Поводът да направя тази торта е един наш семеен празник, който заслужава да бъде почетен подобаващо. Реших да изпека сочен блат и да го съчетая с много шоколадов маслен крем, доста популярен напоследък в рецептите за торти "Фереро Роше". Получи се фантастична на вкус тортичка, макар и доста калорична. Но нали не всеки ден си хапваме подобна сладост, струва си да се поглезим, когато имаме повод за това.
Продукти:
За блатовете:
- 1 ч.ч. захар (вместимост 250 мл)
- 2 ч.ч. брашно
- 2 с.л. нишесте (с вкус по желание, но да е в светъл цвят)
- 1 бакпулвер
- 2 ванилии
- 2 с.л. шоколадови пръчици
- 200 г майонеза
- 1 ч.ч. топла вода
За крема:
- 120 г масло
- 3 ч.л. пудра захар
- 100 г тъмен шоколад
- 180 г течен шоколад
- 4-5 мини вафлички с течен шоколад
За украса:
- смлени орехи
- подсладена заквасена сметана
Приготвянe:
Сухите съставки за блата (без шоколадовите пръчици) се смесват в купа. Прибавят се майонезата и топлата вода и всичко се разбърква до хомогенност. Полученото тесто е малко по-рядко от кексовото. Накрая се прибавят пръчиците и отново се разбърква.
Пече се в тавичка или форма за торта с диаметър 22-24 см около 25-30 минути, като трябва да се внимава да не се препече. Блатът остава леко влажен.
Когато изстине, блатът се реже на две платки.
За крема мекото масло и пудрата захар се бият с миксер. Постепенно се прибавят стопеният тъмен шоколад и течният. Всичко се обединява в пухкав гладък крем.
Първият блат се маже с част от крема и отгоре се поръсват начупените дребно вафлички. Притискат се леко с шатула, за да потънат в него. Отгоре се поставя вторият блат и цялата торта се измазва с останалия крем. Украсява се по желание.
Това е една много любима моя супичка, която обичам още от детските си години.
Дълго мислих днес какво да сготвя за обяд. И дали защото времето навън доста застудя, ми се прииска да е нещо топло, ароматно и питателно. Ами да, какво по-подходящо от тази семпла, но прекрасна супичка!
Приготвих я с голямо желание, хапнахме я с удоволствие, а сега я предлагам и на вас.
Желая добър апетит на всеки, който реши да я опита!
Продукти:
- 1/2 глава лук
- 1 морков
- 1 зелена чушка
- 3 с.л. ориз
- 1 гнездо фиде
- 200 г кайма
- 1-2 с.л. оцет
- стъбло целина
- 1 с.л. брашно (пълна)
- 2-3 с.л. олио
- сол, чубрица, индийско орехче и магданоз за подправяне
За застройката:
- 1 яйце
- 1 ч.ч. кисело мляко
Приготвяне:
В тенджера се поставят нарязаните зеленчуци, чубрицата и олиото, заливат се със студена вода, прибавя се сол и се кипват на котлона. Така бульонът става по-силен и по-ароматен. През това време каймата се посолява (ако е купена обикновено е посолена) и с мокри ръце се оформят малки топчета, които се разбъркват с оцета. Щом водата заври, топчетата се пущат заедно с ориза и чубрицата. Брашното се размива с малко вода и също се прибавя. Малко преди кюфтенцата да са се сварили, се добавя фидето.
Когато супата е готова, се отстранява от котлона и се оставя 5-10 минути да постои преди да се застрои. Млякото и яйцето се разбъркват (най-добре е това да стане с телена бъркалка) и постепенно към тях се добавя по малко от бульона, докато се темперира застройката. Излива се в тенджерата и супата се подправя с настъргано индийско орехче. Магданозът се поръсва по-късно, за да не се попари и да запази свежия си вид.
Продукти:
- 1 и 1/3 ч.ч. захар (с вместимост 250 мл)
- 2 яйца
- 1/3 ч.ч. олио
- 220 мл айрян
- 300 г брашно
- 2 ч.л. бакпулвер
- 2 ванилии
- 1 с.л. какао
- 60 г стафиди
- пудра захар за поръсване
Приготвяне:
Захарта, яйцата и олиото се разбиват с телена бъркалка. Прибавят се последователно айрянът, ванилията и пресятото брашно, смесено с бакпулвера. Щом сместа се хомогенизира, се добавят и стафидите. Една трета от полученото кексово тесто се отделя и се смесва с какаото.
