Къкрещо гърненце

Къкрещо гърненце

28.02.2014 г.

Кодрит Кадир





Kрасив, ефектен и много апетитно изглеждащ сладкиш! 
Разбира се, и много вкусен. Всеки, който е любител на крем карамела, високо ще го оцени. Знаех за този арабски десерт отдавна, но все не се решавах да го направя, защото ми се струваше рисковано да се пекат едновременно и крем, и блат. Когато обаче попаднах на тази рецепта в блога "Ginger Cookies", всичките ми колебания отпаднаха. Направих го, стриктно спазвайки инструкциитe в него и наистина резултатът беше перфектен още от първия опит.




Продукти:

За карамела:
  • 7 с.л. захар
За крема:
  • 200 г захар
  • 5 яйца, средно големи
  • 800 мл прясно мляко
  • 2 ванилии на прах
За блата:
  • 100 г захар
  • 1 яйце
  • 100 мл прясно мляко
  • 100 мл олио
  • 2 ч.л. какао
  • 100 г брашно
  • 1 пълна ч.л. бакпулвер




Приготвяне:

Директно във форма за кекс или кръгла тава, в която ще се пече сладкишът, се карамелизира захарта и се облива по стените. Оставя се да изстине.
Блатът се приготвя, като първо с миксер се разбиват яйцето и захарта до снежна структура. Прибавят се последователно млякото, олиото, какаото и брашното, смесено с бакпулвера, като се хомогенизират с телена бъркалка. Сместа не трябва да е гъста.
За крем - карамела отново с миксер, но на слаби обороти се смесват яйцата и захарта, без да се бият до твърдост, добавят се млякото и ванилиите. Излива се в съда с карамелизираната захар. На този етап формата се поставя в по-голяма тава, в която се налива гореща, но не вряла вода, стигаща почти до средата на формата с крем - карамела. След това много внимателно, без да опира стените , без да се разклаща или бърка, се излива тестото за блата. Ако се използва форма за кекс, това става с въртеливи движения в кръг около отвора. Ако е в тава, се изсипва точно в центъра. При печенето сместа за блата сама изплува и се разпределя равномерно в целия съд. Много внимателно се пренася в загрята на 180* фурна и се пече точно 55 минути, не повече, за да не се получат шупли. Изважда се и заедно с тавата с вода се оставя да се охлади. След това формата се вади и се оставя в хладилника най-малко 12 часа. Тази подробност е много важна. Обръща се в подходящ съд, като преди това блатът леко се отделя от стените с помощта на тънък нож, ако има нужда. Обикновено сам се отделя при печенето.
Ето и един много полезен съвет от мен - ако приготвяте този сладкиш за гости, извадете го от формата малко преди да дойдат. Така ще си гарантирате перфектна визия. Ако постои по-дълго време извън формата, има вероятност да се отпусне и да се нацепи, с което може леко да развали прекрасния си вид! 



26.02.2014 г.

Житена закуска





Сигурно мнозина от вас ще се изненадат. Да, необичайна е, но интересна и много здравословна. В стремежа си да разнообразявам закуските, понякога експериментирам с нетипични комбинации. Тази обаче се оказа толкова сполучлива, че веднага влезе в графа "любими закуски". Топла, вкусна и много, много полезна.




Продукти:
  • 1 ч.ч. грухана пшеница ( с вместимост 240 мл.)
  • 1,5 л вода
  • 1 ч.л. сол
  • 200 г сирене за поръсване
За запръжката:
  • 1 филия хляб 
  • 80 мл олио
  • 15 г масло
  • 1 к.л. червен пипер




Приготвяне: 

Количеството е за 4 порции.
Житото се измива и се поставя в тенджера под налягане за по- бързо увиране, но може и в обикновена. Налива се водата и се прибавя солта. Вари се 10 - 11 минути от момента, в който тенджерата под налягане засвисти, или до готовност в обикновената. В първия случай капакът не се отваря поне 30 минути след като спре свистенето, за да може житото добре да поеме от водата. Във втория също е хубаво да се остави под капак известно време, преди да се отцеди. 




След като се отцеди, житото се разсипва в купички и се поръсва със сирене. В съд на котлона се слага олиото и щом се загрее, се прибавя маслото и се пуща нарязаният на кубчета хляб. Пържи се до приятен розов загар, оттегля се от огъня за малко и през това време хрупкавите крутони се разпределят в купичките. Все още горещото олио се разбърква с червения пипер, полива се върху сиренето и закуската е готова за консумиране.



