Зелник - баница с кисело зеле

Ето още едно любимо, типично българско ястие, което помня още от детството си, приготвяно с много любов от моята майка. Признавам си, правя го за първи път и осъзнавам, че това е голям пропуск от моя страна. Приготвих го така, както майка ми го прави, а нейната рецепта е семпла, без никакви ароматни подправки. От нея знам, че зелникът трябва да е с натурален вкус и че най-хубав става с домашна свинска мас, която е задължителна в случая. Е, малко намалих количеството ѝ, като я използвах само в сготвянето на зелето (нали се стремим да се храним по-здравословно), а корите намазах олио. Освен това в плънката прибавих от мен и една суха чушка (не люта, а сладка), което само допринесе за по-добрия вкус.

Продукти:

• 1/2 средно голяма кисела зелка
• 400 г кори за баница
• 2 - 3 с.л. свинска мас
• 1 суха чушка (по желание)
• олио за поръсване

Приготвяне:

Киселото зеле се нарязва на тънки ивици, изстисква се и се промива с вода. Това е много важен момент, в който трябва да се прецени колко да се промие, за да не се получи нито солен, нито безсолен зелникът. Отново се изстисква зелето и се запържва с две лъжици свинска мас. Моята добавка, която не е задължителна, е една суха чушка, която предварително се накисва в топла вода, нарязва се и се прибавя при зелето (може да нарежете и малко люто сухо чушле, ако обичате да е пикантно). Налива се 1/2 чаша гореща вода, похлупва се с капак и се оставя да омекне. Ако е нужно, още веднъж се долива малко водичка. Зелето трябва да е сготвено напълно, което отнема около 30-40 минути на огъня. 

Корите се разделят по две. Горната кора се намазва с много малко олио, поръсва се с част от плънката и двете кори се навиват на руло. Рулата се редят на охлюв в намазнена тава. Отгоре баницата се напръсква с малко вода и малко стопена мас. Оставя се така да постои 15-20 минути, за да омекнат корите, след което се пече в предварително загрята на 200* фурна до готовност (около 35 минути).

Лучник

Тази рецепта е в списъка "Топ 3" на моите най-любими тестени домашно приготвени храни. С нетърпение чакам сезона, когато мога да си позволя да готвя с един от най-предпочитаните от мен продукти - сухите чушки. Те придават толкова специфичен вкус на ястията, че се изкушавам да експериментирам и да ги включвам в какви ли не комбинации. И всеки път отново и отново се убеждавам колко благодатен продукт са те. Разбира се, има рецепти, в които присъствието им е просто задължително. Така е и с тази рецепта за лучник, която предпочитам да не правя, ако не разполагам с тях. Тя ми е наследство от моята свекърва и е характерна за плевенския край. Вярвам, че ще се хареса на много от вас.

Продукти:

• 300 мл хладка вода
• 1 ч.л. сол (пълна)
• 1 к.л. захар
• 2 с.л. олио
• 1 с.л. оцет
• 1/2 ч.л. сода за хляб
• 500 г брашно
• 15 г прясна мая, или 1 ч.л. суха мая (Д-р Йоткер) 

За плънката:

• 4 едри глави кромид лук
• 1 стрък праз
• 3-4 сухи чушки
• сол
• 1 ч.л. червен пипер 
• джоджен
• чубрица
• сминдух

Допълнително:

• масло за намазване
• шарена сол за поръсване

Приготвяне:

Два-три часа преди замесването на тестото сухите чушки се почистват и накисват в топла вода.

Тестото може да се замеси на ръка по традиционния начин с прясна мая, или в машината за хляб със суха. В първия вариант  продуктите се слагат последователно в съда, в който ще се меси, като първо маята се размива с част от водата и лъжичката захар, а после се добавят останалите продукти (оцетът и содата отделно се смесват и тогава се прибавят). Содата се слага, за да направи тестото малко по-крехко. Замесва се средно меко тесто, което се оставя да втаса. Не правя закваска преди замесването, което ми спестява време, а резултатът с нищо не е ощетен.

Ако се меси в машината, продуктите се слагат точно в реда, в който са записани и се включва програма "Тесто", която само замесва и втасва, без да пече. 

Докато замесеното тесто втасва, се приготвя плънката. В 3-4 лъжици олио се запържват нарязаните на едро лук и праз, заедно с накиснатите и нарязани сухи чушки. Когато хубаво омекнат, се прибавят солта, червеният пипер и останалите подправки. Ако обичате пикантно, може да сложите малко ситно нарязана сушена люта чушка (или чили от пакетче), но внимавайте да не прекалите. Хубаво е лютивината да се усеща съвсем леко.

