малко олио преди всяка да се постави в него и така се пекат от двете страни. Щом се извадят, гюзлемите се пръскат с много малко количество подсолена водичка и се мажат с масълце.
Пирожките ми напомнят за моите студентски години, когато бяха любимата ми закуска. Близо да трамвайната спирка на Красно село имаше една баничарница, в която правеха уникално вкусни пирожки. Често сутрин, отивайки на лекции, с приятелката ми се отбивахме първо там. Не можех да им се насладя! Струваше ми се, че мога да ги ям по всяко време и че никога няма да ми омръзнат. Топли, меки и уханни! Днес, за съжаление, човек никъде не може да си купи толкова вкусни пирожки.
Пробвала съм няколко рецепти през годините, но винаги се е получавал доста по - различен резултат. Тази, която ви представям тук, се доближава доста до оригиналния вкус и е най - доброто ми попадение.
Ето моите пирожки:
Продукти:
- 150 мл прясно мляко
- 1/3 кубче мая ( 14 гр. )
- 1 яйце
- 1/2 ч.л. захар
- 1 ч.л. сол
- брашно (около 400 г)
- 150 г сирене
За паниране:
- 2 яйца
- 100 г галета
- 1 ч.ч. олио
Приготвяне:
Маята се разтваря в млякото със захарта. Прибавят се яйцето, солта и толкова брашно, колкото да се получи средно меко тесто. Омесва се добре, покрива се с кърпа и се оставя да втаса около 40 минути. Дели се на 3 части и всяка се разточва на дълга, не много широка лента. В редица по дължина се поставя натрошеното сирене и се завива руло, като сиренето се прихлупва само веднъж, а краят се маже с вода да залепне. Ако е нужно, всяко руло леко се издължава допълнително с ръце и се реже на 5 - 6 части (получават се общо около 18 пирожки). Топят се първо в разбито яйце, после се овалват в галета и се пущат в загрятата мазнина, която трябва да е повече, за да се получи маслена баня.
Когато
се върнахме от морето, скаридите, с които ни посрещнаха нашите приятели и чиято рецепта вече публикувах, не ни излизаха от ума. И тъй като
честичко ходим за риба, решихме да опитаме нещо подобно и с раци. Един ден
със съпруга ми метнахме въдиците и рачилото в колата и поехме към
язовир Печеняка. Е, извадихме късмет, раци колкото искаш...
Получи се страхотно вкусен специалитет. Ето я моята рецепта с раци:
Продукти:
- 15-20 рака
- 1 с.л. масло
- 1 ч.л. олио
- 1/4 малка глава лук
- 50 мл бяло вино
- 2-3 с.л. лимонов сок
- сол на вкус
- 2-3 листа пресен босилек
Приготвяне:
Раците се пущат в кипяща вода със сол и се варят 15 минути. Отцеждат се без да се мият, за да запазят вкуса си. Изважда се месото от щипките и опашката. В тиган със загрятата мазнина първо се запържва лукът, нарязан много ситно. Прибавя се месото от раците, посолява се и след 3-4 минути се налива виното. Босилекът се скълцва дребно и само минутка след добавянето му тиганът се отстранява от огъня. Овкусява се с лимоновия сок и е готово за поднасяне.
За съжаление успях да снимам раците само в етапа след сваряването им, но следващия път ще го направя в завършения им вид, обещавам.
Миналото лято гостувахме на приятели в рибарското селище на Кранево. Вече знаех, че Краси е голям кулинар, защото бях опитвала неговата салата с миди и сметана, която беше уникално вкусна. Този път обаче той наистина ни смая с фантастични скариди - неустоими и на цвят и на вкус. Май от предястие се превърнаха в основно, защото голямата купа беше почти пресушена, докато дойде ред на рибата. Нямах търпение да изпробвам сама прекрасните скариди.
Ето и рецептата на този невероятно вкусен специалитет:
Продукти:
- 1 с.л. масло
- 1 ч. л. олио
- 500 г едри скариди ( бланширани, небелени)
- 1 с.л. Фиш сос
- 4-5 с.л. бяло вино
- 2 - 3 с.л. лимонов сок
Приготвяне:
В уок или тиган се загрява мазнината, пущат се скаридите и се бъркат за кратко. Прибавят се Фиш соса и бялото вино и само след минутка съдът се отстранява от котлона. Внимавайте с рибния сос, защото е доста солен, опитвайте, за да не пресолите. Добавя се и лимоновият сок и се разбърква. Скаридите се сервират непременно с бяло винце. Хапват се, като се топят в соса.
И... малко спомени с мирис на море :