23.02.2014 г.

Филе "Елена"






И докато все още зимата не е взела решението да се премести на други географски ширини, ще споделя една рецепта, която може да се приготви само в този сезон. Кръстила съм я така, защото много наподобява по вкус някогашния специалитет с това име. Много е лесна за направа, а и времето, за което става готова за консумация е доста кратко. В резултат се получава едно перфектно мезе, което не може да се сравни по нищо с купените от магазина. Домашното си е домашно. Е, месото купих, но не от кой да е магазин, а от надежден, на който се доверявам винаги. Ако вие имате възможност да го направите с месо от домашно отгледано прасенце, това ще е идеалният вариант.































Продукти:
  • 500 г свинско бон филе 
  • 500 мл вода
  • 4 пълни с.л.сол 
  • 1 ч.л. захар
За овалване:
  • 1 ч.л. суха чубрица
  • 1 ч.л. червен пипер
  • 1 к.л. смлян кимион 

Приготвяне:

Бон филето се почиства от ципите и тлъстините по повърхността. Изрязват се най - тънките краища, за да се оформи добре. В подходящ съд се разтварят водата и солта с разбъркване. Аз използвах малка тенджера, в която месото беше леко извито, но това не пречи. Ако го поставите в по-голям съд и не ви стигне саламурата,  направете още, защото тя трябва да го покрива, но спазете пропорциите. Месото се измива и се поставя вътре. Притиска се с малка чинийка, похлупва се и се оставя в хладилника за 3 дни. След това се измива добре, подсушава се хубаво и се овалва много старателно в смесените подправки, за да го покрият навсякъде. Ако чубрицата ви е едра, по - добре е да я стриете малко. С ръце подправките се притискат към месото, за да полепнат по него. Прави се дупка, промушва се дебел конец (канап) и се окачва на проветриво място да съхне. След 9 дни ще получите това, което виждате на снимките ми. В началото филето няма изразен солен вкус, но ако го оставите дълго време да съхне, солта се усеща повече. Препоръчвам ако искате да направите няколко такива филета, това да става последователно през седмица, за да имате винаги идеалния вариант.  






22.02.2014 г.

Содени питки





Признавам си, че в кухнята слабост са ми тестените неща. Доставя ми голямо удоволствие да ги приготвям. Харесвам аромата, който се носи навсякъде, когато ги пека. А и у дома всички обичаме да ги похапваме. 
Тези содени питки са от Йоли, чийто блог и предаване следя и много ѝ се възхищавам. Тук е мястото да ѝ благодаря за подкрепата и съветите при създаването на блога ми. Благодаря ти, Йоли!




Единствената промяна, която съм направила в тази рецепта е, че ги поръсих с ким вместо с кимион. Всичко друго спазих. Ако ги пробвате, ще се уверите, че са удивително вкусни.




Продукти:
  • 200 г кисело мляко
  • 1 равна ч.л. сода
  • 1 равна ч.л. сол
  • 2 яйца
  • 2 с.л. олио
  • около 2 и 1/2 ч.ч. брашно
  • 50 г масло
  • 100 г сирене
  • 100 г кашкавал
  • ким за поръсване




Приготвяне:

Киселото мляко и содата се смесват. Прибавят се разбърканите яйца с олиото, както и брашното, в което е сложена солта. Тестото не трябва да е много гъсто. Последно се добавят сиренето и кашкавалът, нарязани на малки кубчета, както и щипка ким.
Половината масло се стопява и с намаслени длани се оформят 8 - 9 питки. Редят се в тава с хартия за печене на разстояние една от друга, защото при печенето увеличават размера си. С пръст се правят дупчици отгоре и се пъха по парченце от останалото масло.Поръсват се с ким  и се пекат на 190* около 20 - 25 минути.
Да ви е сладко!



20.02.2014 г.

Торта "Червено кадифе"





Тази торта е едно истинско бижу в моята колекция от сладки изкушения. Отдавна си я бях набелязала, но търпеливо изчаках рождения ми ден, защото исках да направя нещо, което не съм правила досега, а освен това  бях много впечатлена от нея. "Червено кадифе" се прави по целия свят и има много почитатели, но историята ѝ започва още от началото на 20 век, когато е била разпространена в САЩ. 