Готовото втасало тесто се дели на две части, които се разточват. Едната трябва да е много малко по-голяма от другата. В тава (моята е с диаметър 28 см) с хартия за печене на дъното, или намазнена и поръсена с брашно, се поставя първата кора така, че да се образува ръбче по стените. Изсипва се плънката и се покрива с втората кора. По края се оформя витка. Отгоре се дупчи с нож или вилица, за да излиза парата и да не се надигне. Пече се в загрята на 200* фурна до готовност. Веднага щом се извади, се маже с масло и се поръсва с шарена сол. Покрива се с кърпа и се оставя да се задуши и омекне.

Добър апетит! 

Шоколадов бисквитен сладкиш с ядки и тахан халва

На празник като на празник. Не може без сладкиш! Именик си имахме у дома във вчерашния, имаме си и в днешния мразовит, че и леден зимен ден. Метеоролозите определиха нашия град като в епизод от "Ледена епоха". Навън е студено, но в кухнята е топло и уютно. Особено когато е празник! 
Сладкишът ни в този специален ден е изкушаващо шоколадов, с дъх на ром и с хрупкави парченца орехови ядки. Много лесен и много вкусен.
Черпя ви виртуално с него в днешния хубав християнски празник Ивановден!

Продукти:

• 100 мл прясно мляко
• 1/3 ч.ч. захар
• 100 г тъмен шоколад
• 1 ч.л. какао
• 125 г масло
• 1 с.л. тъмен ром
• 100 г орехови ядки
• 300 г обикновени бисквити
• 170 г тахан халва
• 1 ванилия

Приготвяне:

Бисквитите се смилат в кухненския робот, но трябва да останат на малки парченца. Халвата се натрошава, а орехите се счукват по-едро, за да се усещат в сладкиша.

Захарта и какаото се смесват, прибавя се млякото и се загряват на котлона до кипване. Шоколадът се начупва, пуща се в горещото мляко заедно с маслото (съдът се оттегля от огъня) и се бърка непрекъснато до пълно стопяване. Ако е нужно, за кратко отново се слага на котлона, но не се допуска завиране на сместа. Добавят се ромът, ванилията, бисквитите, халвата и орехите. Всичко се разбърква внимателно до хомогенна смес.

Изсипва се върху пергаментова хартия и се оформя на триъгълник. Завива се стегнато и се оставя в хладилника за една нощ. 

Весел и щастлив празник ви желая!

Погача с многолистно маслено тесто

Днес си имаме именик у дома. И как на празник без пита? Пухкава, многолистна, ухаеща на масло и много вкусна е днешната погача на нашата трапеза!

Продукти:

• 20 г прясна мая
• 300 мл топло прясно мляко
• 2 яйца
• 65 мл олио
• 1 ч.л. захар
• 1.5 ч.л. сол
• 4-5 ч.ч. брашно

Допълнително:

• 100 г масло на стайна температура (не меко)
• семена за поръсване
• смес за намазване след печене от 1 ч.л. захар, 1 ч.л. вода и 1 ч.л. олио

Приготвяне:

Яйцата се разбъркват и се отделя малко за намазване преди печене. Брашното се пресява. Маята се разтваря със захарта и малко от топлото мляко в подходящ по-голям съд. Прибавят се постепенно останалото мляко, олиото и яйцата. Брашното се добавя на части, като едновременно с него се слага и солта. Замесва се средно меко, еластично тесто. Покрива се с кърпа и се оставя на топло да престои около 30 минути.

Втасалото тесто се дели на 4 части. Първата част се разточва на правоъгълник с дебелина около 2 см и върху него се поставят тънки резенчета от маслото. Втората част се точи по същия начин, поставя се върху първата и отново се реди масло. Така се процедира и с останалите. 

Подредени една върху друга, корите се сгъват на две. Точат се до дебелина 2 см и следва ново сгъване на две. Отново разточване до 2 см, но този път на кръг. Режат се триъгълници като торта, които се завиват на кифлички и се редят в тава, постлана с хартия за печене. Покриват се с кърпа и се оставят за повторно втасване около 45 минути. Втасалото тесто се маже с отделеното яйце и се поръсва със семена. 

Пече се в предварително загрята фурна на 200* до готовност. Щом се извади от печката, веднага се маже със сместа от захар, вода и олио за лъскавина и приятен, леко сладък вкус. 

Да ви е вкусно!

Рецептата е адаптирана от тук.