18.01.2016 г.

Зелник - баница с кисело зеле





Ето още едно любимо, типично българско ястие, което помня още от детството си, приготвяно с много любов от моята майка. Признавам си, правя го за първи път и осъзнавам, че това е голям пропуск от моя страна. Приготвих го така, както майка ми го прави, а нейната рецепта е семпла, без никакви ароматни подправки. От нея знам, че зелникът трябва да е с натурален вкус и че най-хубав става с домашна свинска мас, която е задължителна в случая. Е, малко намалих количеството ѝ, като я използвах само в сготвянето на зелето (нали се стремим да се храним по-здравословно), а корите намазах олио. Освен това в плънката прибавих от мен и една суха чушка (не люта, а сладка), което само допринесе за по-добрия вкус.




Продукти:
  • 1/2 средно голяма кисела зелка
  • 400 г кори за баница
  • 2 - 3 с.л. свинска мас
  • 1 суха чушка (по желание)
  • олио за поръсване




Приготвяне:

Киселото зеле се нарязва на тънки ивици, изстисква се и се промива с вода. Това е много важен момент, в който трябва да се прецени колко да се промие, за да не се получи нито солен, нито безсолен зелникът. Отново се изстисква зелето и се запържва с две лъжици свинска мас. Моята добавка, която не е задължителна, е една суха чушка, която предварително се накисва в топла вода, нарязва се и се прибавя при зелето (може да нарежете и малко люто сухо чушле, ако обичате да е пикантно). Налива се 1/2 чаша гореща вода, похлупва се с капак и се оставя да омекне. Ако е нужно, още веднъж се долива малко водичка. Зелето трябва да е сготвено напълно, което отнема около 30-40 минути на огъня. 




Корите се разделят по две. Горната кора се намазва с много малко олио, поръсва се с част от плънката и двете кори се навиват на руло. Рулата се редят на охлюв в намазнена тава. Отгоре баницата се напръсква с малко вода и малко стопена мас. Оставя се така да постои 15-20 минути, за да омекнат корите, след което се пече в предварително загрята на 200* фурна до готовност (около 35 минути).



16 коментара:

  1. Вили,
    това е рецепта от по - старата ни българска кухня.Не съм я пробвала, но съм сигурна,че е чудесна.Благодаря,че я представи.
    Поздрави !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ели, непременно я опитай. Много важно е обаче да се прецени солеността на зелето, за да се промие достатъчно, или да се сложи по-малко, за да не се пресоли зелника. Наистина е много вкусен, когато солта е балансирана.
      Поздрави!

      Изтриване
  2. Чудна рецепта!!!Обожавам такива вкусотии със зеленце. Правя често, но винаги точа корите поради липса тук на такива. Продават турски, но те са прекалено дебели :( Ех че вкусно, особено за тези снежни дни в България, които ми липсват тук :(
    Поздрави от топлия Баку!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да си кажа честно, Аура, на мен ми липсва топличкото време...
      Но пък в тези студени, че и снежни зимни дни, старите български рецепти със зеленце, сланинка, туршийка, някак много ни се услаждат. Разбира се, добре е да не прекаляваме с тях, но когато е с мярка, няма нищо лошо в това. А тази баница наистина е страхотна на вкус!
      Поздрави от мразовита и снежна България!

      Изтриване
  3. Направо съм го забравил - от модерни манджи, а Баба често го правеше през зимата - на печката с дърва. Имаше един такъв леко опушен вкус...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Сигурна съм, че зелникът на твоята баба е бил от най-най-вкусните!
      А ние днес, улисани в модерните манджи, наистина забравяме да поглеждаме към старите рецепти. Хубаво е по-често да си ги припомняме и правим!

      Изтриване
  4. Изглежда чудесно....хрупкава коричка,леко пикантен...не е за пропускане!Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, Нанита!
      Както вече казах, и аз отчетох моя пропуск, че не съм го правила досега. Но, ще наваксваме, заслужава си... :))

      Изтриване
  5. Отдавна мечтаех да направя зелник, но до сега не съм попадала на рецепта. Ще пробвам. Благодаря!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И аз благодаря Ема, че си надникнала тук и си харесала рецептата ми!
      Поздрави!

      Изтриване
  6. Ха така, и аз слагам чушка, както ти споделих и преди, Вили. Чудесна е баничката!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Където и да ги сложа сухите чушки, не съжалявам, Веси. А каква магия правят в супичките...!

      Изтриване
  7. Направих Зелник по тази рецепта и стана страхотен! Благодаря ви, че споделихте тази рецепта! Ех че вкусно, особено за тези снежни дни в Москва!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря, че споделихте впечатленията си! Радвам се, че ви е харесала моята рецепта!
      Поздрави на приказно снежна Москва!

      Изтриване
  8. Любимата баница/бирек/на семейството на майка ми Дърварови,които са родом от с.Желегоже,Костур,Гърция/било е Егейска Македония/.Само,че баба,леля и майка си правеха тесто/като многолистно/точени кори,режеха ги на различни правоъгълници,триъгълници-както дойде и ги слепваха със свинската мас-разтопена.Правеха по 2 блата и между тях плънката.Измитото и изпържено зеле ,пак в мазнина-но наистина в годините слагаха и малко олио-накрая подправяха само с 3-4 разбити яйца.Става меко и нежно като коприна и не така остро.Яйцата омекотяват и дават по-сладък вкус на плънкатаЕдин пласт тесто-отдолу на тавата,после плънката,накрая другия пласт.В краищата прищипваха с пръсти и накъдряха.След като се опече се топи и хрупка в устата.Помня,че тестото замесваха с вода,оцет,сол и много малко/на нокътя/мая-за да може да се точат корите и после нарязват.Така и нито веднъж не го направих-откакто починаха,правя ,но с готови кори,които мажа с краве масло и накрая заливам с 1 разбито яйце и газирана вода!Вкусно е от самото зеле,но не е същото.Питах се дали ще стане същото и с Бутер тесто.Но,не съвсем-аз не съм готвач/счетоводител съм/- описах ви рецептата ,както я знам и помня от тях-но точните количества ги нямам никъде.Още толкова хубави неща можеха-как не ги запазихме!?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Много ти благодаря, Славка, че сподели този твой любим спомен (от детството, вероятно). Рецептите на нашите майки, баби, лели са нещо много, много ценно. Аз също имам такива спомени за ястия от моето детство, и дори съм правила някои от тях по точните напътствия на майка ми, но и при мен не е същото. В продуктите ли, в магията на старите печки и съдове ли, не зная в кое е причината, но техните ястия си остават неповторими. Струва си да се пробва идеята, която ми даваш, макар и да не е с точни пропорции. Заинтригува ме, чудесна е, иска ми се да опитам! Ако успея да я направя сполучливо, ще я споделя.
      Поздрави и прекрасно лято желая!

      Изтриване