За да направя моята торта, заимствах рецептата от блога на Соня "Моето сладко хоби" за сладкиш с това име. Направих и малки промени, но резултатът е страхотен. Прекрасна е, няма какво повече да кажа за нея.




Тортата е малка, за тава с диаметър 22 см. Може да удвоите дозата и да направите 3 блата в тава с диаметър 26 см.




Продукти:

 За блата:
  • 125 г брашно (1 равна ч.ч. с вместимост 250 мл.)
  • 1 ч.л. какао
  • 1/4 ч.л. сол
  • 60 г меко масло
  • 125 г захар 
  • 1 голямо яйце
  • 1/2 ч.л. сода
  • 125 мл прясно мляко
  • 1 с.л. лимонов сок
  • червена сладкарска боя
  • 1 ванилия или 1/2 капсула течна ванилия
 За крема:
  • 250 г крем сирене "Филаделфия с мед"- това използвах аз, но може и обикновено сирене "Крема"
  • 100 г пудра захар
  • 180 г заквасена сметана 
  • 30 г меко масло
  • портокалова кора (може ванилия)






Приготвяне на блата:

Първо се смесват млякото и лимоновият сок, за да престоят и млякото да се пресече. В съд се разбъркват  пресятото брашно, какаото и солта. Захарта и маслото се бият с миксер  до пухкавост и към тях се прибавя яйцето, като се бърка до усвояването му. В 1 с.л. от млякото се разтваря боята и се връща при останалото мляко. Към тази смес се слага и содата. Тук искам да кажа, че изпитано добра е боята от Кауфланд в кутийка от 0.4 мг. Използвах 2/3 от кутийката. Към маслената смес последователно се прибавя от сухата смес и от млякото, като се редуват на 3 пъти. Слага се и ванилията. Бърка се с телена бъркалка или лъжица, но не прекалено дълго, а само да се смесят добре. Това е необходимо условие, за да не стане сух блатът. Изсипва се в тавата, на дъното на която има хартия за печене. Пече се на 190* около 20 -25 минути. Внимава се да не се препече, защото може да загуби яркия си цвят. След изпичането блатът остава леко влажен и затова после не е нужно да се сиропира. Охлажда се, след което с нож се остъргват трохи от горната повърхност, но трябва да е място с ярък цвят. После се реже на два блата. 




Приготвяне на крема:
Всички продукти се разбъркват с миксер, но пак се внимава да не е много продължително, за да не се разреди кремът.




Сглобяване:

Кремът се нанася между двата блата и отгоре. Тортата се маже и отстрани и се поръсва с отделените трохи.
                         


10.02.2014 г.

Банска капама





Една типично българска гозба, свързана с традицията за посрещане на Коледа и много, много вкусна! В първите години, когато я правех, това се случваше само на празника. Но напоследък, тъй като много я обичаме, започнах да я готвя и без повод. Нужни са само хубаво домашно кисело зеле, качествено месце, малко повечко търпение, за да стане магията във фурната и пивко червено вино на масата. Останалото ще го свърши къкрещото гърненце.




   Продукти:
  •  1 непълна ч.ч. ориз
  •  1 средно голяма кисела зелка
  •   600 г свинско месо,
  •   600 г пилешко месо
  •   4 сурови наденици
  •  200 г  сушени сини сливи без костилки
  •  3 дафинови листа, 10-12 зърна черен пипер 
  •  100 мл червено вино

 Приготвяне:

В тиган с повечко мазнина се запържва оризът, докато стане прозрачен. Прехвърля се в съда, в който е нарязана киселата зелка и се разбърква с нея. От зелката се оставя едно цяло листо за покриване отгоре. В по - голям глинен гювеч се редуват зелето и нарязаното на порции месо, като най - отдолу е свинското, после пилешкото и най - отгоре надениците. Между редовете се слагат подправките и сушените сливи. Налива се виното, друга течност не е нужна. Покрива се със зелевия лист и се капва малко олио отгоре. На гърлото на гювеча под капака се слага алуминиево фолио. Поставя се в студена фурна и се включва на последна степен докато заври, а това се случва след около 1 час. Тогава градусите се намаляват на 180 и така къкри още час и половина. Фурната се изключва и гювечът се оставя вътре още 30 минути.
Както вече казах, червеното вино на масата си е направо задължително...  Да ви е вкусно!



9.02.2014 г.

