Тази година модата на козунаците "на конци" е особено актуална. В нет пространството заваляха снимки на конци, конци... да се не нагледа човек :)).
Случвало ми се е да правя козунак и без конци, но с чудесен вкус. Затова мисля, че не конците са най-добрия показател за сполучлив козунак.
И все пак, като сме на вълна "конци", нека покажа и моя вариант с така възхвалените и толкова очаквани от всички сладки нишки. След дегустацията му освен изобилието им, имаше и от всичко друго, което прави козунака превъзходен - и аромат, и невероятен вкус.
Продукти:
- 3 яйца
- 3/4 ч.ч. захар (чашата е с вместимост 250 мл)
- 200 мл прясно мляко
- 50 мл стопено масло
- 50 мл олио
- 600 г брашно София мел (предпочитам за баница)
- 7 г суха мая Йоткер
- 1 ампула есенция ванилия
- настъргана кора от 2/3 лимон
- 1/2 к.л. сол
- локум, стафиди, мармалад, ядки по желание
Приготвяне:
От дозата се получават два козунака, които могат да се изпекат заедно.
Стафидите се накисват предварително, за да престоят поне 3-4 часа. Заливат се с гореща вода и след като набъбнат, се отцеждат и се разбъркват с 1 лъжица ром.
Всички продукти трябва да са на стайна температура.
Яйцата се разбиват в купа и се отделя малко за намазване. Прибавя се захарта, ванилената есенция, лимоновата кора и щипка сол. Всичко се разбива с миксер до получаване на крем, а не до сгъстяване. Захарта по този начин се стопява. Добавя се и млякото, след което сместа се изсипва в контейнера на машината за хляб. (Ако се меси на ръка, се излива в кладенче в пресятото брашно, смесено с маята.) Върху сместа в машината се слага пресятото брашно, от което се оставя половин чаша за допълнително добавяне. За предпочитане е да се използва брашно с по-голямо съдържание на глутен (такива са брашното за козунак, или за баница на София мел). Най-отгоре се поставя маята. Включва се програма Тесто, която е само за месене и втасване, без печене. При първоначалното месене (при мен е 20 минутно) постепенно се добавя от отделеното брашно, за да се получи мека, нелепнеща и еластична топка. Към края на месенето на части и по малко се добавя стопеното масло. Щом свърши цикълът на месене, програмата се пуща отново. При второто месене постепенно се добавя и олиото. Тестото се оставя да втаса в машината до приключване на програмата.
Едната от трите части се оформя на руло. Първо се разточва на правоъгълник, след това се правят четири среза от средата към края на половината тесто по схемата от картинката. Всяка четвъртина се срязва на три и се плетат общо четири плитки. В единия край на останалата несрязана половина тесто се поставя плънка от мармалад и се навива руло до основата на плитките, които се загръщат отгоре.
Останалите две части от тестото се оформят на два фитила, които се разплескват с ръце, за да станат тесни и дълги правоъгълници. По дължината им се поставя плънка - в единия стафиди (отцедени отново, подсушени и оваляни в брашно), а в другия парченца локум. Навиват се на рула, усукват се първо поединично, след това и двата заедно.
Така подготвените козунаци се слагат в подходящи за печене съдове и се оставят покрити да втасат на топло. След удвояване на обема им се мажат със заделеното яйце, смесено с малко вода, поръсват се със захар и се пекат на 180-190* около 35-40 минути. Ако е необходимо, по средата на печенето се покриват с алуминиево фолио, за да не потъмнеят отгоре.
Визията е видима от снимките. А това, което не се вижда и долавя е - пухкави, много ароматни и много, много вкусни козунаци!
Весели и светли празници!
Вили, страхотни са станали! И много добре обяснено!
ОтговорИзтриванеВесели празници!
Благодаря, Тили! Получиха се много добре, тази е една от най - сполучливите ми рецепти. Хубави празници!
ИзтриванеНаправо фантастични, Вили!
ОтговорИзтриванеАз меся винаги в събота:)
Много ми хареса и новата ти плитка!