В намазнена и набрашнена кексова форма се изливат двете смеси, като се редуват. Кексът се пече на 200* около 30 - 35 минути до готовност. След пълното му изстиване се поръсва с пудра захар.
Продукти:
За машина с вместимост 500 г хляб:
- 180 мл хладка вода
- 1 равна ч.л. сол
- 1 с.л. олио
- 1 и 1/2 мерителна чаша (от 250 мл) черно пшенично брашно “La Grande Famiglia“
- 1/2 мерителна чаша бяло брашно (и още 2 с.л. при нужда)
- 1 к.л. захар
- 1 ч.л. (от мерилката) суха мая “Dr. Oetker“
Приготвяне:
Продуктите се поставят в машината за хляб в реда, в който са записани. Двата вида брашно се пресяват в купа и се разбъркват. За първи път използвам този вид брашно и съм много доволна от резултата:
След като се изсипе брашното в контейнера, отгоре се прави малка вдлъбнатина с лъжица и в нея се поставят захарта и маята, след което леко се смесват и посипват с част от брашното. Включва се програма “Основна“, която е с продължителност 3 часа. При нужда по време на месенето се добавят допълнително 1-2 лъжици брашно за получаване на добре оформена мека топка тесто.
След изпичането хлябът се поставя върху решетка да изстине. Съхранява се в найлонов плик, за да се запази мекичък.
Веяната риба е спомен от детството ми, когато си я купувахме от магазина и си я изяждахме с огромно удоволствие, защото беше превъзходна на вкус. Отказах се да купувам такава преди доста години, когато няколкото ми опита завършиха с огромно разочарование. А откакто за пръв път си приготвихме домашно веяна скумрия, разбрахме, че това е едно от най-прекрасните мезета, които човек може да си направи сам.
Приготвяне
Скумрията е добре да бъде по-едра, около 500 г. Почиства се много добре от вътрешностите, хрилете и съсирека по гръбнака, без да се маха главата. Измива се старателно и се подсушава. Поставя се в подходящ съд, в който от всички страни, включително и в корема на рибата, трябва да има обилно количество едра морска сол. За целта е необходимо около 700-800 г сол за една риба. Така тя престоява около 36 часа. След това за кратко се облива със студена вода, само да падне солта и се подсушава добре. В коремната кухина се поставя дървена клечица (може клечка за зъби), за да я държи отворена. Връзва се за опашката с канап и се провисва на студено и проветриво място. Ако изберете това да стане на терасата, поставете под рибата хартия, която да поеме капките мазнина при сушенето. Достатъчни са 7-10 дни, в зависимост от времето, за да узрее и да стане годна за консумация. След това може да се съхранява в камерата на хладилника (в найлонов плик), при което месото се стяга и много по-качествено може да се нареже.
Досега приготвянето на веяна скумрия съм практикувала само в студените зимни месеци - между декември и февруари, за което време винаги съм получавала отличен резултат.
Тази тестена вкусотия идва от турската кухня и е разпространена по целия свят. Оформено като ладийки тесто с най-разнообразна плънка (зеленчуци, сирене, кайма) може да бъде видяно навсякъде в Турция. Използва се както за закуска, така и за мезе, а дори и като основно ястие.
Аз избрах да приготвя пиде със сирене и да го предложа за закуска.
Ето как го направих аз:
Продукти:
- 150 мл вода
- 150 мл кисело мляко
- 15 г прясна мая
- 1 ч.л. сол
- 1 ч.л. захар
- 1 с.л. олио
- брашно до меко тесто
За плънката:
- 200 г сирене
- 1 яйце
- масло
- ким
Приготвяне:
Водата и млякото се смесват и леко се затоплят. Маята се поръсва със захарта и след като се размекне, се разтваря с течността. Прибавя се олиото и постепенно пресято брашно, смесено със солта. Меси се до получаването на меко еластично тесто. Оставя се да почине 10 минути.
Яйцето се разбърква и от него се отделя 1 чаена лъжичка за намазване на ладийките. Сиренето се натрошава и се смесва с киселото мляко и останалото яйце. Тестото се разделя на 5 части, които се разточват на елипси. Прехвърлят се върху хартия за печене, поставена в тава. Всяка елипса се маже в средата с меко масло и върху него се поставя от плънката. Тестото се загръща и се оформят ладийки. Оставят се да втасат отново за около 20-30 минути, мажат се с яйце, поръсват се с ким и се пекат на 200* до готовност.