Торта "Шоколадово парфе"





Тази торта направих за първи път за рождения ден на дъщеря ми. Нямах необходимото време за печене на блат, затова предпочетох да е с бишкоти. Не отнема много време и е невероятно вкусна. Ухае на кафе и шоколад. Аз обожавам тъмен шоколад, но ако обичате белия, може да направите крема по средата вместо с черен, с бял.
Ето моят вариант:  




   Продукти за блата:
  •  200 г бишкоти " Савоярди"
  •  1 пак. кафе "3 в 1"
   За крем 1:
  •  80 г масло
  • 100 г тъмен шоколад 
  •  2 с.л. пудра захар 
   За крем 2: 
  •  80 г масло
  •  100 г тъмен шоколад
  •  2 ч.л. мляно кафе
  •  2 яйца
  •  10 г желатин
  •  250 г сладкарска сметана 
  •  100 г захар  
   За украса:
  • какао за поръсване 
  • шоколад за настъргване 




Приготвяне:

Върху подноса, в който ще се сервира тортата, се поставя ринга на форма с диаметър 26 см. Стените се обличат в целофан. Бишкотите се топят за кратко в хладко кафе "3 в 1". То се приготвя, като пакетчето се разтваря в 250 мл. гореща вода и се охлажда. Празните места се попълват с парченца бишкоти. 
За крем 1  всички продукти се стопяват в микровълновата фурна много внимателно. Оставят се в камерата за кратко, докато се стегнат и се разбиват с миксер не много дълго, а само до получаването на лек крем. 
За крем 2 отново в микровълновата фурна се стопяват шоколадът и маслото. Към тях се прибавят горещото кафе, приготвено със 160 мл. вода, а след това и двата жълтъка. Следва желатинът, който набъбва с малко студена вода и се стопява или на водна баня, или в микровълновата фурна. Цялата смес се охлажда и към нея постепенно се добавят разбитата сметана и разбитите със захар белтъци.




Тортата се сглобява, като върху бишкотите се намазва тъмният крем, а върху него по - светлият. Щом стегне, се маха рингът, а тортата се поръсва с едри стружки шоколад и какао.



Гюзлеми





И отново спомени. Този път от моето детство. В онези студени зимни дни, когато играехме до забрава на пързалката, търкаляхме се в снега и едва когато се приберяхме вкъщи, разбирахме колко сме премръзнали и изгладнели. Спомням си не един такъв случай, когато още с отварянето на вратата у дома усещах уханието на мамините неповторими гюзлеми. Изпечени на сача, напръскани със солена водичка и намазани с масълце (онова, чийто вкус помним от нашето детство). Е, признавам си, че не бих могла да повторя вкуса на мамините гюзлеми, но и тези, които ще ви покажа, са много, наистина много вкусни. Моите са с мая, а мамините не бяха, моите са печени на тиган, а мамините на сач. Моето тесто замесих в машината за хляб, но въпреки това са превъзходни!




Продукти:
  •  250 мл хладка вода
  •  15 г прясна мая
  •  1 с.л. олио
  •  1 равна ч.л. захар
  •  3 мерителни чашки брашно, с вместимост 250 мл или около 400 г
  •  1 ч.л. сол   
За плънката:
  •  200 г сирене
  •  смесени червен пипер, смляна чубрица и сминдух
  •  50 г меко масло

Приготвяне:

В машината за хляб се поставят всички продукти за тестото в реда, в който са записани, като маята се размива във водата и се включва програма  "тесто". Програмата е с втасване, но ако тестото бухне достатъчно по-рано от предвиденото, се вади и се дели на 5 части. Всяка от тях се разточва върху набрашнена повърхност на кръг с големината на чиния за сервиране. Маже се с мекото масло, поръсва се с подправките и  натрошеното сирене и се навива на руло. След това рулото малко се разтяга и усуква, а после се оформя като охлюв. С точилката леко се разточва. Когато всички гюзлеми са готови, се загрява незалепващ тиган, капва се много малко олио преди всяка да се постави в него и така  се пекат от двете страни. Щом се извадят, гюзлемите се пръскат с много малко количество подсолена водичка и се мажат с масълце.




















Пирожки




Пирожките ми напомнят за моите студентски години, когато бяха любимата ми закуска. Близо да трамвайната спирка на Красно село имаше една баничарница, в която правеха уникално вкусни пирожки. Често сутрин, отивайки на лекции, с приятелката ми се отбивахме първо там. Не можех да им се насладя! Струваше ми се, че мога да ги ям по всяко време и че никога няма да ми омръзнат. Топли, меки и уханни! Днес, за съжаление, човек никъде не може да си купи толкова вкусни пирожки.
Пробвала съм няколко рецепти през годините, но винаги се е получавал доста по - различен резултат. Тази, която ви представям тук, се доближава доста до оригиналния вкус и е най - доброто ми попадение. 
Ето моите пирожки:


 Продукти:
  • 150 мл прясно мляко
  • 1/3 кубче мая ( 14 гр. )
  • 1 яйце
  • 1/2 ч.л. захар
  • 1 ч.л. сол
  •  брашно (около 400 г)
  • 150 г сирене 
  За паниране:
  •  2 яйца
  •  100 г галета
  •  1 ч.ч. олио

Приготвяне:

Маята се разтваря в млякото със захарта. Прибавят се яйцето, солта и толкова брашно, колкото да се получи средно меко тесто. Омесва се добре, покрива се с кърпа и се оставя да втаса около 40 минути. Дели се на 3 части и всяка се разточва на дълга, не много широка лента. В редица по дължина се поставя натрошеното сирене и се завива руло, като сиренето се прихлупва само веднъж, а краят се маже с вода да залепне. Ако е нужно, всяко руло леко се издължава допълнително с ръце и се реже  на 5 - 6 части (получават се общо около 18 пирожки). Топят се първо в разбито яйце, после се овалват в галета и се пущат в загрятата мазнина, която трябва да е повече, за да се получи маслена баня. 


Раци в бяло вино и босилек




   
Когато се върнахме от морето, скаридите, с които ни посрещнаха нашите приятели и чиято рецепта вече публикувах, не ни излизаха от ума. И тъй като честичко ходим за риба, решихме да опитаме нещо подобно и с раци. Един ден със съпруга ми метнахме въдиците и рачилото в колата и поехме към язовир Печеняка. Е, извадихме късмет, раци колкото искаш...




Получи се страхотно вкусен специалитет. Ето я моята рецепта с раци: 

Продукти:
  •   15-20 рака
  •   1 с.л. масло
  •   1 ч.л. олио
  •   1/4 малка глава лук
  •   50 мл бяло вино
  •   2-3 с.л. лимонов сок
  •   сол на вкус 
  •   2-3 листа пресен босилек 

Приготвяне:

Раците се пущат в кипяща вода със сол и се варят 15 минути. Отцеждат се без да се мият, за да запазят вкуса си. Изважда се месото от щипките и опашката. В тиган със загрятата мазнина първо се запържва лукът, нарязан много ситно. Прибавя се месото от раците, посолява се и след 3-4 минути се налива виното. Босилекът се скълцва дребно и само минутка след добавянето му тиганът се отстранява от огъня. Овкусява се с лимоновия сок и е готово за поднасяне.
За съжаление успях да снимам раците само в етапа след сваряването им, но следващия път ще го направя в завършения им вид, обещавам.







Скариди с фиш сос





Миналото лято гостувахме на приятели в рибарското селище на Кранево. Вече знаех, че Краси е голям кулинар, защото бях опитвала неговата салата с миди и сметана, която беше уникално вкусна. Този път обаче той наистина ни смая с фантастични скариди - неустоими и на цвят и на вкус. Май от предястие се превърнаха в основно, защото голямата купа беше почти пресушена, докато дойде ред на рибата. Нямах търпение да изпробвам сама прекрасните скариди.
Ето и рецептата на този невероятно вкусен специалитет:


Продукти:
  •  1 с.л. масло
  •  1 ч. л. олио
  •  500 г едри скариди ( бланширани, небелени)
  •  1 с.л. Фиш сос
  •  4-5 с.л. бяло вино
  •   2 - 3 с.л. лимонов сок

Приготвяне:
    В уок или тиган се загрява мазнината, пущат се скаридите и се бъркат за кратко. Прибавят се Фиш соса и  бялото вино и само след минутка съдът се отстранява от котлона. Внимавайте с рибния сос, защото е доста солен, опитвайте, за да не пресолите. Добавя се и  лимоновият сок и се разбърква. Скаридите се сервират непременно с бяло винце. Хапват се, като се топят в соса. 


    И... малко спомени с мирис на море :